Решение № 2701 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3805/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сандоз фармацевтично дружество д.д. Словения, чрез процесуален представител адв. А. Цветкова, срещу Решение 7899/21.12.2022 г., постановено по адм. дело 10056/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение НСР -27361/04.04.2022 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника в производството сумата от 200 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Наведените в касационната жалба възражения относно неправилно приложение на нормите, установени в чл. 8, ал.7, т.1 и т.2 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП), във вр. чл. 261а от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения административен акт. Ответникът по касация Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт С. Куньова, в отговор на касационната жалба излага подробни доводи за неоснователност на същата. В съдебно заседания тези доводи се поддържат от гл. юрк. Куньова и ст. юрк. Й. Велчева, направено е искане да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В указания от съда срок са представени писмени бележки, в които се излагат доводи, че административният съд е постановил правилно и обосновано решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Алтернативно се прави оплакване, че жалбата срещу административния акт, с която е сезиран първоинстанционния съд е просрочена, тъй като преди съдебното оспорване на адм. акт е проведено такова по административен ред и Комисията по прозрачност се е произнесла с решение след изтичане на едномесечния срок по чл.97, ал.1 и ал.5 от АПК, а именно от дата 26.09.2022 г. при условие, че преписката е постъпила на 29.04.2022 г., поради което подадената на 31.10.2022 г. жалба е просрочена, считано от датата, на която е следвало да се произнесе Комисията. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение НСР -27361/04.04.2022 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП), с което се утвърждава промяна на цена по чл. 261а, ал. 1 от ЗЛПХМ на лекарствения продукт, отпускан по лекарско предписание с наименование Truzor табл. 5 мг х 30 в блистер, поради открита по ниска цена на производител от утвърдената в Република Словения. След подадена жалба срещу него по административен ред, горното решение е било потвърдено с Решение КП 56/26.09.2022г. на Комисията по прозрачност. По наведените съображения от ответника по касация във връзка с просрочие на разгледаната от първоинстанционния съд жалба, настоящият съдебен състав намира следното: Съобразно чл.149, ал.1 от АПК, срокът за обжалване на административния акт е 14 дневен. Съгласно чл. 149, ал. 3 от АПК, когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1 започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. Съгласно чл. 15 от Правилника за условията и реда за работа на Комисията по прозрачност по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, тя се произнася с мотивирани решения в срок един месец от постъпването на жалбите. В този смисъл е и разпоредбата на чл.97, ал. 1 от АПК, съобразно която в двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста. Когато органът отхвърли жалбата или протеста, мотивите за това решение се смятат за част от мотивите на административния акт. В конкретния случай от решението на Комисията по прозрачност е видно, че жалбата срещу решението на НСЦРЛП ведно с преписката е постъпила в Комисията по прозрачност на 29.04.2022 г., но произнасянето по нея е извън едномесечния срок, а именно на 26.09.2022г. Съгласно т. 2 от диспозитива на Тълкувателно решение 6 от 30.06.2015 г. по тълк. д. 4/201З г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съдебното оспорване по чл. 149, ал. 3 АПК не е допустимо, когато по-горестоящият административен орган, след изтичане на срока за произнасяне по чл. 97, ал. 1 АПК, се произнесе с решение, с което отхвърля жалбата или протеста срещу оспорения по административен ред индивидуален административен акт, като видно от мотивите на решението: "Както непроизнасянето на по-горестоящия административен орган, така и късното му произнасяне с резултат отхвърляне на жалбата след изтичане на предвидения за това в закона срок по чл. 97, ал. 1 АПК, не санират просрочието на жалбата срещу административния акт по съдебен ред, тъй като пропускането на срока по чл. 149, ал. 3 АПК погасява субективното право на жалба.". Тълкувателното решение обаче е прието преди последната промяна на чл.97, ал.1 от АПК, ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г., съгласно която към разпоредбата е добавено: Компетентният орган е длъжен незабавно да уведоми жалбоподателя за датата на получаване на преписката . В конкретния случай в представената пред първоинстанционния съд административна преписка не са налице писмени доказателства, от които може да се направи извод, че Комисията по прозрачност е изпълнила това си задължение. Неизпълнението на чл.97, ал.1, изр. последно от АПК от страна на Комисията по прозрачност препятства възможността на жалбоподателя /касатор в настоящето производство/ да съобрази началния момент, от който започва да тече срокът за произнасяне на адм. орган, респ. моментът, в който този срок е изтекъл. Ето защо и с оглед съблюдаване правата на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира за релевантен за допустимостта на подадената жалба 14-дневния срок от узнаване на решението на КП от страна на жалбоподателя. От приложеното в преписката известие за доставяне е видно, че посоченото решение е връчено на 14.10.2022 г., която дата е събота, т.