Решение № 5455 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 945/2016 г.

Решение № 5455 от 2.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 945/2016 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГДГП) против решение № 33 от 04.12.2015 г. по адм. дело № 233/2015 г. на Административен съд- Р., с което е отменена заповед рег. № УРИ 3282з-883/09.04.2015 г. на същия административен орган, с която на Д. М. Ч. е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и със събраните доказателства, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на допуснатото от Чорбаджиев дисциплинарно нарушение. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на Административен съд - Р. за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане и на възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Р. е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от компетентния по смисъла на чл. 204, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) орган и в установената форма. Аргументирано е и заключението, че въпреки това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон, които я опорочават. Правилно е прието, че в противоречие с изискванията на чл. 206, ал. 4 ЗМВР заповедта е издадена, без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да са събрани и обсъдени всички относими доказателства. В случая изводите на административния орган за това, че Чорбаджиев в качеството си на директор на Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Р. не е възложил на свои подчинени изпълнение на заповед № 8823/16.12.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" и не е създал организация за изпълнението й са направени, без да са взети предвид резолюцията на ръководителя на регионалната дирекция, поставена върху документа, с която заповедта е разпределена за изпълнение на негови подчинени, както и съществуващата в дирекцията практика по организация на изпълнението на заповедите. Не са съобразени и разпоредбите на т. 7 и т. 8 от действащите Правила за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи, според които ръководителят поставя резолюция, деловодството изпраща копие до всички посочени в резолюцията структури и служители, като при липса на указания в друг смисъл първата посочена в резолюцията структура или служител организират и отговорят за изпълнението на задачата, а ако не е посочен срок за изпълнение, задачата следва да се изпълни в срок до десет работни дни. Заключението на административния орган, че т. 13.1 от заповед № 8823/16.12.2014 г. не е изпълнена и в Регионална дирекция "Гранична полиция" (РДГП) - Е. не е изпратено копие от изпитния протокол от 2005 г. за проверка на кандидат водач на моторно превозно средство А. В. А. също е направено, без да са съобразени всички релевантни доказателства. Не са обсъдени данните за предходно командироване на служителя в същата структура и не е изяснено дали копие от протокола вече не е изпратено по този повод. Освен това не е взето предвид обстоятелството, че с писмо рег. № 32323/15.12.2014 г. Чорбаджиев изрично информира директора на Главна дирекция "Гранична полиция", че не всички служители от регионалната дирекция, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство от категория "D" имат практически опит по транспортиране на служители, поради което не са подходящи за командироване до РДГП - Е. за такива дейности. Не е съобразен и списъка със служителите, притежаващи свидетелство за управление категория "D" в РДГП - Р., в който изрично е указано, че служителят А. няма опит при транспортиране на служители. Изброените нарушения на административнопроизводствените правила правилно са квалифицирани от първоинстанционния съд като съществени, тъй като препятстват организиране защитата на наказания служител и засягат правилността на крайния извод на административния орган за наличие на основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Чорбаджиев. В съответствие с извода за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на служителя Чорбаджиев не е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР за санкционирането му не са изпълнени. Правилно е преценено, че като директор на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Р. служителят изпълнява задълженията си и възлага заповед № 8823/16.12.2014 г. за изпълнение на конкретни служители на дирекцията, а създадената по този повод организация е в съответствие с установената в дирекцията практика и с Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи. Установено е също, че служителите, на които е възложено изпълнението на заповедта са уведомени и са предприели действия за изпълнението й. Правилно е прието, че служителят е наказан, без да е установено неизпълнение и на т. 13.1 от заповед № 8823/16.12.2014 г. Преценката на съдебния състав в този смисъл правилно се основава на данните за предходно командироване на служителя А=в в РДГП - Е. В подкрепа на възприетото от първоинстанционния съд становище е и фактът, че именно Чорбаджиев като директор на РДГП - Р. информира директора на главната дирекция, че част от служителите, които притежават свидетелство за правоуправление на МПС от съответните категории, между които и А., нямат опит при транспортирането на служители и не са подходящи за командироване (списък, писмо рег. № 32232/15.12.2014 г.). Освен това следва да се посочи, че на А. е възложено да управлява товарен автомобил ЗИЛ 131 с т. 1.3.3 на заповед № 8823/16.12.2014 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", а изпращането на протокола е във връзка с т. 13 от заповедта, която дава възможност на директора на РДГП- Е. по своя преценка със своя заповед на оправомощи командированите служители да управляват щатните автомобили на дирекцията. В случая такава заповед от директора на РДГП- Е. не е издадена, поради което изпращане на протокола не е било необходимо. Дори да се приеме, че копие от протокола действително не е изпратено, то този факт, също не представлява основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Мотивите на първоинстанционния съд за липса на негативни последици се подкрепят и от факта, че след като протоколът е от 2005 г., не би могъл да предложи актуална информация за действителния опит на А. при управление на товарни автомобили. Всъщност единствените данни за липсата на такъв опит се съдържат в писмото на Чорбаджиев до директора на Главна дирекция "Гранична полиция" и в списъка на служителите на регионалната дирекция, притежаващи свидетелство за управление на моторно превозно средство, представен в главната дирекция. Ето защо настъпилият трагичен инцидент не би могъл да има пряка връзка с поведението на Чорбаджиев по повод изпълнението на заповедта и да обоснове дисциплинарна отговорност на служителя. Всичко изложено мотивира възприетият и от първоинстанционния съдебен състав извод, че от страна на служителя Чорбаджиев не е допуснато посоченото в заповедта нарушение и не са налице основания за неговото санкциониране. Ето защо като отменя заповедта по тези съображения, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебното решение също е неоснователен. Изводите на съдебния състав са в съответствие с представените по делото доказателства. Заключението на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се основава на липсата на преценка на всички релевантни доказателства, като изричната резолюция, с която изпълнението на заповедта е възложено на конкретни служители, липсата на нарушения на Правилата за създаване, оформяне и съгласуване на явни документи в МВР, на отклонение от създадената в РДГП- Р. практика в този смисъл, както и на писмото до директора на Главна дирекция "Гранична полиция", в което Чорбаджиев изрично информира, че не всички служители, които притежават свидетелство за управление на моторно превозно средство имат необходимия опит. Изводът, че от страна на Чорбаджиев не е допуснато неизпълнение на задълженията, произтичащи от заповедта на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" е направен след анализ на представените писмени и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, които опровергават изводите на административния орган за допуснато от служителя дисциплинарно нарушение. Възражението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователно. В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на административния акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съгласно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност за ангажиране на доказателства в подкрепа на изложените тези. Представените по делото писмени и гласни доказателства са обсъдени, анализирани и преценени от съда в съвкупност и в този смисъл доводът на касатора, че същите са интерпретирани едностранчиво и избирателно не може да бъде споделен. В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК в решението на съда са обсъдени доводите и възраженията на страните и същото е подробно мотивирано с конкретни съображения в подкрепа на извода за отмяна на административния акт. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,