Решение № 13554 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3212/2020 г.

Решение № 13554 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3212/2020 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцeсуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Б., представлявана от кмета на общината, срещу решение № 32 от 09.01.2020 година на Административен съд гр. Б. по адм. д. № 1037/2019 година, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение от 16.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда". С последното, на община Б., на основание чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е определена финансова корекция в размер на 5 % върху засегнатите от нарушението разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, от стойността на сключения договор № 98-00-251/23.07.2019 година с изпълнител "Екосол България". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материални закон и необоснованост. Съображенията на касатора по пунктове следват установените от органа нарушения, както следва: 1. Оспорва изводите за осъществяване на нарушението на чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл. 2, ал. 2 от същия нормативен акт, представляващо въвеждане на критерий за подбор, изискване за стандарт за опазване на околната среда ISO EN ISO 14001: 2015, несъответен на предмета на поръчката и поради това ограничителен. Въведен бил критерий за подбор, който бил относими към техническите и професионални способности на участниците, изцяло съобразен с предмета, обема и сложността на поръчката. Преценката за необходимост от сочения стандарт за опазване на околната среда била изцяло в оперативната самостоятелност на органа. Основанието за въвеждане на изискването било в чл. 63, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗОП, а чл. 64, ал. 1, т. 7 ЗОП регламентирал правомощията на възложителите да изискват доказателства за доказване сочения критерий за подбор. На етапа на кандидатстване, участниците единствено декларирали в ЕЕДОП, че при сключване на договор ще представят сертификат за стандарта, поради което и изискването за сертификата било относимо единствено към изпълнителя на етап подписване на договора. 2. Оспорва изводите за осъществяване на нарушението на чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, представляващо въвеждане на изискване за оторизация за продажба и сервиз на оферираната техника и оборудване единствено на територията на Република България. 3. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за осъществяване на нарушението на чл. 46, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, представляващо неизлагане на причини за нецелесъобразност на разделянето на поръчката на обособени позиции. Твърди, че такива мотиви са изложени, като те са свързани с техническата и икономическата свързаност на дейностите в предмета, така както е посочено в документацията по поръчката. Предвид липсата на нарушения, мотивира липса на нередности, които да представляват основание за определяне на финансова корекция. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отнеми решение от 16.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда".

Ответникът, ръководителят на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда" взема становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения за правилност на съдебния акт и липса на касационни основания за отмяна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес.

П. пред Административен съд гр. Б. е образувано по жалба на община Б. срещу решение от 16.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда".

За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, съдът е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът мотивира валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. Касаторът релевира общи възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При прилагане на правилото на чл. 218, ал. 2 АПК и липса на задължение за служебно произнасяне за пороци от процесуално естество, общото възражение за допуснати такива е неоснователно.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

С оспореното пред Административен съд гр. Б. решение от 16.09.2019 година ръководителят на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда" е определил на община Б. финансова корекция в размер на 5 % върху засегнатите от нарушението разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, от стойността на сключения договор № 98-00-251/23.07.2019 година с изпълнител "Екосол България". Актът е с правна квалификация чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 9 от същия нормативен акт. С него са установени три нарушения на Закона за обществените поръчки, засягащи процедурата по възлагане на такава с предмет: "Закупуване и доставка на оборудване, съоръжения, обзавеждане, техника и машини, необходими за разделното събиране и транспортиране на зелени и/или биоразградими битови отпадъци" по проект "Проектиране и изграждане на допълнителна инфраструктура/инсталация за предварително третиране на битови отпадъци и компостираща инсталация за разделно събрани биоразградими и/или зелени отпадъци/ за развитие на регионалната система за управление на отпадъци в регион Б., включващ общини Б., С., Р., К. и Б.". Нарушенията са както следва:

1. На чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо въвеждане на критерий за подбор, изискване за стандарт за опазване на околната среда ISO EN ISO 14001: 2015, несъответен на предмета на поръчката и поради това ограничителен.

1. На чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, представляващо изискване за оторизация за продажба и сервиз на територията на Република България на оферираната техника и оборудване.

1. На чл. 46, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, представляващо неизлагане на причини за нецелесъобразност на разделянето на поръчката на обособени позиции.

Всяко от нарушенията е квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ, като на основание съответно т. 10, т. 11 и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й, приета с изм. в сила от 23.08.2019 г. (Наредбата за посочване на нередности) за всяка от нередностите е определена финансова корекция в размер на 5%. Предвид принципа на некумулиране на корекциите, засягащи разходите по един договор за възлагане на обществена поръчка, е определена една обща такава в размер на 5 % върху засегнатите от нарушението разходи, представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ, от стойността на сключения договор № 98-00-251/23.07.2019 година с изпълнител "Екосол България".

Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за компетентност на органа, издал оспорения административен акт, както и за валидност на акта предвид издаването му в мотивирана писмена форма. Спазена е и процедурата по издаване на административния акт, съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ. В тази част касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

По отношение приложението на материалния закон в частта за установените нарушения:

Относно нарушението по т. 1, на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), представляващо въвеждане на критерий за подбор, изискване за стандарт за опазване на околната среда ISO EN ISO 14001: 2015, несъответен на предмета на поръчката и поради това ограничителен:

За да обоснове извод за осъществяване на това нарушение по т. 1, първоинстанционният съд е приел, че: "Община Б., в качеството си на възложител, е допуснала нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, във вр. с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, тъй като при откриването на въпросната процедура за обществена поръчка е въвела ограничителен критерий за подбор, а именно-всеки участник в процедурата да е сертифициран по системата за управление на околната среда или еквивалент в областта на сферата, попадаща в обхвата на обществената поръчка, което е свързано с набавянето на сертификат, което би довело до допълнителна административна тежест и разходи за участниците в обществената поръчка".

Прочитът на документите по поръчката, на кореспонденцията между ръководителя на управляващия орган и община Б., както и на съставения акт за определяне на финансова корекция не сочат на осъществено нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, нито във варианта, описан от органа в обжалвания административен акт, още по-малко във варианта, представен от първоинстанционния съд.

На първо място, касационният състав обръща внимание на първоинстанционния съд, че така изписаното от съда нарушение не е вмененото от органа, като осъществено от община Б..

Никъде нито в писмото от 22.08.2019 година, нито в акта от 16.09.2019 година ръководителят на управляващия орган по програмата е описал нарушението, което съдът приема за осъществено. Напротив, в документацията по поръчката (приета от съда като доказателство по делото, качена на електронен носител - диск), т. 4 "Критерии за подбор", т. 4.3.2 "Системи и стандарти за управление на качеството и опазване на околната среда", б. "Б" е въведено изискване към участниците за внедрена система за управление на околната среда, съгласно стандарта ISO EN ISO 14001: 2015 или еквивалент с обхват доставка и гаранционна поддръжка на сметосъбираща и сметоизвозна техника – или съпоставими с тях за чуждестранни участници, но в следващата графа "Забележка" възложителят точно и ясно е посочил, че: "При подаване на офертата участниците само декларират изискването, като следва да попълнят съответната част от раздел Г: Стандарти за осигуряване на качеството и стандарти за екологично управление, част IV "Критерий за подбор" от приложения образец на ЕЕДОП. Преди сключване на договора за обществена поръчка, определеният изпълнител представя сертификати по чл. 64, ал. 5 - 8 ЗОП, удостоверяващи съответствието с изискуемия стандарт. " Неясно откъде съдът е установил нарушение, свързано с поставено изискване за представяне на сертификат при откриване на процедурата по поръчката. Такова нито е осъществено от общината, нито се твърди от органа.

Вмененото от органа нарушение на чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), така както е изписано от органа, представлява въвеждане на критерий за подбор, а именно изискване за стандарт за опазване на околната среда ISO EN ISO 14001: 2015, несъответен на предмета на поръчката и поради това ограничителен.

И това нарушение обаче не е осъществено от община Б. предвид следните изводи от правна страна:

За да се направи извод за съответствие на даден критерий за подбор с предмета на поръчката, на първо място следва да се проследи предмета на поръчката:

Техническата спецификация, приложена и приета като доказателство по делото, част от документацията по поръчката и от подписания между страните договор за възлагане на обществена поръчка, представлява детайлизация на предмета на поръчката, така както е възложена от община Б.. Видно от т. 3 "Допълнителни дейности" от същата, изпълнението на поръчката включва доставка и гаранционно поддържане, включително мобилно гаранционно поддържане при нужда. Минималният срок за гаранционно обслужване е: 36 месеца или 150 000 км. (което настъпи първо) на базовите камиони /позиция 1 и 2; 24 месеца за контейнери за разделно събиране на биоразградими отпадъци /позиция 3/. Участникът трябва да е оторизиран както за продажба на оферираната техника и оборудване, така и за сервизна дейност на бранда, като разполага с мобилен сервизен екип. Проследявайки относимостта на поставеното изискване за стандарт за опазване на околната среда, който безспорно е допустим такъв по чл. 63, ал. 1, т. 11 от ЗОП, ръководителят на управляващия орган не е преценил предмета на поръчката в неговата цялост, съгласно детайлите от техническата спецификация, а се е ограничил единствено с изписания такъв в чл. 1 от договора, като е анализирал относимостта на изискването към предмета на договора единствено с оглед услугата "доставка". Доколкото предметът на поръчката включва поемане на задължение за гаранционна поддръжка на предметите на доставка при набавяне на мобилен сервизен екип във връзка със задължение за оторизация на доставчика за сервизна дейност на бранда, поставеното изискване за внедрена система за управление опазването на околната среда с обхват доставка и гаранционно поддържане на сметосъбираща и сметоизвозна техника не се явява неотносимо към предмета на поръчката. Напротив, последното е допустим критерий за подбор по чл. 63, ал. 1, т. 11 ЗОП, свързан с техническите и професионални способности на кандидата и се явява относим към предмета на поръчката.

Предвид липсата на осъществено нарушение по чл. 59, ал. 2 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, касационният състав не следва да обсъжда останалите елементи на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й, приета с изм. в сила от 23.08.2019 г. (Наредбата за посочване на нередности).

Като неправилно, решението на първоинстанционния съд в частта за това нарушение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решение от 16.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда", в частта за нередността по т. 10 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й, приета с изм. в сила от 23.08.2019 г. (Наредбата за посочване на нередности).

Относно нарушението на чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, представляващо изискване за оторизация за продажба и сервиз на територията на Република България на оферираната техника и оборудване:

В частта за това нарушение първоинстанционният съд е направил извод, че "е налице нарушение на чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от ЗОП, изразяващо се в това, че общината е заложила изискване за участниците в обществената поръчка да притежават оторизация за продажба на територията на РБългария на оферираната техника и оборудване за участие в процедурата, както и да притежава оторизация за сервизна дейност на бранда, с което е било ограничено конкурентното начало на процедурата". Но този извод на Административния съд не е обоснован нито от фактическа, нито от правна страна. Нито става ясно по какъв начин това нарушение субсумира нередността по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, нито коя хипотеза на т. 11 е налице.

Касационната инстанция направи пълен прочит на документацията по поръчката, като не констатира поставяне на изискване за оторизация единствено и само за територията на Република България, както досежно предмета в частта за доставката, така и в частта за гаранционната поддръжка, така както посочва ръководителя на управляващия орган. Напротив, в т. 3 "Допълнителни изисквания" към Техническата спецификация е посочено, че участникът следва да е оторизиран за продажба на оферираната техника и оборудване, както и да притежава оторизация за сервизна дейност на бранда. Посочено е, че оторизацията може да е от производители или представители за територията на Република България, но това не обосновава извод, че оторизацията следва да е единствено и само за територията на Република България, какъвто неправилен извод прави ръководителя на управляващия орган. Нито оторизацията за продажба, нито оторизацията за сервизна дейност са ограничени от възложителя единствено до територията на Република България. Напротив, в частта за сервизната дейност се предвижда дори мобилен сервизен екип, който не е териториално ситуиран.

Предвид липсата на осъществено нарушение по чл. 49, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, касационният състав не следва да обсъжда останалите елементи на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й, приета с изм. в сила от 23.08.2019 г. (Наредбата за посочване на нередности).

Като неправилно, решението на първоинстанционния съд в частта за това нарушение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решение от 16.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда", в частта за нередността по т. 11 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й, приета с изм. в сила от 23.08.2019 г. (Наредбата за посочване на нередности).

Относно нарушението на чл. 46, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП, представляващо неизлагане на причини за нецелесъобразност на разделянето на поръчката на обособени позиции:

Относно това нарушение, първоинстанционният съд е приел, че е налице съвместно възлагане на две дейности, а именно: доставка на специализирани камиони за разделно събиране на биоразградими отпадъци и доставка на контейнери за разделно събиране на биоразградими отпадъци, което водело до ограничаване на участниците.

Липсват мотиви както относно факта по какъв начин се ограничават участниците, така и в какво се изразява нарушението, предвид липсата на забрана в ЗОП за съвместяване на тези две дейности.

