Решение № 5193 от 1.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби на А1 България ЕАД и Цетин България ЕАД чрез процесуалните им представители срещу решение 155/07.12.2021 г. по адм. дело 262/2021 г. на Административен съд Търговище. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде отменена оспорената заповед изцяло или алтернативно делото да бъде върнато на съда за ново разглеждане съобразно дадените от касационната инстанция указания. Претендират присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба в.и.д. началник на РДНСК Търговище чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу заповед ДК-19-Т-1/03.09.2021 г. на в.и.д началник на РДНСК Тъговище, с която на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ е забранено ползването на строеж Базова станция находящ се в местност Драката, в ПИ с идентификатор 73626.176.991 по КККР на гр. Търговище. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Административният акт е мотивиран с посочване на фактическите и правни основания за постановяването му. Строежът е индивидуализиран ясно, с описание на местоположението и параметрите му. Спазена е предвидената в чл. 178, ал. 5 ЗУТ процедура. Заповедта е постановена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая в съответствие с правилото по чл. 35 АПК. По съществото на спора излага съображения, че от събраните по делото доказателствасе установява наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, трета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. з ЗУТ и чл. 6, ал. 7 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. В частност строежът представлява базова станция от мобилна наземна мрежа, състояща се от контейнер, монтиран на платформа-ремарке, антена мачта с височина около 10 м. и антенно-фидерна система собственост на Цетин България ЕАД, находящ се в местност Драката, в ПИ с идентификатор 73626.176.991 по КККР на гр. Търговище. Строежът се ползва от А1 България ЕАД и Теленор България ЕАД съгласно предоставените данни от КРС с писмо изх. 04-00-110-1/28.07.2021 г. По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, като съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и непротиворечащо на останалите писмени доказателства. Прието е, че характеристиките на обекта като станция, представляваща телекомуникационно съоръжение на техническата инфраструктура, съставляващо част от електронни съобщителни мрежи и съоръжения по смисъла на § 5, т. 31 ДР ЗУТ, безспорно го определят като строеж, независимо, че съоръжението е вградена мобилна платформа. Прието е, че същият не може да се характеризира като преместваемо съоръжение по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, доколкото за определянето на един обект за преместваем или строеж, следва да се съди както от характеристиките му, така и от предназначението му. Решаващият съд възприема, че фактът дали обекта е трайно прикрепен към терена не е от съществено значение за определянето му като строеж, доколкото по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, строеж представлява всяко съоръжение което изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, какъвто е настоящият случай. При тези фактически установявания, съдът приема, че строежът не е въведен в експлоатация в предвидения в разпоредбата на чл. 178, ал. 1 ЗУТ законов ред и от компетентните органи по чл. 177 ЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид категорията на строежа. Правилно съдът приема, че процесния строеж е трета категория. От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, се установява, че строежът е базова станция, разположена върху ремарке-мобилна платформа с регистрационен номер. От представената документация с приложени снимки и характеристики на мобилната станция е видно, че същата е закрепена към терена посредством стоманени утежняващи фундаменти, държащи стомано-решетъчна мачта. Антените са монтирани върху стоманена сегментна мачта, укрепени с подкоси и обтяжки. Като съоръжение на техническата инфраструктура, което е част от електронните съобщителни мрежи, базовата станция е строеж по смисъла на §5, т. 38 ДР ЗУТ и чл. 137, ал. 1, т. 3, б. з ЗУТ. Ето защо изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и процесната базова станция представлява строеж по смисъла на закона е обоснован, а доводите на касаторите в обратния смисъл са неоснователни. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Строежите от трета категория подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177, ал. 2 ЗУТ. За процесния строеж не се твърди и доказва издаването на разрешение за ползване. В редовно съставен констативен акт е констатирано, че към датата на проверката строежът се ползва по предназначение приемо-предавателна станция, без извършени замервания за съотвествие с пределно допустими нива на електромагнитни полета. Тези констатации не са оборени от касаторите и правилно административният съд приема, че са налице кумулативните условия по чл. 178, ал. 5 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. Неоснователно се явява и твърдeнието на касаторите, че процесният строеж представлява преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 ЗУТ. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики, както и от предназначението му. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗУТ преместваеми са обектите с предназначение за увеселение, търговия или други обслужващи дейности. За определянето на обекта като преместваем или строеж следва да се съди от неговите характеристики и от предназначението му, а от последните се установява, че процесната базова станция е телекомуникационно съоръжение, което е строеж по смисъла на закона. Предвид изложеното, като е приел обжалвания административен акт за валиден и законосъобразен, решаващият съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, второ отделение