Решение № 10625 от 20.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2018 г.

от 06.07.2017 г. до община Поморие (л. 493), с която е предоставен на бенефициера двуседмичен срок да възстанови доброволно получената безвъзмездна финансова помощ и същият е уведомен, че за посочената сума е регистрирана нередност. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ от административен орган - ръководител на управляващия орган. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Устройствения правилник на ИАРА, агенцията е определена за Управляващ орган по отношение на средствата от Европейския фонд по рибарство на Европейския съюз (ЕФР на ЕС), предназначени за прилагането на Оперативната програма за развитие на сектор "Рибарство" на Р. Б. 2007 - 2013 г., а на основание чл. 4 от Устройствения правилник на ИАРА тя се ръководи и представлява от изпълнителния директор. Решението е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа изложение на обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на финансовата корекция. При постановяването му обаче съдът е констатирал допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на управляващия орган, одобрил проекта. Преди издаване на решението, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства (чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ). Съгласно чл. 73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. Съдът е извършил анализ на оспореното решение и е изложил мотиви, че в него е обективиран акт за финансова корекция. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че в решението е посочена установената нередност; нарушените разпоредби от правото на Общността и националното право; действията и бездействията на бенефициера, с които е допуснато нарушението. Определена е и сума по нередността - 24 373,00 лв., като изрично в т. 5 ръководителят на УО е посочил, че тази сума представлява финансова корекция в размер на 25 % върху оторизираната и изплатена сума от 97 492 лв. по договор № Д-49/30.01.2015 г. на стойност 97 492,63 лв. без ДДС, между община Поморие и "Център за подводна археология" гр. С.. По делото е безспорно установено, че община Поморие е получила копие от Решение № РД-313 от 05.07.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, както и покана за доброволно възстановяване на получена безвъзмездна финансова помощ в размер на 24 373,00 лв. Съдът е приел, че в хода на производството по издаване на акта за финансова корекция органът не е предоставил възможност на бенефициера да представи писмени възражения по регистрираната нередност, съответно да ангажира доказателства, с което последният е лишен от възможността да участва в административното производство. С оглед изложеното съдът е отменил Решение № РД-313 от 05.07.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, тъй като допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е от категорията на съществените и при изпълнение на регламентираната процедура би могло да се стигне до други фактически и правни изводи на административния орган. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуване и прилагането на закона. Решението в частта, с която е отменено Решение № РД-313 от 05.07.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне, е недопустимо. Неправилно съдът е приел, че процесното решение на изпълнителния директор на ИАРА притежава характеристиките на индивидуален административен акт. Оспореното решение на изпълнителния директор на ИАРА е издадено на основание чл. 14, ал. 1 от Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз (Наредбата/НОПАНФИПСЕС). Актът по чл. 14, ал. 1 от Наредбата не установява по неподлежащ на промяна начин наличието на нередност. Той представлява становище на компетентния орган по повод получения сигнал за нередност или установената от него при проверка нередност. С него органът - издател постановява да се регистрира нередност и да се впише в регистъра на нередностите под своя национален идентификационен номер. След получаване на становището от засегнатите лица ръководителите по чл. 13, ал. 2 от Наредбата предприемат необходимите корективни действия по смисъла на чл. 28 от Наредбата, в т. ч. и корективните действия по доброволно или принудително възстановяване на средствата съгласно т. 2 на чл. 28 от Наредбата. В случая с оглед съдържанието и предназначението на финансовата корекция по смисъла на чл. 71, ал. 1 ЗУСЕСИФ, т. е. отмяна на предоставената финансова подкрепа от Европейския фонд по рибарство с цел да се възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство, ръководителят на управляващия орган е следвало в съответствие с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ да издаде мотивирано решение, с което да определи основанието и размера на корекцията. От доказателствата по делото е безспорно, че след издаването на решението по чл. 14, ал. 1 от Наредбата и преди изпращането на бенефициера на покана за доброволно изпълнение на наложената финансова корекция органът не е издал друг нарочен акт, с който да установи по основание и размер корекцията в съответствие със законовите изисквания. Органът директно е изпратил писмо с изх. № 1000-12220 от 06.07.2017 г., с което на бенефициера е връчена покана за доброволно възстановяване на сумата, получена БФП във връзка с регистрирана нередност, като в това писмо общината е уведомена, че следва да възстанови доброволно сумата от 3 885 лева, представляваща финансова корекция в размер на 5 процента върху оторизираната и изплатена сума. Общината е предупредена, че при неизпълнение в 14-дневен срок от получаване на поканата, ИАРА ще пристъпи към принудително събиране на сумата. Актът, който пряко засяга права и законни интереси на бенефициера е този, който компетентният орган издава в изпълнение на правомощието си по чл. 28, т. 2 от Наредбата. Такъв акт в случая е обективиран именно в писмо изх. № 1000-12220 от 06.07.2017 г., което съдържа волеизявление за налагане на финансова корекция, именно срещу него следва да се допусне възможност за оспорване по реда на АПК, тъй като за бенефициера не съществува друг процесуален ред за защита. Защото в противен случай, ако бенефициерът не възстанови доброволно сумата, корекцията ще бъде извършена за негова сметка, без значение дали финансовата корекция е определена с нарочно решение или с друг писмен акт. Цитираното писмо съдържа властническо волеизявление на административен орган по смисъла на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, което пряко засяга законни права и интереси на жалбоподателя. Същото е било обжалвано от община Поморие, но съдът неправилно е приел жалбата на общината срещу това писмо за процесуално недопустима, а жалбата срещу решението по чл. 14, ал. 1 от наредбата като процесуално допустима. По изложените съображения като се е произнесъл по същество по жалбата на община Поморие срещу Решение № РД-313 от 05.07.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА, издадено на основание НОПАНФИПСЕС, съдът е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен и вместо него постановен друг, с който жалбата на община Поморие срещу Решение № РД-313 от 05.07.2017 г. на изпълнителния директор на ИАРА да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство в тази част - прекратено. По аналогични случаи е налице съдебна практика в същия смисъл (Решение № 1085 от 25.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10850/2017 г., VII о., Определение № 3738 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3129/2017 г., VII о., Решение № 13740 от 14.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8462/2017 г., VII о., Решение № 1450 от 31.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11268/2017 г., VII о., Решение № 3961 от 27.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1472/2018 г., VII о. и Решение № 6860 от 25.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2224/2018 г., VII о.). II. Относно частната жалба на община Поморие. Частната жалба на община Поморие е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид изложените по-горе съображения относно характера на акта, обективиран в писмо изх. № 1000-12220 от 06.07.2017 г. частната жалба е основателна. В тази част съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да бъде отменено. Делото следва да бъде върнато на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия и решаване спора по същество чрез извършване на проверка на законосъобразността на акта за финансова корекция, обективиран в писмо изх. № 1000-12220 от 06.07.2017 г., съобразно обхвата по чл. 168 от АПК.