Решение № 6814 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2008 г.

Решение № 6814 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11192/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Есмат Абделаббас Исмаел - гражданин на Ирак, чрез пълномощника му адв. Вл. Калудин, против заповед изх. № ОЧ-351 от 27.06.2001 г. на директора на НСГП - МВР, с която въз основа на предложение № 11901 от 26.06.2001 г. и на осн. чл. 42 от ЗЧРБ е разпоредено да се приложи спрямо г-н Абделаббас мярка за административна принуда "експулсиране". В жалбата се обосновават твърдения за незаконосъобразност и се иска отмяната на административния акт.

Ответникът - директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" в писмено възражение поддържа становище за недопустимост на жалбата, тъй като към момента на издаването му административният акт не подлежи на оспорване по арг. От чл. 46, ал. 2, т. 3.

Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на нормите на материалния закон.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, намери за установено следното:

Оспорвания административен акт е издаден в нарушение на административно-производствените правила, които нарушения са до такава степен съществени, че водят до неговата нищожност, макар и да е издаден от компетентния административен орган. Съдът, на основание чл. 168, ал. 2 от АПК, следва да прогласи тази нищожност, макар в жалбата да не се съдържа такова искане.

В случая оспорената заповед:

1. не е наименована;

2. не е посочена дата на издаването й, а само изходящ номер - ОЧ-351 от 27.06.2001 г.;

3. като фактическо основание за издаването й е посочено предложение рег. № 11901 от 26.06.2001 г., в което обаче се обосновава налагане на принудителна административна мярка "отказ за влизане в страната" на чужденеца Есмат Абдал Аббас Исмаел на осн. чл. 40, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 4 (не е посочен закона) и въобще не съдържа мотиви относно необходимостта от налагане на принудителна административна мярка "експулсиране";

4. имайки пред вид това същата се явява немотивирана, тъй като не съдържа никакви фактически основания за издаването й;

5. не съдържа точно посочване на правното основание, тъй като не е посочена хипотезата на текста на чл. 42 от ЗЧРБ;

6. липсва разпоредителна част;

7. не е посочено подлежи ли на оспорване, пред кой орган и в какъв срок;

7. не е било разпоредено връчване на адресата, няма данни за такова връчване по надлежния ред и няма данни той въобще да е бил запознаван с нея. Усилията на настоящия съдебен състав да издири оригинала на оспорения административен акт не бяха успешни - писмо изх. № 16899 от 29.05.2009 г., подписано от началник на отдел "ИТАОСИ";

От данните, съдържащи се в писмо изх. № ХВ-5189 от 26.07.2007 г., е видно че към датата 25.07.2007 г. в автоматизираните информационни системи на МВР няма данни за наложени спрямо иракския гражданин принудителни административни мерки, а не е спорно че "експулсиране" е принудителна административна мярка. От друга страна, по данни на директора на ГДГП, заповед № ОЧ-351 от 27.06.2001 г. съществува в информационната база на дирекцията - писмо изх. № 14249 от 21.05.2008 г.

Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира подадената жалба за основателна.

Водим от изложеното и на основание чл. 168, ал. 2 и чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,