Прецизното четене на текста на обжалвания административен акт води до извод за вменено на общината нарушение, което не е индивидуализирано от съда по този начин. Нарушението според акта се състои в нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП, съгласно която разпоредба, при подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят преценява възможността за разделянето й на обособени позиции. Когато реши, че не е целесъобразно разделянето на обществената поръчка на обособени позиции, в решението за откриване на процедурата възложителят посочва причините за това.

Текстът на разпоредбата категорично предоставя възможност на възложителите да извършат преценка относно възможността за разделяне на поръчката на обособени позиции и мотивирането на този извод. Ето защо, формалното осъществяването на две дейности в рамките на една поръчка не може механично да се оповести като ограничително за участниците, както е направил първоинстанционния съд.

Раздел II "Обща информация", т. 3 от документацията за възлагане на обществената поръчка съдържа т. нар. "Мотиви за избор на процедура по възлагане на обществената поръчка, а раздел III "Пълно описание на предмета на поръчката", т. 10 "Разделяне на обособени позиции" съдържа мотиви за нецелесъобразността на разделянето на поръчката на обособени позиции. Съгласно текста на тези мотиви, провеждането на процедурата има за цел постигане на оптимален резултат във връзка с поставената цел за доставка на техника и оборудване, необходими за разделно събиране и транспортиране на биоразградими битови и/или зелени отпадъци, както и гаранционното поддържане на същите. Едновременното времево реализиране на проекта и в двете части би довело до пълно изпълнение на същия. Касационната инстанция приема, че с изписването в раздел III "Пълно описание на предмета на поръчката", т. 10 "Разделяне на обособени позиции" на мотиви за нецелесъобразността на разделянето на поръчката на обособени позиции, възложителят не е извършил нарушение на чл. 46, ал. 1 ЗОП. Напротив, поставената цел на проекта е осигуряване на възможност за разделно събиране на биоразградими битови и/или зелени отпадъци. Предвид тази цел, едновременната доставка на техника за разделно събиране и контейнери за разделно събиране е от особено значение, защото процесът по разделно събиране на отпадъка следва да е свързан с възможност за разделното му извозване. Разделното събиране и извозването в камион, който не е пригоден за разделно извозване на сочения отпадък обезсмисля целта на проекта.

Предвид липсата на осъществено нарушение по чл. 46, ал. 1 във връзка с чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки, касационният състав не следва да обсъжда останалите елементи на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й, приета с изм. в сила от 23.08.2019 г. (Наредбата за посочване на нередности).

Като неправилно, решението на първоинстанционния съд в частта за това нарушение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени решение от 16.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда", в частта за нередността по т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, приета с ПМС № 57 от 28.03.2017 г., обн., ДВ, бр. 27 от 31.03.2017 г., в сила от 31.03.2017 г., в редакцията й, приета с изм. в сила от 23.08.2019 г. (Наредбата за посочване на нередности).

За пълнота на изложението касационната инстанция посочва, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон и като е приел законосъобразност на обжалвания акт без да прецени квалификациите на нередностите по т. 10, т. 11 и т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Многократно съставите на ВАС са посочвали, че за реализирането на финансовата корекция не е достатъчно възложителят да е извършил нарушение на ЗОП, а е необходимо същото да представлява нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ. В случая съдът не е извършил анализ на твърдяните от органа нередности в приложимата редакция на относимия подзаконов нормативен акт. Не без значение е и факта, че приложимата редакция на наредбата, не е към 22.08.2017 година, както е приел първоинстанционния съд, а към датата на издаване на акта за определяне на финансова корекция, т. е. има и последващо изменение от 23.08.2019 година, което е преди датата на издаване на акта за определяне на финансова корекция и трябва да бъде съобразено от органа и от съда при определяне на квалификацията на нередността и процентния показател корекция. На следващо място, неясен остава извода на съда по какъв начин нарушението на чл. 46, ал. 1 ЗОП субсумира нередност по т. 12 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, в редакцията й към датата на издаване на оспорения акт.

Гореизписаните основания са достатъчни за отмяна на обжалваното съдебно решение в неговата цялост. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, съдът следва да постанови съдебно решение, с което да пререши спора по същество, като отмени като материално незаконосъобразно решение от 16.09.2019 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Околна среда".

Касаторът не прави искане за присъждане на разноски, поради което и такива не се дължат.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд