Решение № 113 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 15/2010 г.

Решение № 113 от 25.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 15/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е инициирано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНОХД № 728/2009 г. на ОС - Пазарджик и отмяна на постановеното по него решение от 21.10.2009 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 307/16.09.2009 г. по НОХД № 1880/2009 г. на Пазарджишки РС досежно определения тип затворническо общежитие и първоначален режим на изтърпяване на наложеното на С. Т. наказание - лишаване от свобода. Предлага се връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд, поради допуснато нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание на 18.02.2010 г. депозираното искане се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият Т. участва лично в настоящото производство и след изрично изявление, че се възползва от правото си по чл. 96, ал. 1 НПК на отказ от защитник, моли съдебния състав за справедливост. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 307/16.09.2009 г. по НОХД № 1880/09 г., Пазарджишкият районен съд е признал подсъдимия С. З. Т. за виновен в осъществено на 6.09.2009 г., в с. К. престъпление по чл. 343б, ал. 2 НК и при условията на чл. 54 от същия закон му наложил наказания - шест месеца лишаване от свобода, глоба в размер на 200 (двеста) лева в полза на държавата и лишаване от правоуправление за срок от две години и шест месеца. С визирания съдебен акт първостепенният съд, на основание чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС е определил общ първоначален режим на наложеното наказание, което да се изтърпи в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата е била предмет на въззивна проверка, финализирала с решение № 207/21.10.2009 г., по ВНОХД № 728/2009 г. на ОС-Пазарджик, с което е потвърдена, като спрямо нея са приложими процесуалните норми на чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Атакуваният с искането на Главния прокурор съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон. Първоинстанционната присъда на Пазарджишки РС и въззивното решение на ОС - Пазаржик, в частта очертаваща начина на изпълнение на лимитираните санкционни последици за извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 2НК, сочат на несъблюдаване разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС. Семантическото и логическо тълкуване на цитираните правни норми съдържат задължителни предписания за настаняване в затворнически общежития от закрит тип на осъдените на лишаване от свобода, извън обсега на визираните в чл. 59, ал. 1 от закона хипотези, и на рецидивистите по § 3 от ДР на ЗИНЗС, и за определяне на строг режим на изтърпяване на наложеното им наказание. Конкретиката по настоящото дело мотивира заключение за необходимост от прилагане на очертаните правила. С постановения съдебен акт С. Т. не е осъден за първи път на лишаване от свобода за умишлено престъпление. Видно от приложената по делото справка за съдимост спрямо него са обявени и влезли в законна сила присъди по НОХД № 964/1996 г., НОХД № 2295/2004 г. и НОХД № 1190/2008 г. по описа на РС, гр. П. Допуснатото от контролираните в рамките на извънредния способ инстанции нарушение на материалния закон аргументира основателност на искането на Главния прокурор за възобновяване на ВНОХД № 728/2009 г. на ОС-Пазарджик, отмяна на постановеното по него решение от 21.10.2009 г. в частта, с която е потвърдена присъда № 307/16.09.2009 г. по НОХД№ 1880/2009 г. на Пазарджишки РС досежно определения открит тип затворническо общежитие и първоначален общ режим на изтърпяване на наложената на С. Т. наказателна санкция - лишаване от свобода, и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. При последното в пределите на очертаната от процесуалния закон компетентност на решаващия орган да се приложат стриктно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, предпоставящи точното изпълнение на съдебния акт. Водим от гореизложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение