Решение № 16768 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2019 г.

Решение № 16768 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4447/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Образувано е по касационна жалба на С. Младенова от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Юруков, срещу решение № 696 от 7.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5968/2018 г. по описа на Административен съд София – град, 28 състав, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № РСР18 – РД 48 - 5 от 22.05.2018 г. на Кмета на Столична община – район "Сердика", с която на основание чл. 65 от ЗОС е наредено изземване от жалбоподателката и членовете на домакинството й на общинско жилище, находящо се в [населено място], [жк], [улица], тъй като се държи без правно основание. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че не са били налице предпоставките за изземване на общинското жилище, тъй като не е бил спазен принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, не е взето предвид, че общинските жилища са такива за обслужване на населението и не е доказано, че има чакащи за заемане на жилището, както и че не е съобразено здравословното състояние на децата на жалбоподателката с представени доказателства за това от 2015 г. и 2003 г. Твърди се и допуснати съществени нарушения, тъй като съдът е отказал да събере доказателства досежно наличие на чакащи за настаняване лица, като по този начин е нарушил отново принципа за съразмерност на мярката, предприета от общината по изземване на имота. Чрез процесуалните си представители в открито съдебно заседание изразява становище за неправилност на решението и поради нарушение на § 8, ал. 2 т Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) и чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.). Иска оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът кметът на СО – район "Сердика" изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска съдът да я отхвърли. Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че с влязла в сила заповед № РД - 4805 - 3 от 19.06.2015 г. на кмета на СО - район "Сердика", е прекратено наемното правоотношение за общинското жилище, в което е била настанена жалбоподателката, поради неплащане на битови такси и нарушаване на добрите нрави от членове на домакинството й, като тази заповед е влезнала в сила на 30.01.2017 г. след като е била оспорена по съдебен ред и е била оставена в сила с решение № 7714 от 9.12.2015 г. по адм. д. № 6353/2015 г. на АССГ, потвърдено с решение № 1168 от 30.01.2017 г. по адм. д. № 900/2016 г. на ВАС. Приел е, че тъй като е налице влезнала в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение за общинското жилище, то същото се държи без правно основание и при липса на доброволно изпълнение от страна на жалбоподателката, правилно е издадена оспорената заповед за изземване на общинския имот. Приел е, че представените доказателства за платени суми за дължим разходи са относими към производството по прекратяване на наемното правоотношение, но не и в производството по изземване. Поради и това е приел, че тези доказателства са неотносими към преценката за спазване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Приел е и е изложил мотиви за спазване целта на закона – а именно защита на правото на собственост на общината при държане на имот общинска собственост от другиго без основание. Решението е правилно. Обосновани и правилни са изложените от съда мотиви, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административно производствените правила. Законосъобразен е изводът за наличие материално правните предпоставки за изземване на имот по реда на чл. 65 от ЗОС. Съгласно на ал. 1 от посочената разпоредба, заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение, или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай тези изисквания са били налице. Правилен е изводът на съда, че имота се държи на отпаднало правно основание, тъй като е било редовно прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката за общинското жилище. Редът за това е по чл. 46 от ЗОС, който е спазен и наемното правоотношение е прекратено с нарочна заповед, която е влезнала в сила, като потвърдена и от съда. Правилен е и извода на съда, че заплащането на дължимите суми за разноски за имота, едно от основанията за прекратяване на наемното правоотношение, и представените доказателства в тази връзка, има отношение към производството по прекратяване на наемното правоотношение, но не и в производството по изземване на имота по оспорената заповед. На следващо място неоснователно е възражението на касатора за това, че първоинстанционният съд не е съобразил допуснато в административното производство нарушение на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗДт). При издаване на оспорената пред първата инстанция заповед не е допуснато нарушение на посочената разпоредба. Административното производство по изземването на общинско жилище не е от такъв характер, че да изисква изслушването на детето, чието местоживеене следва това на родителя, натоварен с упражняването на родителските права. Административните, съответно съдебните производства, в които детето задължително се изслушва, са тези, в хода на които се упражняват негови лични права и се вземат решения, свързани с въпросите на здравето, образованието, гражданското му състояние, режимът на лични отношения и семейната му среда. Предметът на производството по чл. 65, ал. 1 и 2 от ЗОС не е такъв, поради което детето не може да формира правнорелевантно мнение нито в административното, нито в съдебното производство по оспорването на такава заповед. Неоснователно е и възражението за допуснати нарушения на чл. 6 от АПК и принципа за съразмерност и нарушение на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. Посочената разпоредба гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. § 2 на тази разпоредба допуска намесата на държавните власти в ползването на това право в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Защита по чл. 8 би могъл да търси собственик, носител на ограничено вещно право или наемател, който обаче е изряден спрямо наемодателя си и стриктно спазва установените нормативни разпоредби и клаузите на сключените договори, тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.