Решение № 16784 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12412/2013 г.

Решение № 16784 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12412/2013 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ибрахим Ибраим Зафер от гр. Крън срещу решение № 93 от 17.06.2013 г. по адм. дело № 171/2013 г. на Административен съд - гр. Стара Загора. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Старозагорският административен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу Задължително предписание № ЗД-94-ИИ-0005 от 27.03.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Казанлък, с което на жалбоподателя е указано в да предприеме действия по отписването на малолетното му дете Мехмед Кемал Зафер от нерегламентирано общежитие за деца, изуващи Корана, турски и арабски език към СНЦ "За подпомагане и култура" - гр. Крън и детето да бъде отглеждано в семейна среда. За да постанови този резултат съдът е приел, че СНЦ "За подпомагане и култура", гр. Крън, предоставя социални услуги от резидентен тип без издаден лиценз от Държавната агенция за закрила на детето и извършва обучение по религия без надлежно разрешение и одобрен план за това обучение от Министерството на образованието и науката. Детето е настанено в общежитие в Крън, където изучава религия, но поради неспазване на изискванията на чл. 43б, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и чл. 34, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), следва да бъде изведено от тази институция без лиценз. Решението е правилно. Заключението на съда за издаване на предписанието от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила е законосъобразно и обосновано. Мотивите за постановяване на дадената мярка са, че СНЦ "За подпомагане и култура", гр. Крън, в чието ръководство неизменно досега участва и касационния жалбоподател, предоставя социални услуги от резидентен тип по смисъла на § 1, т. 16а от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, а няма надлежно издаден лиценз от Държавната агенция за закрила на детето. С това са нарушени изискванията на чл. 43б, ал. 1 ЗЗД и чл. 34, ал. 1 ППЗЗД. Обстоятелството, че сдружението разполага с разрешение от Главно мюфтийство за преподаване на курсове по Коран е съществено, но не е достатъчно, за легитимността на общежитието, при безспорната липса на надлежно разрешение и одобрен план за обучение по религия от Министерство на образованието и науката. Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" се е позовал на Закона за вероизповеданията, който регламентира правото на родителите да осигурят религиозно възпитание на децата си в съответствие със собствените им убеждения (чл. 6, ал. 2), включително и да ги настанят в подходящи учебни заведения или сдружения, но той несъмнено е имал предвид, че тези учебни заведения на първо място трябва да бъдат легитимни. Според чл. 30 от същия закон, вероизповеданията могат да разкриват образователни заведения, които се създават и функционират според действащото законодателство. И пак същият закон признава правото на регистрираните вероизповедания да откриват средни общообразователни училища при условията и по реда, предвиден в Закона за народната просвета за частните училища - чл. 33, ал. 2. Установеният ред за придобиване на образование в учебно заведение на вероизповедание е задължителен и има предимство пред правото на вероизповедание и пред свободата на вероизповедание - арг. чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Закона за вероизповеданията. Правилно Старозагорският административен съд е приел, че оспореното от жалбоподателя предписание съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, след като административният орган изрично се е позовал на социалния доклад от 20.06.2013 г., който е съставен преди издаването му и за целите на административното производство, поради което допълва мотивите на административния акт (в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). Доводът за нарушение във формата на акта е неоснователен. В разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, посочена като правно основание за издаване на оспореното предписание в социалния доклад, е предвидено, че по този закон дирекция "Социално подпомагане" извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗД е предвидено, че целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, според ал. 2 - мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3 - мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД е предвидено, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава задължително предписание. В случая предвидената процедура е спазена. Оспореното задължително предписание е издадено при наличието на предвидените в чл. 18, ал. 4 във вр. с ал. 3 от ППЗЗД предпоставки. От данните, събрани при извършеното социално проучване след подаване на сигнала, се налага извода, че детето Мехмед Кемал Зафер е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от ДР на ЗЗД, според който това е дете, за което съществува опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие. Изводът се налага предвид направените констатации от социалните работници относно липсата на лиценз за предоставяне на социални услуги от сдружението. Това обстоятелство е от съществено значение, тъй като се застрашават интересите на детето, доколкото отглеждането, сигурността и религиозното му възпитание са поверени на трети лица в общежитие, което не е регистрирано по установения ред и нито е легитимна социална услуга, нито е легитимно ученическо общежитие към училище на мюсюлманското или друго регистрирано вероизповедание. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,