Решение № 614 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2006 г.

Решение № 614 от 10.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 395/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева С решение № 279 от 30.12.2005 г. по в. гр. д. № 301/05 г. на Кърджалийския окръжен съд е обезсилено като недопустимо решение № 433 от 7.07.2005 г. по гр. д. № 160/05 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Н. К. против държавата, представлявана от министъра на ф., иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ за обезщетение за неимуществени вреди и в тази част производството по делото е прекратено. Със същото въззивно решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът на В. К. против М. на в. р. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като недопустим и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен като неоснователен. С решение № 279 от 30.12.2005 г. по в. гр. д. № 301/05 г. на Кърджалийския окръжен съд е обезсилено като недопустимо решение № 433 от 7.07.2005 г. по гр. д. № 160/05 г. на Кърджалийския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от В. Н. К. против държавата, представлявана от министъра на ф., иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ за обезщетение за неимуществени вреди и в тази част производството по делото е прекратено. със същото въззивно решение е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът на В. К. против М. на в. р. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен като недопустим и вместо него е постановено друго, с което искът е отхвърлен като неоснователен. Недоволен от въззивното решение е останал ищецът В. Н. К., който в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подал против него к. жалба. В същата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Ответниците по касация не са взели становище по жалбата. . Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с наведените в касационната жалба основания, намира: В. Н. К. е предявил против държавата, представлявана от министъра на ф. и против МВР при условията на пасивно субективно съединяване искове за обезщетение за неимуществени вреди. Твърдял е, че на 17.09.2004 г. бил извикан за справка в полицейския участък на с. П., където бил подложен на физически и психически тормоз от страна на началника и на други двама служители, които му нанесли побой. Въззивният съд е квалифицирал предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ / загл. изменено - ЗОДОВ/. Приел е, че надлежни ответници по искове по този закон са органите по чл. 1 и 2, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите, поради което държавата в лицето на министъра на ф. не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения от В. К. иск за вреди. Поради това е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото. В тази част решението е обосновано и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на втория ответник - М. на в. р., е приел, че същото следва отговаря за вредите, причинени от длъжностни лица на неговите структурни подразделения, но е отхвърлил иска като недоказан. След съвкупна преценка на доказателствата по делото е заключил, че не е установено на посочената дата служителите на полицейския участък в с. П. да са извършили противоправни действия спрямо ищеца, с които да са му причинили неимуществени вреди. Основателен е касационният довод за нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото. Изводът за недоказаност на увреждане, причинено от длъжностни лица на ответника, е основан изцяло на показанията на св. С. М., С. Т., М. М. и Н. Ю. Въззивният съд не е обсъдил показанията на тези свидетели съобразно изискванията на чл. 136 ГПК (отм.)при отчитане на тяхната заинтересованост от изхода на спора и във връзка със всички обстоятелства по делото. Първите трима свидетели са длъжностните лица на ответника, за които в исковата молба и в жалбата си до министъра на в. р. ищецът е твърдял, че са му причинили неимуществените вреди, предмет на настоящия иск, а св. Н е лицето, с което ищецът е имал пререкания в същия ден и което е потърсило помощ от служителите на полицията в селото. В същото време са игнорирани показанията на св. Е майка на ищеца, която е заявила пред съда, че в уречения час синът й не прибрал животните, тя тръгнала да го търси и го срещнала да се прибира изплашен, със синина на лявото око, а на въпроса й какво се е случило отговорил "Мълчи, ще говорим в къщи. Биха ме в полицията". Показанията на разпитаните свидетели не са обсъдени и във връзка с представените по делото писмени доказателства- съдебно- медицинското удостоверение, издадено на 23.09.2004 г., в което са описани сивкаво - мораво кръвонасядане на долния клепач на лявото око с размери 2/3 см. и синкаво-мораво кръвонасядане на дясната хълбочинна област с размери 4/5 кв.; амбулаторен лист от 21.09.2004 г., в който е отразено, че ищецът е посетил лекар с оплаквания от болки в главата, като е снета анамнеза, че "в петък, около 18 часа, му е нанесен побой, удряна му е главата в стената". Немотивирано съдът е отказал да изиска преписка вх. № 4300/20.09.2004 г, за да се установи има ли противоречие в показанията на разпитаните по делото с свидетели с дадените от тях обяснения в рамките на извършената проверка по подадената от В. К. жалба до министъра на в. работи. Допуснатите от въззивния съд нарушение са съществени, тъй като са нарушени процесуални норми, относими към реда за формиране на вътрешното вътрешното убеждение на съда по фактите. По тези съображения въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното съдът