е. неприсъствен ден, както и следващия, поради което срокът за обжалване е започнал да тече на 16.10.2022 г. и е изтекъл на 30.10.2022 г. В преписката е налице документ от куриерска фирма Еконт , от който е видно, че жалбата е приета от куриера на 28.10.2022 г., поради което съдът приема, че е подадена в законния срок. Ето защо и доколкото компетентният първоинстанционен съд е бил сезиран с редовна жалба, подадена от лице с правен интерес и против подлежащ на обжалване административен акт, постановеното решение, предмет на настоящето касационно производство е валидно и допустимо. Във връзка с твърдяната неправилност, касационният съдебен състав намира следното: По делото не се спори, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 259, ал.1, т.1 от ЗЛПХМ, при наличие на изискуемия от чл.259а, ал.1 от ЗЛПХМ кворум и при спазване на изискванията на ал.2 от същата разпоредба. Касаторът се е възползвал от правото си да оспори решението на НСЦРЛП по административен ред пред Комисията по прозрачност по реда на чл.266, ал.2, вр. ал.1 от ЗЛПХМ, във връзка с което произнасяне не са изложени оплаквания в касационната жалба. Въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, че оспорващото дружество е регистрирано в Словения и притежава разрешение за употреба на продукта Truzor табл. 5 мг х 30 в блистер. Същият е включен в Позитивния лекарствен списък /ПЛС/ - Приложение 1 и 2, които обхващат лекарствените продукти, предназначени за лечение на заболявания, които се заплащат по реда на Закона за здравното осигуряване и лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения и от бюджета на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие по чл. 9 и 10 от Закона за лечебните заведения. Цената на производител по чл.261а, ал.1 от ЗЛПХМ, на която продуктът се предлага в България, е 10,46 евро. Същата е утвърдена с Решение НСР-14312 от 01.11.2017г., вписано в ПЛС на 16.11.2017г. Съгласно чл. 43, ал. 1 от Наредба за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукт (НУПРРРЦЛП) в случай на липса на промяна на цените, посочени в декларацията справка по чл. 33, ал. 2, въз основа на която е била утвърдена цена по чл. 2, ал. 1 на включен в Позитивния лекарствен списък лекарствен продукт, притежателят на разрешение за употреба или упълномощен негов представител представя на всеки 24 месеца от датата на утвърждаване на последната цена, декларация образец, утвърден от Съвета, удостоверяваща тези обстоятелства. В случая не е спорно, че дружеството касатор не е подало в изискуемия срок декларация за промяна или липса на такава на цените на лекарствения продукт по чл. 43, ал. 1 от НУПРРРЦЛП, поради което и на основание чл.43, ал.6 от НУПРРРЦЛП ответникът по касация е започнал служебна проверка, за което жалбоподателят е уведомен с писмо от 18.10.2021 г. В резултат на това касаторът е подал декларация на 30.11.2021 г., с която не е декларирал промяна на цената. При извършената проверка обаче ответникът по касация е установил към 30.11.2021 г. по-ниска цена на производител в референтна страна, а именно Република Словения, която е в размер на 4,85 евро за референтен продукт, за което касаторът е уведомен по реда на чл. 43, ал. 8 от Наредбата. В 14-дневен срок от съобщението дружеството не е подало заявление за промяна на цената на лекарствения продукт, с оглед което Съветът служебно е взел решение за промяна на утвърдената цена чл. 43, ал. 9 от НУПРРРЦЛП. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата и е възложил в тежест на касатора разноските по делото. С оглед доводите, изложени в касационната жалба, настоящият съд счита, че спорът между страните е за обстоятелството налице ли е надлежно установена по-ниска цена на производител в референтна държава, както и сторено ли е това с относимите и допустими в административното, респективно в съдебното производство доказателства. Върховният административен съд, шесто отделение намира постановеното решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, вкл. и с допълнително представените в хода на съдебното производство и същото е в съответствие с приложимите към казуса материалноправни норми. Реферирането в процесния административен акт е извършени към лекарствен продукт Sulfesa 5 mg х 30 табл. в опаковка, който отговаря на легалната дефиниция на същия лекарствен продукт , дадена в §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, съгласно която това е лекарствен продукт със същото международно непатентно наименование, количество активно вещество в дозова единица, лекарствена форма в окончателна опаковка на производител/производители, вписан/вписани в разрешението за употреба/решението на Европейската комисия, издадено по реда на Регламент (ЕО) 726/2004 на Европейския парламент и на Съвета. При проверка на цената на производител на лекарствен продукт НСЦРЛП използва публикуваните от държавните институции цени и методиките за изчисляване на съответната държава, както и информацията от базата данни по Споразумението за съвместна дейност EURIPID Collaboration (Споразумение за съвместна дейност по отношение на ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени продукти). Съгласно чл. 8, ал. 7, т 2 от Наредбата цената на производител в държавите Белгия, Гърция, Испания, Италия, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Словения и Франция е цената, изчислена въз основа на нормативната уредба, в случаите в които държавните институции са оповестили цена на търговец на едро/дребно. В конкретния случай НСЦРПЛ не е открил публикувана цена на производител на лекарствения продукт в Словения, а актуална цена на търговец на едро 5,40 евро, публикувана на интернет страницата на Агенцията за лекарствени продукти и медицински изделия на Словения. Първостепенният съд се е позовал на извършена от самия него проверка на посочения от ответника по касация сайт на агенцията и е изложил в мотивите си, че цената на референтния лекарствен продукт се намира във файл pdf формат, в таблица идент. 147144. В хода на проведеното съдебно производство ответникът по касация е представил извлечения и разпечатки на хартиен носител от въпросната страница, придружени с превод на български език /молба с приложени към нея писмени доказателства л.399 и сл./, от които се установяват същите обстоятелства. Освен това наличието на по-ниска цена за референтния лекарствен продукт се установява и от представената от ответника по касация извадка от системата EURIPID. Проектът EURIPID се финансира от Европейската комисия по силата на Рамковото споразумение за съвместна дейност и служи за достъп до актуалните цени на лекарствените продукти, доплащани с обществени средства, в държавите - членки, чрез онлайн поддържана база данни, като към момента съдържа информация за цените на лекарствените продукти в 27-те държави - членки на Европейския съюз. Тази база данни обединява официалните регистри за цените на лекарствените продукти на членуващите държави в единна информационна система, а партньори в споразумението са национални администрации на държавите - членки, на които по силата на националното законодателство е възложено ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени продукти. По отношение приемането на посочените доказателства по делото е налице писмено становище от процесуалния представител на касатора, в което е посочено, че не се възразява да бъдат приети. Същите не са оспорени от жалбоподателя по реда на чл.193, ал.1 и ал.3 от ГПК, вр. чл.144 АПК, с оглед което настоящият съдебен състав намира, че тяхната материална доказателствена стойност не е оборена надлежно, а основаните на тях правни изводи на първоинстанционния съд не са опровергани с дуги доказателства, още повече, че конкретно информация от Агенцията за лекарствени продукти и медицински изделия на Словения е и публично достъпна. Оплакванията на касатора във връзка с формалната доказателствена стойност на тези доказателства се правят да пръв път пред касационната инстанция, а не в срока и по реда на чл.193 от ГПК, поради което разглеждането на възраженията едва в настоящето производство е процесуално недопустимо. По аргумент от чл.142, ал.2 от АПК са неоснователни и оплакванията на касатора, че въпросните доказателства не са били част от административната преписка, а са представени едва в съдебното производство пред АССГ. В разпоредбата на чл. 8а от НУПРРРЦЛП е предвидено, че при проверка на цената на производител по чл. 8 на лекарствен продукт Съветът използва публикуваните от държавните институции цени, както и информацията от базата данни по Споразумението за съвместна дейност EURIPID Collaboration (Споразумение за съвместна дейност по отношение на ценообразуването и реимбурсирането на лекарствени продукти). При разминаване на цените, публикувани от съответната държава, и тези в базата данни по Споразумението за съвместна дейност EURIPID Collaboration се взема по-благоприятната за заявителя цена. Когато при проверката по ал. 1 цена на производител за лекарствен продукт/лекарствени продукти се установи само в базата данни по Споразумението за съвместна дейност EURIPID Collaboration, цената се взема предвид след потвърждение от държавната институция на съответната държава. В конкретния случай установената от административния орган по-ниска цена представлява такава на едро. За да изчисли релевантната към настоящия правен спор цена на производител НСЦРЛП е приложил методика, регламентирана в Правилника за определяне на цени на лекарствени продукти за хуманна употреба на Словения /представен по делото в превод на български език/. Съобразно същият цената на производител е структурна част от максимално допустимата цена на едро на лекарството, означава се с РЕС и представлява административно признатите разходи на производителя. Последните от своя страна са разходите за производство на лекарствени продукти, които се признават от агенцията по реда на този правилник при определяне на цените на лекарствените продукти на едро. Именно тя е базата за определяне на цената на лекарствените продукти, които подлежат на възстановяване. Този извод следва от разпоредбата на чл.9, ал.1 от правилника, който посочва по реда, предвиден в чл. 10 от него, се определят максимално допустимите цени на лекарствата, които са предназначени за финансиране с публични средства. Прилагайки този ред и методиката в Приложение 3 към правилника, ответникът е изчислил цената на производител на ЛП по формулата: цена едро = PEC+P1+MIN (РЕСхР2;РЗ), където Р1 е фиксиран непроменлив дял на търговец на едро част - 0,50 евро, Р2 е най- високият разрешен процент от стойността на РЕС за изчисляване на променливата част от дела на търговеца на едро -1,1%, а РЗ е максимално допустимата стойност на променливия дял на търговеца на едро - 27 евро. Между Р2 и РЗ се избира по-малката стойност съгласно приетото допълнение на Правилника, обн. в ДВ, бр. 32/2015г. В случая по-малка е стойността на Р2. По този начин е изчислена цената на производител в Словения като е заместено във формулата и РЕС е означен с х, а именно: 5,40=х+0,5+х.1,1%. По този начин е получено, че РЕС е 4,8466 евро, закръглено на 4,85 евро. Същата цена без ДДС е посочена и в извадка от системата EURIPID. Ето защо следва да се приеме, че административният орган правилно е приложил чл. 8, ал. 7, т. 2 от НУПРРРЦЛП. При постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон и направените по спора правни изводи са в съответствие с доказателствата. В първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно възраженията на страните като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства като са изложени аргументи мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се присъди исканото юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева за настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,