Решение № 11214 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2011 г.

Решение № 11214 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1323/2011 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Генчев Стефанов, в качеството му на управител на "Бул Строй - 2004" ООД срещу решение № 2407 от 22.11.2010 г. по адм. дело № 1567 по описа за 2010 г. на административния съд - Варна. В касационната жалба е развит довод за неправилност на съдебното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Варна е бил РА № 250900265 от 14.12.2009 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Търговище, потвърден в обжалваната част с решение № 24 от 12.04.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС (отм.) и на ЗДДС, както и на ЗКПО (отм.) и на ЗКПО. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 5 426.00 лв. по фактури № 0....5 от 23.07.2007 г. и № 0....10 от 26.08.2007 г., издадени от ЕТ "Селина - 2000 - Елисавета Христова" и е начислена лихва за забава в размер на 1 759.86 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Определени са допълнителни задължения за корпоративен данък за отчетните 2005 г. и 2006 г. общо в размер на 9 370.50 лв. и лихва за забава в размер на 3 838.17 лв., в резултат на увеличаване на финансовия резултат на дружеството, на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, в приложимата редакция от ЗКПО (отм.). В мотивите на съдебното решение е обсъдена фактическата страна по спора и конкретно, че в хода на административното производство ревизиращият орган е установил, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по две фактури, издадени от ЕТ "Селина - 2000 - Елисавета Христова". Извършена е насрещна проверка на прекия доставчик, като е съставен протокол затова. Констатирано е, че първата фактура е с предмет "извършена услуга по договор - СМР" за 17 450.00 лв., с подизпълнител "Рос - 77" ЕООД. Между прекия доставчик и това търговско дружество е сключен договор за възлагане на СМР от 29.05.2007 г., понеже няма достатъчно работници, като услугата е изолация на покрив, за което има съставен протокол от 23.07.2007 г. Втората по време услуга е с предмет "извършена услуга СМР по договор", като подизпълнител е същото дружество, с което също има сключен договор от страна на прекия доставчик, като възложител от 29.05.2007 г. И по двете фактури материалите са за сметка на подизпълнителя. Извършена е насрещна проверка при него като е констатирано, че това дружество е с прекратена регистрация по ЗДДС от 26.10.2007 г. Изготвено е ИПЗПОЗЛ, което е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Административният орган е приел, че не са представени доказателства за кадровата и техническа обезпеченост за извършване на доставката от доставчика, за осъществени разходи във връзка с двете доставки, което да докаже реалното им осъществяване. При така установеното по делото съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, в която е дадена дефиниция на понятието данъчен кредит, разпоредбата на чл. 6 от ЗДДС, в която е дадена дефиниция на понятието доставка, разпоредбата на чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 5 от ЗДДС, в която е регламентирано данъчното събитие, датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка, и разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, в която изрично е записано, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. При липса на реално осъществена доставка, не е налице данъчно събитие, не настъпва изискуемост на данъка и не възниква и задължение за начисляване, а начисленият данък се явява начислен в нарушение, при липса на основание за начисляване. Липсата на доказателства за реалност на доставките е пречка за признаване правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по процесните доставки, още повече че такива са изисквани в хода на административното производство. Доколкото по делото е установено, че процесните СМР не са изпълнени от обсъждания едноличен търговец, пряк доставчик, в случая правилно е прието, че след като няма реални доставки, то неправомерно е начислен ДДС, респ. е упражнено правото на данъчен кредит, като е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. По повод облагането по ЗКПО в мотивите на обжалваното решение е прието, че административният орган при извършване на ревизията е констатирал, че ревизираното дружество има към 1.01.2005 г. по кредита на с/ка 499 "Други кредитори" салдо в размер на 78 493.60 лв., включени към баланса му по перото други дългосрочни задължения. От него са изискани аналитични партиди на с/ка 499 с доказателства относно произхода на паричните суми по години, както договори за заеми, ПКО, РКО и др. Според дадените обяснения от управителя на дружеството остатъците по с/ка 499 са прехвърлени с покупката на ЕТ "Никен Трейдинг груп - Николай Стефанов" от "Бул строй - 2004" ООД на 1.01.2005 г. и е представено копие на оборотна ведомост към 31.12.2004 г. на фирмата на едноличния търговец. Крайното кредитно салдо по посочената сметка е в размер на 78 493.60 лв. Твърди се, че паричните средства са получени от други лица в размер на 12 000.00 лв. за отчетната 2005 г. и в размер на 51 500.00 лв. за отчетната 2006 г. Според управителя на ревизирания субект те са предоставени по дългосрочни договори за заем от 1.06.2005 г. и от 23.02.2006 г., сключени между него като физическо лице и лицето Стилияна Недялкова Генева, негова майка, като оборотни, във връзка с търговската дейност на дружеството. Извършена е насрещна проверка на физическото лице, заемодател, като е съставен протокол затова. Констатирано е, че то е получило заем от друго физическо лице Даниел Григоров, на което също е извършена насрещна проверка и е съставен протокол. От събраните от посочените лица, както и от ревизираното лице, доказателства, органът по приходите е приел, че ревизираното дружество е финансирано със средства без доказан произход, като не са установени и данни за начислени суми, както и изплатени лихви във връзка с предоставените суми. Административният орган е счел, че договорите за заем са нищожни, поради липса на предмет и като привидни, като на основание чл. 23, ал. 2, т. 13, чл. 13 и чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО (отм.) е увеличил финансовия резултат на дружеството с посочените суми. Прието е, че то е използвало за дейността си средства без доказателства за произхода им, като същите са безлихвен "кредит" от свързано лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО (отм.). Първоинстанционният съд е направил преценка за законосъобразност на обжалвания РА и в тази му част, като е приел е направена правилна преценка относно представените договори, които са частни документи и не се ползват с доказателствена сила относно удостоверените с тях изявления на лицата, които са ги подписали. Съдът е обсъдил и представените разписки във връзка с договорите, като е приел, че и те са частни документи и нямат обвързваща съда доказателствена сила. Според него правилна е преценката за нищожността на договорите за заем, понеже със сключването им не се е целяло постигане на визирания в тях резултат, а са налице облигационни отношения, с които се цели отклоняване от данъчно облагане. Съдът конкретно е обсъдил и приложимостта на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) и конкретно приложимостта на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. По делото е изложена фактическата страна по спора, направени са правни изводи, които съответстват на нея. Не се установява твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, което е единственото касационно възражение и е насочено към неправилната преценка на съда относно разпределението на доказателствената тежест в съдебното-административно производство по обжалване на ревизионен акт. Същото е неоснователно, като административният орган е длъжен да изложи и обоснове фактическото и правното основание за издаване на акта си, а оспорващият е длъжен да докаже твърденията си, респ. правилно е разпределена доказателствената тежест в проведеното производство. Жалбоподателят не е ангажирал годни доказателства. Проведени са три съдебни заседания, като само в първото е участвал негов процесуален представител и е поискал допускане на гласни доказателства, разпит на свидетели по повод договорите за заем. Поискал е и му е дадена възможност за ангажиране на други доказателства по негова преценка. В следващите съдебни заседания, за които жалбоподателят е призоваван редовно, не са осъществявани никакви процесуални действия от него или от процесуалния му представител. По повод възражението, че ревизията не е извършена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, то следва да се има предвид, че с оглед разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, съдът се произнася по съществото на спора относно законосъобразността на обжалвания РА, респ. дължимостта или не на процесните данъчни задължения, относно основанието за формирането им и техния размер, което е и направено при посоченото процесуално поведение на ревизираното и задължено лице. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪрховният административен съд, първо отделение