Решение № 8676 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2008 г.

Решение № 8676 от 30.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15281/2008 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Досев Христов от гр. Габрово, подадена чрез пълномощника му - Цветана Христова, срещу решение № 89/24.10.2008 г., постановено от Административен съд - Габрово по адм. дело № 60 по описа му за 2008 год., с което е отхвърлена като неоснователна, жалбата му срещу решение № КД 14-07-207/19.02.2008 год. на Началник СГКК-Габрово, обективирало отказ за отразяване, в КК и КР, на непълнота или грешка за ПИ № 14218.537.299, находящ се в кв. "Етъра", гр. Габрово. Решението се счита неправилно, претендира се отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се явява, представлява се от съпругата си, в качеството й на негов пълномощник. Същата сочи, че имотът никога не е бил отчуждаван, няма проект върху него да е трябвало да се изгражда нещо и нищо никога не е правено. Общината не е представила никакви доказателства по този въпрос, относно това, как имотът е станал публична общинска собственост, без да е отчуждаван, а трите вещи лица са постановили три различни становища. Ответните страни - Началник "Служба по кадастъра" - Габрово и Кмет на община - Габрово, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, депозирани са писмени становища за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. По делото е безспорно установено, че императивното по своя характер изискване не е изпълнено - съставеният на 14.02.2008 г. Акт за непълноти и грешки не е подписан от община Габрово, предвид влязлото в сила съдебно решение № 15 от 18.01.2006 г., постановено по в. гр. д. № 52/2005 г. на Габровския окръжен съд. При тези данни, съдебното решение е постановено при точно преценени правнорелевантни факти и правилно прилагане на материалния закон, основания за отмяната му не се установяват. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си е неоснователна, твърдяните касационни основания за отмяна на съдебния акт не са налице, решението е правилно и следва да се остави в сила. Както е посочил и първостепенният съд, съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, непълнотите и грешките в КК и КР, (каквото заявление е подадено в случая), се установяват на място от службата по кадастъра, с акт по образец, одобрен от изпълнителния директор на АК, като актът се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Видно от приложеното и с основание съобразено по спора решение№ 15/18.01.2006 год., постановено по въззивно гр. дело № 52/2005 г. на Габровския окръжен съд, (с което на наследниците на Досьо Хр. Митев е отказано възстановяването на правото на собственост на ливада от 0.335 дка, поради извършено мероприятие по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ - застроено и с оглед изхода от което общината е заявила отказа си да подпише акта за попълване на кадастъра), не е имал такова основание и административният орган, постановил оспореното решение № КД 14-07-207/19.02.2008 год. на Началник СГКК-Габрово. С оглед това, обосновано и правилно административният съд е приел, че е налице спор за материално право, който, съгласно цитираните по-горе норми от ЗКИР и Наредбата, изключва възможността за отстраняване на твърдените от жалбоподателя грешки и непълноти в образуваното административно производство, поради несъгласието на ответника със заявеното искане за попълване на КК с процесния имот. Явно е, че касаторът не разграничава абсолютно различните по характера си съдебни процеси, поради което, и с оглед направените оплаквания, следва да се посочи, че в настоящето административно производство, което е с определен предмет и обхват, е недопустимо да се установява собственост, или да се изследват повторно и пререшават въпросите, решени вече с влезлия в сила съдебен акт на ГОС. Именно затова настоящата инстанция не следва да обсъжда доводите досежно изпълнено или не мероприятие по плана от 1958 год. (озеленяване), какво е било становището на в. л. по гр. дело № 52/2005 год., кой е поставял плочките и представляват ли те алеи или не и т. н. въпроси, свързани с правилността на решението, обосновало отказа на Общината да подпише акта. С други думи, възникналият спор следва да бъде разрешен по друг ред и пред друг съд. За настоящия процес касационни отменителни за решението основания не са налице, то е правилно и следва да се потвърди, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,