Решение № 13303 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13680/2018 г.

Решение № 13303 от 8.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13680/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и § 149, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на АПК (Д бр. 77 от 2018 г.). Образувано е по жалба на Л. Линева от [населено място], Г. Петкова от [населено място] и А. Линев от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Костова, срещу решение № 739 от 15.10.2018 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Кръгово кръстовище при км 14+750 на път II – 86 "Пловдив - Асеновград" (км. 102+949, 95 по направление път II – 56) и на обект "Път II – 86 "Пловдив - Асеновград" от км. 14+860 до км. 24+819 – кръгово кръстовище при км. 23+ 020 за кв. "Долни воден" на територията на област Пловдив, в частта както по отношение на отчуждаването на част от имот с идентификатор № 06447.4.14 с твърдение, че след отчуждаването имота остава маломерен, поради което е следвало да бъде отчужден изцяло, както и алтернативно относно определеното обезщетение за отчуждената част от 2,714 дка от имот идентификатор № 06447.4.14, с трайно предназначение – земеделска територия, начин на трайно ползване - нива. В жалбата си жалбоподателите оспорват посоченото по–горе решение като твърдят, че тъй като след отчуждаването имотът им остава маломерен е следвало да бъде отчужден изцяло, включително оставащите от него 0,435 дка определяне на отчуждената част. Оспорват решението и в частта, с която е определен размера на паричното обезщетение, като твърдят, че определеното обезщетение не е равностойно, а същото е значително намалено по размер. Претендират разноски. Ответникът Министерският съвет на РБ, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателите. Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на договореното възнаграждение за процесуалния представител на жалбоподателите. Заинтересованите страни министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители, изразяват становища за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на оспореното решение на МС. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лица, адресати на оспореното решение на МС, поради което е процесуално допустима. Върховният административният съд, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателите в настоящото производство в качеството им на наследници на Й. Линев са съсобственици на имот идентификатор № 06447.4.14, с обща площ 3,149 дка с начин на трайно ползване – земеделска земя, намиращ се в землището на с. Брестник, общ. Родопи, обл. Пловдив, по силата на представен по делото нотариален акт от 2015 г. и удостоверение за наследници. От имота на жалбоподателите с оспореното решение се отчуждават част от 2,714 дка, за който е определено обезщетение в размер на общо 1303 лв., обезщетение за засегната площ. Въз основа на влезнал в сила ПУП – парцеларен план, одобрен със заповед № РД – 02 – 15 – 38 от 1.06.2018 г. и за изграждането на обект "Кръгово кръстовище при км 14+750 на път II – 86 "Пловдив - Асеновград" (км. 102+949,95 по направление път II – 56) и на обект "Път II – 86 "Пловдив - Асеновград" от км. 14+860 до км. 24+819 – кръгово кръстовище при км. 23+020 за кв. "Долни воден" на територията на област Пловдив е взето решение за стартиране на процедура по отчуждаване на имоти. Въз основа на това решение е издадено и оспореното в това производство решение, след приета експертна оценка за стойността на отчуждаваните части от имоти по пазарни цени съобразно правилата на ЗДС. Разгледана по същество жалбата е частично основателна досежно определения размер на обезщетението за отчуждената част, по съображенията, изложени по – долу. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура. Неоснователно е възражението на жалбоподателите за незаконосъобразност на решението, с което е предвидено отчуждаване на част от неговия имот за държавна нужда, тъй като след отчуждаването остава маломерна част, съответно неоснователно е искането решението на МС да бъде отменено и преписката да бъде върната с указания имота да бъде отчужден в цялост. Действително чл. 7 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСППЗЗ) забранява "При разпореждане, делба, обезщетяване и оземляване земеделските имоти не могат да се раздробяват на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството", който пък не допуска разделянето на нивите на части по-малки от 3 декара. Нормата на чл. 7 от ЗСПЗЗ е обявена за частично противоконституционна от КС на РБ, относно думата "обезщетяване" (ДВ, бр. 103 от 1996 г.), поради и което ограничението да не се раздробяват ниви на части по – малки от 3 дка не важи в случаите, когато това става в следствие на отчуждаване и съответно обезщетение. Следва да се посочи и че тази норма не съдържа в себе си забрана за отчуждаване, ако остава имот с по – малки размери. Това се подкрепя и от мотивите на Решение № 20 от 7.11.1996 г. на КС по к. д. № 21 от същата година, където изрично е даден приоритет на правото