Решение № 903 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал.7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) против Решение 1219/25.02.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм.д. 5032/2021 г., с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт (РА) Р-22221419008172-091-001/02.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на НАП София, потвърден с Решение 256/16.02.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП София, преписката е върната на компетентния орган и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 950 лв. С доводи за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т.3 АПК касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата против РА, или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Заявява се искане за присъждане на разноски, посочени в списъка по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касационната жалба В. Иванов с [ЕГН] и адрес: [населено място], в.з. [адрес] не изразява становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна. Основателен е доводът на касатора за наличието на отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК съществени процесуални нарушения. За да прогласи нищожността на РА първостепенният съд е приел, че ответникът по делото не е изпълнил дадените му указания с определението за насрочване в открито съдебно заседание и не е представил доказателства за това, че Г. Василовска Новакова на длъжност началник сектор е била надлежно оправомощена да възлага ревизии към датите на издаването на заповедта за възлагане на ревизията (ЗВР) и следващите, както и към момента на издаване на РА. Представената по делото заповед на директора на ТД на НАП от 07.05.2019 г. е издадена 7 месеца преди издаването на първата ЗВР и не са налице данни, че е действала към посочените релевантни според съда моменти, изброени по-горе. Освен това, според него, ответникът е бил длъжен да представи и доказателства за случайното разпределение на ревизията на жалбоподателя именно на Г. Василовска Новакова. Този извод на съда е неправилен, поради следното: Адм.д. 5032/2021 г. по описа на АССГ е образувано по жалбата на В. Иванов против РА Р-22221419008172-091-001/02.11.2020 г., издаден от Г. Василовска Новакова на длъжност началник сектор в качеството й на орган по приходите, възложил ревизията, и от Ц. Хубанова на длъжност главен инспектор по приходите в качеството й на ръководител на ревизията. Ревизията на В. Иванов е възложена със ЗВР от 12.12.2019 г., изменена със ЗВР от 16.03.2020 г. относно срока, спряна със заповед от 13.05.2020 г. и възобновена със заповед от 14.07.2020 г. Всички заповеди са издадени от Г. Василовска Новакова на длъжност началник сектор според представената по делото Заповед 980.1/30.10.2012 г. Същата е оправомощена да възлага ревизии със Заповед РД-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП, издадена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В следващата по дата Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП, представена с касационната жалба, Г. Василовска Новакова фигурира също като орган, на когото е възложено да издава ЗВР по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Съдът не е посочил конкретното правно основание, изискващо в административната преписка да се съдържат доказателства за случайно (автоматично) разпределение на преписката на органа, възлагащ ревизията, но въпреки това в изпълнение на дадените му указания ответникът по делото е представил такова доказателство, с каквото разполага (снимка на екран). Изложеното по-горе налага извод за неправилност на решението на АССГ, с което РА е прогласен за нищожен като издаден от некомпетентни органи и след възложено от некомпетентен орган ревизионно производство. Тъй като по съществото на спора относно законосъобразността на оспорения РА в първоинстанционното решение не са изложени мотиви, то същото следва да се отмени и делото да се върне на друг съдебен състав от същия административен съд. При новото разглеждане на делото АССГ следва да се произнесе и по исканията на страните за разноски за настоящото касационно производство на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение