Решение № 253 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2011 г.

Решение № 253 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14062/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на Сдружение с нестопанска цел "Гражданска инициатива "Справедливост" и на Иван Тодоров Груйкин против решение № 11138 от 15.08.2011 г. по адм. дело № 4124/2010 г. на Върховния административен съд, второ отделение, с което са отхвърлени жалбите на касаторите против чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн. ДВ, бр. 22/28.02.2008 г., в сила от 1.03.2008 г., доп. ДВ, бр. 50 от 30.05.2008 г., в сила от 30.05.2008 г. Жалбоподателите поддържат, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Молят решението да бъде отменено, като се постанови ново по същество, с което оспореният текст от тарифата да бъде отменен. Ответникът - Министерски съвет на Република България оспорва касационните жалби и моли решението на Върховния административен съд, второ отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество касационните жалби са основателни по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, второ отделение, е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдебният състав пренебрегва задължението си да провери служебно законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а обсъжда единствено направените от жалбоподателите доводи. По този начин не е изследвано спазването на процедурните изисквания по издаване на акта, регламентирани в чл. 76 и сл. от АПК, както и тези на чл. 26 и сл. от Закона за нормативните актове (ЗНА), към които препраща нормата на чл. 80 от АПК. В противоречие с разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК не е изискана цялата административна преписка по издаването на оспорения нормативен акт и не са събрани доказателства във връзка с процедурата по приемане на тарифата. Действително в проведеното на 14.06.2010 г. съдебно заседание на Министерския съвет са дадени указания да представи пълната административна преписка и конкретно "пълен препис от протокола на заседанието, на което е прието решение за приемане на оспорената тарифа, както и други непредставени доказателства", но не са изискани доказателства, установяващи изпълнение на процедурните изисквания по приемане на оспорения акт, регламентирани в чл. 26, ал. 2 от ЗНА. С това са нарушени изискванията на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаващи съдебния състав да даде на издателя на акта конкретни указания да ангажира доказателства, с които да установи спазването както на материалноправните предпоставки, така и на административнопроизводствените правила при приемане на нормативния акт. При тези процесуални пропуски решението на съдебния състав е постановено, без да са събрани и обсъдени всички относими към разрешаването на правния спор доказателства, като тези за провеждане на процедурата по чл. 26, ал. 2 от ЗНА и без да са изяснени релевантните за спора обстоятелства във връзка с провеждането на процедурата по публикуване на проекта на тарифата от съставителя и обсъждането му от заинтересованите лица. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, защото несъобразяването с посочените процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорения текст от тарифата са направени, без да са събрани всички относими доказателства и без да е направен анализ на всички основания, предвидени в чл. 146 от АПК. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касационните жалбоподатели. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да прояви активност при събирането на доказателства във връзка с провеждането на публикуването и обсъждането на проекта на тарифата по реда на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, както и за спазването на административнопроизводствените правила, да обсъди всички събрани по делото доказателства и въз основа на тяхната съвкупна преценка да направи крайните изводи за законосъобразността на оспорените текстове от наредбата, респ. за основателността или неоснователността на подадените жалби, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. По тези съображения Върховният административен съд, петчленен състав,