на собственост и е допуснато при обезщетяване при отчуждаване с равностоен имот да бъде определено такова в размери под минимално определените по чл. 72 от ЗН. Допълнително в подкрепа на този извод е фактът, че в специалния закон, а именно ЗДС, също не е предвидено ограничение, тъй като чл. 32, ал. 1 от него допуска отчуждаването на части от имоти без да въвежда ограничение досежно оставащата част от тях с оглед характеристиките на същия. Оспореното решение на МС е правилно досежно определената за отчуждаване част от имота на жалбоподателите. В частта, с която е определен размерът на обезщетението, решението на МС е постановено в нарушение на материално - правните изисквания на закона досежно оценката на отчуждената част от имота от 2.714 дка. Във връзка с това оспорване са изслушани основна и две допълнителни съдебни експертизи, като по основното заключение вещото лице потвърждава определената оценка на отчуждената част на имота на жалбоподателите, дадена с оспореното решение на МС. В първата допълнителна експертиза е оценен имота на жалбоподателите в цялост, като е определена пазарна цена от 1511,57 лв. предвид възражението, че е следвало да бъде отчужден в цялост. Тази определена цена предвид изложените мотиви, че е неоснователно оспорването досежно искането да бъде цялостно отчужден имота, не следва да бъде взета предвид. По делото са събрани като доказателства още два пазарни аналога – постановления за възлагане на недвижими имоти от частен съдебен изпълнител, които попадат в релевантния период а именно от 20.06.2017 г. до 20.06.2018 г. Спорният по делото въпрос е дали съобразно правилата за определяне на сделки, които могат да бъдат приети за пазарни аналози при определяне на оценката на отчуждавания имот по § 1а т. 2 от ДР на ЗДС, посочените постановления за възлагане на недвижими имоти на ЧСИ следва да бъдат взети предвид при определяне на оценката. Съобразно § 1а т. 2 "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко - продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота". Двете представени по делото постановления за възлагане отговарят на критериите по разпоредбата, тъй като е налице продажба чрез търг, от ЧСИ, като е налице участие и на поне един търговец, а именно "Уникредит Булбанк" АД, като страна в изпълнителното производство, резултат от което е публичната продан, извършена чрез търг, като и длъжника е търговец – дружество "Ийт ми" ЕООД. В подкрепа на този извод е и възможността на страните по изпълнителното производство, включително взискателя, който в случая е банката – търговец, да оспорят постановлението за възлагане. Двете постановления за възлагане отговарят и на изискванията по § 1а т. 4 б. "в" от ДР на ЗДС, тъй като имотите по тях се намират в същото землище, в което е и отчуждавания имот. По изложените съображения следва да бъде кредитирано допълнителното заключение на приетата по делото съдебна експертиза, по която вещото лице е определило пазарната оценка на отчуждаваната част от имота на жалбоподателите, като е взело предвид и двете представени постановления за възлагане на недвижим имот, които отговарят на критериите на разпоредбата отнасят се за земеделска земя в землището на с. Брестник и са в относимия за оценяването период, а именно от 20.09.2017 г. В допълнителната експертиза вещото лице сочи, че са налични пазарни аналози, като вземайки предвид налични 9 сделки с прибавени два аналога, постановленията за възлагане на недвижим имот), определя средната единична цена от 1741,58 лв. за декар и оценка на отчуждената част от имота на жалбоподателя с идентификатор 06447.4.14 от 2,714 дка в размер на 4 727 лв. Предвид изложеното, жалбата се явява основателна в частта относно определеното обезщетение и оспореното решение в тази част следва да бъде изменено, като се определи обезщетение за отчуждената част от имота жалбоподателя по пазарната цена на отчуждавания имот по наличните 9 бр. сделки за периода 20.06.2017 г. - 20.06.2018 г., представляващи годни пазарни аналози, в общ размер на 4 727 лв., т. е. оценката следва да се увеличи с разликата от определеното обезщетение от 1303 лв. до доказания дължим размер от 4 727 лв. Жалбата в частта, с която се оспорва решението на МС досежно отчуждаването на част от имота на жалбоподателите, а не целия като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора е основателно искането на жалбоподателите за присъждане на разноски в поискания размер. Неоснователно е възражението на ответника МС и на министъра на РРБ за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на жалбоподателите. Това е така, тъй като възнаграждението е в размер на 650 лв., а в случая е осъществено процесуално представителство на три лица общо за тази сума, освен това предвид правната и фактическа сложност и проявената процесуална активност на представителя на жалбоподателите, договореното и претендирано възнаграждение не е прекомерно. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника МС и на министъра на РРБ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд