Решение № 4711 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6052/2011 г.

Решение № 4711 от 2.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6052/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 59, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на "Еф Ай Рисайклинг" ООД, гр. Ловеч, против решение № 733 от 21.02.2011 г., постановено по адм. д. № 7743/2010 г. по описа на Административен съд - София град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна заместник министъра на икономиката, енергетиката и туризма, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № Т-РД-15-17/24.09.2010 г. на заместник-министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗУО е отнет лиценза на касатора за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. По несъмнен начин по делото е установено, че в резултат на извършена проверка на лицензираната площадка на търговеца на 1.06.2010 г. е констатирана липса на регистър за покупките и вноса и регистър на продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали по чл. 60, ал. 2 от ЗУО. Представената при проверката тетрадка с описани сделки от 16.10.2009 г. до 16.12.2009 г. с подпис и печат на дружеството не отговаря на образците по закона и не е заверена от кмета на общината на територията, на която се намира площадката. Тези обстоятелства са описани в съставения констативен протокол на 1.06.2010 г. На 17.06.2010 г. управителят на дружеството писмено е завил, че няма възражения относно констатациите при проверката, извършена на 1.06.2010 г. С дадените обяснения на 2.06.2010 г. от работник на площадката е установено, че към датата на проверката не е имало регистри съгласно изискванията на закона, а е била налице тетрадка - протоколна книга, прошнурована и подпечатана с печата на "Еф Ай Рисайклинг" ООД. Лицето дало тези обяснения сочи и че не е знаело, че трябва да държи двата регистъра на площадката. При така установената фактическа обстановка законосъобразно и обосновано първоинстанционния съд е приел, че по отношение на жалбоподателя е осъществен фактическият състав на чл. 59, ал. 1, т. 2, б. "а" вр. чл. 60, ал. 2 от ЗУО съгласно, които лиценза за търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали се отнема, когато липсва регистър за покупките и вноса и регистър на продажбите и износа на отпадъци от черни и цветни метали. Нормата на чл. 60, ал. 1 от ЗУО регламентира, че лицензираният търговец държи на разположение на всяка площадка, вписана в лиценза, регистър на покупките и вноса и регистър на продажбите и износа, а съгласно ал. 2 регистрите се прошнуроват и подпечатват от кмета на общината по местонахождението на площадката в срок до 7 дни след представянето им, а датата на подпечатването следва да се отбележи в нарочна книга, като регистрите се водят по ред и образец, утвърден в наредбата по чл. 61 от ЗУО. Законосъобразно съдът е приел, че приложените по делото регистър за покупките и вноса на отпадъци от черни и цветни метали и дневник продажби са ирелевантни за законосъобразността на оспорения административен акт. Същите не съдържат задължителните законови реквизити съгласно приложение № 3 и 4 от Наредбата за реда за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали и са с недостоверна дата, тъй като не са представени доказателства нито за датата на подпечатването им, нито че същата е вписана в нарочна книга. Освен това приложеният дневник продажби отразява сделки, сключени след 1.06.2010 г. т. е. след датата на проверката, поради което следва, че към датата на проверката такъв е липсвал. Ето защо доводите на касатора, че регистрите са били налични на площадката към датата на извършване на проверката и са били надлежно заверени, не намират подкрепа в събраните по делото доказателства и са неоснователни. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на постановеното от административния съд решение. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,