Решение № 42 от 8.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 741/2009 г.

Решение № 42 от 8.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 741/2009 г., III н. о., НК, докладчик съдията Кети Маркова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Ф. А., от гр. К., депозирана чрез неговия защитник - адв. С, срещу въззивна присъда № 4 от 24.11.2009 г., на Окръжен съд - гр. Д., постановена по ВНОХД № 392/2009 г., по описа на съда, с която е отменена присъда № 42 от 26.05.2009 г., на Районен съд - гр. К., по НОХД № 26/2009 г., и е постановена нова. В касационната жалба на подсъдимия А. Ф. А. се поддържа, че въззивната присъда е постановена в нарушение на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е за отменяване на присъдата и оправдаване на жалбоподателя. Касаторът не се явява в съдебно заседание пред настоящата инстанция, както и неговият з., и двамата - редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, поради което счита, че обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните в съдебно заседание, и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба на подсъдимия А. Ф. А. е неоснователна. С първоинстанционната присъда Районният съд - гр. К., е признал подсъдимия А. Ф. А., от гр. К., за невинен в това, че на 28. 12. 2008 г., в гр. К., управлявал МПС - лек автомобил "ВАЗ-21061", с ДК № Т* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 %о, а именно - 2, 50 %о, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл. 302 НПК, го е оправдал по обвинението по чл. 343б, ал. 1 НК. С обжалваната въззивна присъда Окръжният съд - гр. Д., е отменил изцяло цитираната първоинстанционна присъда, и вместо нея е постановил нова, с която е признал подсъдимия А. Ф. А. за виновен в гореописаното деяние, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК, и чл. 54 НК, го е осъдил на три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил, на основание чл. 66, ал. 1 НК, за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия А. Ф. А. от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като е зачел времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 28.12.2008 г. до влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимия А да заплати направените по делото разноски. Доводът за съществени нарушения на процесуалните правила, касаторът не е мотивирал. ВКС не установи въззивният съд да е допуснал нарушения на процесуалните правила, свързани със събирането, проверката или оценката на доказателствените материали по делото, не намери същите да са интерпретирани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, или предходната инстанция да е основала изводите си на негодни доказателствени средства, или на несъществуваща доказателствена основа. В конкретния случай настоящия съдебен състав не намери нарушения от посочената категория, включително на принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 и тези по чл. 107 НПК. Обстоятелствата по делото са безспорно установени чрез показанията на свидетелите М, С. и д-р И първият от които е съставил акта за установяване на административно нарушение и талона за медицинско изследване (л. 15 и 16 от досъдебното производство), заключението на химическата експертиза, както и от обясненията на самия подсъдим, който не отрича фактите по обвинението, детайлно и конкретно описани в мотивите на проверявания съдебен акт. Възраженията на жалбоподателя са единствено във връзка с констатациите относно концентрацията на алкохол в кръвта му, но те са изведени и приети след внимателната проверка и оценка на останалите доказателствени източници. В тази им част релевантните фактически обстоятелства са установени от втората инстанция и въз основа на заключението на назначената, изслушана и приета от него съдебно-медицинска експертиза, изготвено от експерта Д-р Д. Д. Окръжният съд законосъобразно е заключил, че кръвната проба от дееца е била взета, съхранявана и изследвана по правилата, регламентирани с Наредба № 30/2001 г. Била е годна за анализ, съответна на количествените показатели, съобразно приетите стандарти, в какъвто смисъл са констатациите в протокола за химическа експертиза (л. 18 от досъдебното производство) и устните разяснения на експерта в съдебно заседание. Аргументите на касатора за допуснати нарушения на Наредба № 30/2001 г. са били изтъквани и пред въззивния съд, който с мотивите към присъдата си, им е дал точен и законосъобразен отговор. Следва изрично да се изтъкне, че доказването на престъплението става със средствата и способите на НПК, а както вече се посочи ВКС не констатира пороци в доказателствената дейност на въззивната инстанция. Възражението, че актът за установяване на административно нарушение не съдържа данни за концентрацията на алкохол, е несъстоятелно, тъй като е доказано по делото, и прието от фактическа с., че при извършената проба с техническо средство, резултат не е бил получен, поради недостатъчното количество въздух, издишан от подсъдимия, и именно последното е дало основание на дееца да бъде издаден талон и същият да бъде отведен за медицинско изследване и кръвна проба в здравно заведение. Ето защо, при установените по делото фактически обстоятелства материалният закон е приложен правилно. Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на втората инстанция затова, че при наличието на всички обективни и субективни признаци на инкриминирания престъпен състав на чл. 343б, ал. 1 НК, жалбоподателят законосъобразно е бил признат за виновен и осъден. Напълно ирелевантна за съставомерността на престъплението е степента на повлияване на дееца от поетия алкохол, тъй като престъплението по чл. 343б НК е формално, поради което същото е осъществено със самия факт на изпълнителното деяние. В този смисъл, като констатира, че в случая не са налице поддържаните в жалбата на подсъдимия отменителни основания, настоящият съдебен състав намери, че същата е неоснователна. Поради това прие, че съобразно правомощието си по чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, следва да остави в сила обжалваната въззивна присъда. Воден от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение