Решение № 7052 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5482/2010 г.

Решение № 7052 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5482/2010 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалбата на Халед Мохамед Ал-Касем, палестинец без гражданство, против решение № 146 от 30.03.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Развива подробни съображения в жалбата. Ответникът - Председател на Държавна агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ, Същият е палестинец живеещ в Ливан, без гражданство, мюсюлманин-сунит, женен За държава произход по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ следва да се приеме държавата Ливан. Чужденеца е пристигнал в Република България нелегално през месец септември 2009 г., придружаван от съпругата си Илхам Диб Мохамед и двете им деца. В интервю рег. № 74-462/05.02.2010 г. направено на арабски език, разбираем за него, твърди, че причината за търсене на закрила в България са конфликти в лагера "Шатила" между организациите "Фатах" и "Хамас", отправяни заплахи от страна на организацията "Хамас" спрямо него за присъединяване. Изтъкват се доводи, че поради нежеланието му да бъде привърженик на групировката " Хамас", е бил подложен на заплахи от представител на същата, дори е бил бит. Заявява, че не е имал проблеми с официалните власти в Ливан и не е преследван. Със заявителя са проведени две интервю от интервюиращ орган, събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход, представени и приети в административната преписка са становище относно обстановката в Ливан. В писмено становище № 74-462/17.02.2010 г. главният експерт в РПЦ София дава становище за неоснователност на молбата за закрила и на двете, посочени в ЗУБ основания - хуманитарен статут и статут на бежанец С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на основания, визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразно. Същото е постановено от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия, решението е издадено в изискуемата форма и съдържание при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В решението подробно са обсъдени всички относими за прилагане на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на този закон. Административният орган е изпълнил задължението си да обсъди обстановката в страната на произход - Ливан. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства е направен обоснован извод, че обстановката в страната е спокойна, макар палестинските бежанци в лагерите в Ливен да се намират при трудни условия на живот. Правото им на труд и собственост не е осигурено, което има неблагоприятни последици за тяхната сигурност и благополучие. Въпреки това, в страната не налице въоръжен конфликт - вътрешен или международен. Обсъдени са и релевантните обстоятелства относно съдебната практика и наказателната репресия за престъпления против личността. Направеният извод, че от преценката на установената бежанска история не може да се обоснове наличие на основателен страх от преследване, поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, политическо мнение или убеждение, етнически произход, е обоснован. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследването е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива обстоятелства в случая не са налице. Неоснователно е и твърдението в жалбата за наличието на предпоставки за прилагане на чл. 1-D, ал. 2 от Женевската конвенция от 1951 г. във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 4 от ЗУБ. Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци, учредена към ООН, указва помощ на тези лица на територията на Близкия Изток. След като палестинецът по свое решение и желание е напуснал териториалния обхват на Агенцията и по този начин се е лишил от помощта й, не е налице изискването на чл. 1-D, ал. 2, тъй като специалната закрила не е преустановена по смисъла на посочената разпоредба, а жалбоподателят по своя воля е прекъснал възможността да я получава. Правилно е приложена и нормата на чл. 9 от ЗУБ, тъй като хуманитарен статут се предоставя на лица, които са принудени да напуснат страната си, защото са били изложени на реална опасност от тежки посегателства каквито са изброените в ал. 1, т. 1 - т. 3 от правната норма. За чужденеца не е установена нито една от предвидените предпоставки. Административният орган е изследвал подробно всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗУБ, даващи основани за предоставяне на хуманитарен статут. От събраните доказателства не може да се направи извод, че в страната по произход, определена по реда на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ за жалбоподателя е налице реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне. Въпреки установените актове на насилие, в Ливан, по специално в лагерите на палестинските бежанци не е налице вътрешен въоръжен конфликт, което изключва приложението на чл. 9, т. 3 от ЗУБ като основание за предоставяне на хуманитарен статут. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното решение на председателя на ДАБ в частта, с която е отказано предоставяне на субсидиарната закрила по чл. 9 от ЗУБ, е постановено в съответствие с материалния закон. При постановяване на решението не са нарушение административнопроизводствените правила, разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗУБ е приложена законосъобразно. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение