Решение № 254 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 913/2013 г.

Решение № 254 от 6.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 913/2013 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 728/2012 г. на Русенския окръжен съд и изменение на присъда № 2/7.01.2013 г. на наказателна колегия на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК в частта относно режима за изтърпяване и вида на затворническото заведение, определени на осъдения Н. С. М. Поддържа се, че са налице основанията по чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК за приложението на чл. 59, ал. 1 вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият Н. С. М. чрез служебния защитник поддържа, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира искането за основателно по следните съображения: Русенският окръжен съд, наказателна колегия с присъда № 2/7.01.2013 г. по нохд № 728/2012 г. признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 6.07.2012 г. в с. Ч. запалил имущество със значителна стойност в размер на 32 690 лева като пожарът е представлявал опасност за живота на св. И. и св. И. На основание чл. 330, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 НК го осъдил на две години и осем месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Произнесъл се по въпросите за приложението на чл. 59, ал. 1 НК, чл. 53, ал. 1, б. "а" НК, за веществените доказателства по делото и размера на дължимите разноски. Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на 23.01.2013 г., но в частта, в която съдът е определил първоначалния режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и вида на затворническото заведение като е приел, че са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС, е постановена в нарушение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. От данните по делото се установява, че последното от четирите предходни осъждания на М. е по нохд № 89/1989 г. на Районния съд в гр. Бяла, както и че наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години е изтърпяно на 19.01.1990 г. при условията на Закона за амнистията /обн. ДВ, бр. 6/1990 г./. Това означава, че към момента на извършване на престъплението, за което е осъден - 6.07.2012 г., са изминали повече от 10 години и е налице основанието по чл. 88а, ал. 2 НК да се счита за осъден за първи път на лишаване от свобода. При това положение вида на затворническото заведение и първоначалния режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода следва да бъдат определени при условията на чл. 59, ал. 1 вр. чл. 61, т. 3 ЗИНЗС, а не по чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНЗС. Допуснатото нарушение на закона е съществено, но може да бъде отстранено в производството за възобновяване, защото основанието е в полза на осъдения. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК