Решение № 8569 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16346/2009 г.

Решение № 8569 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16346/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на министъра на вътрешните работи против решение по адм. д. № 2151/2006 г. по описа на СГС. Иска отмяна на решението, защото по делото било установено по безспорен начин допуснатото дисциплинарно нарушение - "нерегламентиран контакт от служителя с криминално проявено лице Димитър Илиев Димитров "Бомбата", за което не е уведомено ръководството на МВР. Нарушен е РГС № 3538/11.12.2004 г. и заповед № 871/26.08.2002 г. на началника на ГПУ Свиленград. Непознаването на писмо № 3435/19.07.2001 г. на ДГП не освобождава служителя от задължение да знае Инструкция № I-4/9.01.2001 г. на МВР, Окръжно № I-2947/26.02.2003 г. на Главния секретар на МВР и Окръжно № 13435/19.01.2001 г. на ДНСГП. Ответната страна Павлин Желязков Чорков, чрез адвокат Иванов оспорва касационната жалба. Осъщественият контакт не е нерегламентиран. Не е запознат със заповедта относно задължението да предава служебна карта при напускане на страната. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Няма доказателства за нарушение на вменените служебни задължения. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството е образувано по жалба на Павлин Желязков Чорков против заповед 2213/30.11.2005 г. на Директора на НС "Гранична полиция" МВР, с която е наложено на основание чл. 238, т. 3 и чл. 240, ал. 2, т. 2 от ЗМВР наказание "порицание" за срок от една година за три нарушения на служебната дисциплина: а/. нарушение на длъжностни задължения по Специфични длъжностни характеристики на РГС рег. № 3538/11.12.2004 г. и заповед № 1871/26.08.2002 г. на началника на ГПУ Свиленград, изразяващо се нерегламентиран контакт с криминално проявено лице Димитър Илиев Димитров "Бомбата" и б/. непредаване на служебна карта на прекия началник и неоставяне на оръжие на съхранение в служебна каса при две пътувания в чужбина на 22.04.2005 г. и 4.10.2005 г., с което е нарушено задължение по писмо № 13 435/19.-07.2001 г. на ДГП. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е правилно. Обосновано е с данните установени с допустими доказателствени средства при спазване на материалния закон. Съгласно чл. 234 от ЗМВР (отм.) нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на началниците на служби, както и извършването на действия, с които се нарушава установеният обществен ред. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК административният орган е длъжен да установи съществуването на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая по делото не са доказани нарушения на служебната дисциплина. Административният орган е длъжен да установи какви служебни задължения са вменени на служителя. В мотивите към заповедта са посочени длъжностни задължения по Специфични длъжностни характеристики с РГС рег. № 3538/11.12.2004 г. и заповед № 1871/26.08.2002 г. на началника на ГПУ Свиленград, с които служителят бил задължен да докладва на прекия началник за осъществен ререгламентиран контакт. Такива заповеди и длъжностни характеристики не са приложени към административната преписка. Няма никакви данни и че лицето Димитър Илиев Димитров "Бомбата" е "криминално проявен". Жалбоподателят с жалбата от 14.12.2005 г. до министъра на вътрешните работи е оспорил приетото за установено нарушение като е навел твърдение, че не може да представлява нерегламентиран контакт ежедневните срещи с хора от с. Студена, Хасковска област, които познава от дете и за които се "носи приказката", че са криминално проявени лица. И пред съда обаче наказващият орган не е доказал, че Димитър И. Димитров "Бомбата" е лице, което извършва нелегален трафик на хора през държавната граница, както се твърди в становище рег № 54149/28.12.2005 г. на директора на НС "Гранична полиция". Второто нарушение също не е доказано. Касационният жалбоподател развива защитна теза, че незнанието на писмо № 13435/19.07.2001 г. на ДГП, цитирано в заповедта, няма за последица липсата на задължение за предаване на служебна карта и оръжие при пътуване в чужбина. Не е спорно, че служителят не е запознат със съдържанието на това писмо. Не е ясно и какво е съдържанието на цитираното писмо, защото то също не е приложено по делото. Тъй като мотивите към издаден административен акт могат да се съдържат в документи предхождащи издаването му, настоящият състав приема, че от значение за спора е задължение, вменено с писмо рег № 203/17.03.2003 г. на началника на ГПУ, приложено по делото, с което е наредено служителите да бъдат запознати със заповед № I-47/2.10.2990 г. за реда за разрешаване на пътувания зад граница, изменена със заповед № 83/6.12.1990 г. и чл. 24 от Инструкция I-4/25.02.1993 г. за издаване, отчета и съхранение на служебни карти, изменена с Инструкция I-4/9.01.2001 г. По делото не са приложени заповедите, с които служебният състав е следвало да бъде запознат. Не са приложени и Инструкциите, които не са обнародвани, съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗНА, затова не са част от позитивното право, а служителят не е длъжен да ги знае, освен ако не е запознат. Доказателства в тази насока, не са представени. Като не е доказал какви служебни задължения има служителят, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен с обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба не е поискал присъждане на адвокатско възнаграждение и такова не следва да се присъжда. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение