Решение № 16294 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2013 г.

Решение № 16294 от 6.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1353/2013 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Райфайзенбанк България" ЕАД против решение № 7076 от 18.12.2012 г. по адм. дело № 7945/2012 г. на Административен съд София - град, с което жалбата на дружеството против решение № 1012/23.07.2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Моли решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено или евентуално да бъде изменено в частта за санкцията, като се определи такава в минималния размер, предвиден в закона. Ответникът - Комисията за защита на личните данни не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Георги Иванов оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на административния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща съда да съдейства на страните и да им указва, че за някои обстоятелства от значение на делото не сочат доказателства, е изпълнена формално, като на страните фактически не са дадени конкретни указания за изясняване на спорните обстоятелства и за събиране на релевантните доказателства. По този начин решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. Не са събрани доказателства с оглед изявлението на заинтересованото лице Иванов, за това в какво се е изразявало съгласието на последния личните му данни да бъдат обработвани от банката при сключване на договора за срочен депозит, както и дали това съгласие е включвало и предоставянето на тези данни на трети лица. В тази насока не са ангажирани доказателства и указания да представи сключения с Иванов договор не са дадени на жалбоподателя. Не са събрани и доказателства за данните, съдържащи се в публичния регистър на администраторите на лични данни относно получателите и категориите получатели, на които обработваните лични данни могат да бъдат разкрити, както и такива, установяващи практиката на банката по искания за предоставяне на информация по чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД. Освен това основното възражение на жалбоподателя "Райфайзенбанк България" ЕАД, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е незаконосъобразно, тъй като получателите и категориите получатели, на които личните данни могат да бъдат разкрити са посочени при регистрирането на дружеството като администратор на лични данни и са вписани съгласно чл. 18, ал. 2, т. 4 от ЗЗЛД в съответния регистър, който е публичен, изобщо не е обсъдено от съдебния състав, а в нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК за неговата основателност или неоснователност не са изложени никакви съображения. В противоречие с последния текст и без мотиви е и заключението, че "санкционираното действие е практика на банката", а по този начин фактически без мотиви е направен и изводът за законосъобразност на административния акт, включително относно размера на санкцията и за неоснователност на жалбата. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за законосъобразност е направен, без да са събрани релевантните доказателства. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд София - град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с установяването на релевантните за правния спор факти, съобразно доводите на страните, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността или незаконосъобразността на оспорения административен акт, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,