Решение № 7308 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12676/2012 г.

Решение № 7308 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12676/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Универс Транс" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Фритьоф Нансен" № 33, ет. 5, ап. 13, подадена чрез управителя и представляващ дружеството Венцислав Цецков Маринов, срещу решение № 3867 от 9.07.2012 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 11005/2011 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 20001008741/18.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2032/14.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит по издадените от "Фиди Инвест" ЕООД, "Металит" ЕООД и "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД фактури. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е преценил обективно и в пълнота всички доказателства по делото, които всъщност, противно от приетото в мотивите на решението, установяват, че ревизираното дружество е получател по реално осъществени доставки. Изискването, визирано в чл. 71 от ЗДДС, за признаване правото на данъчен кредит е лицето да притежава фактура, издадена от регистрирано лице, и същото е изпълнено. Доставчиците са отразили фактурите в отчетните си регистри по ЗДДС и по този начин са потвърдили извършването на доставките. Извършените плащания представляват настъпили данъчни събития и са преки доказателства за наличието на доставки. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: С РА на основание чл. 68, ал. 1 вр. чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС с мотиви за недоказана реалност на доставките е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество "Универс Транс" ЕООД в общ размер 303 679.94 лв. за данъчните периоди м. юни, м. юли, м. октомври 2009 г. и м. февруари 2010 г. по издадените от "Фиди Инвест" ЕООД, "Металит" ЕООД и "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД фактури. Определено е задължение за внасяне на ДДС в размер на 50 221.48 лв. и лихви 7 881.14 лв. АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу РА, като е приел следното в мотивите на своето решение: Доставчиците не са открити на адресите за кореспонденция в хода на ревизията. Поради ненамирането им, вещото лице също не е извършило проверка на счетоводните им документи. Не са представени договорите към фактурите. Фактурите за доставки на стоки не отговарят на изискванията на ЗСч. за натурално и стойностно изражение на стопанската операция, тъй като в тях липсва описание на вида на стоките, брой и ед. цени, а в тези за услуги липсва конкретизация на вида на услугите. Не са представени каквито и да било доказателства за реалното осъществяване на доставките на стоки - приемане и предаване, както и за реалното осъществяване на услугите - рекламни и други. Не се установява да е извършено плащане. Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че само фактурата е достатъчна, за да бъде признато правото му на данъчен кредит. В разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са предвидени предпоставките за това и липсата на която и да е от тях води до отказване на това право. Така постановеното решение е правилно. Предметът на доставките по фактурите, издадени от "Фиди Инвест" ЕООД, е "реклама по договор" и "услуга". Предметът на доставките по фактурите, издадени от "Металит" ЕООД, е "стоки по договор". Предметът на доставките по фактурите, издадени от "Жерард Репортинг Индъстри" ЕООД с правоприемник "Валдес Консулт" ЕООД, е "стоки". Както правилно е констатирано в мотивите на обжалваното решение, нито от страна на доставчиците, нито от страна на жалбоподателя, са представени договорите, във връзка с които са издадени фактурите, от които би могло да се установи какъв е вида и количеството на стоките и в какво се изразяват услугите. Липсват доказателства за осъществяването на рекламните и другите услуги и за приемането и предаването на стоките, съответно за това, че стоките и услугите са използвани от получателя за осъществяването на последващи облагаеми доставки или са във връзка с независимата му икономическа дейност. За да се признае на данъчнозадълженото лице право на данъчен кредит за получените от него стои или услуги, е необходимо доставките да са реално осъществени и да са използвани за извършването на облагаеми сделки или за целите на осъществяваната от него икономическа дейност. В този смисъл е решение 6 декември 2012 г. на СЕС по дело С-285/11, в което СЕС приема следното: "Освен това от текста на чл. 168, буква а) от Директива 2006/112 следва, че за да се ползва от правото на приспадане, е необходимо, от една страна, заинтересуваният да бъде данъчнозадължено лице по смисъла на тази директива и от друга страна, стоките или услугите, на които се основава това право, да се използват впоследствие от данъчнозадълженото лице за целите на собствените му облагаеми сделки" /т. 29/. За да се установи обаче, че на основание на тези доставки на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки. /т. 31/. В това отношение Съдът е постановил, че правните субекти не могат с измамна цел или с цел злоупотреба да се позовават на нормите на правото на Съюза (вж. по-специално Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точка 32, Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, точка 68, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 54 и Решение по дело Mahageben и David, посочено по-горе, точка 41). Поради това националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (вж. Решение по дело Fini H, посочено по-горе, точка 34, Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, посочено по-горе, точка 55 и Решение по дело Mahageben и David, посочено по-горе, точка 42) /т. 37/. Това е така, когато самото данъчнозадължено лице извършва данъчна измама. Действително в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице в това качество, и за икономическа дейност. Въз основа на обективно установените факти по делото правилен и законосъобразен е изводът на съда, че липсват реално осъществени доставки на стоки и услуги по процесните фактури и че не са налице посочените по-горе предпоставки за признаване правото на данъчен кредит. Безспорно, упражнявайки правото на данъчен кредит по фактури, по които данъчнозадълженото лице не е получило стоки и услуги, след като не може да представи никакви доказателства във връзка с това, включително договорите, представлява злоупотреба с правото на Съюза, свързано с общата система на ДДС. С оглед на изложеното, правилно първоинстанционният съд е посочил, че наличието само на фактура, при това, несъдържаща конкретизация на стоките и услугите и включването й от доставчика в дневника за продажбите и справката-декларация не са достатъчни, за да обусловят правото на данъчен кредит. Неоснователни са и доводите на касатора за доказани плащания от негова страна по процесните фактури. Видно от заключението на вещото лице то не е извършило проверка нито в счетоводствата на доставчиците, нито в счетоводството на жалбоподателя, тъй като не ги е открило на адресите за кореспонденция и не е осъществило връзка на посочените телефони. Доказателства за извършени плащания по делото не са налице. С оглед на изложеното, решението като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,