Решение № 283 от 27.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2951/2017 г.

Решение № 283 от 27.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2951/2017 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Експириан" ЕООД срещу решение № 136 от 16.06.2017 г. по в. т. д. № 162/2017 г. на АС Варна. С обжалваното решение е потвърдено решение № 958 от 30.12.2016 г. по т. д. № 626/2016 г. по описа на ОС Варна, с което "Експириан" ЕООД е осъдено да заплати на "МИ-12" ООД сумата от 50 000 лв., частичен иск от 228 034. 03 лв., представляваща дължима неустойка по чл. 3. 3 от сключен между страните договор за наем от 22.12.2015 г., както и сумата от 4 800 лв., разноски за производството, като е разпределена и отговорността за разноските пред въззивната инстанция. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е тълкувал превратно обвързващите страните договорни разпоредби. Поддържа се, че в случая не са били налице елементите от фактическия състав на чл. 3. 3 от процесния договор за ангажиране на отговорността на ответника, чрез осъждането му да заплати уговорена неустойка за предсрочно прекратяване на договора, още повече, че тази неустойка излиза извън присъщите обезпечителна обезщетителна и санкционни функции, като присъждането й води единствено и само до неоснователно обогатяване на ищцовото дружество, респективно неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Предвид изложеното иска от съда да отмени въззивното решение, като отхвърли иска по чл. 92 от ЗЗД и присъди всички направени в хода на производството разноски. Ответникът по касация "МИ-12" ООД заявява становище за неоснователност на жалбата. Навежда доводи, че не са осъществени посочените от касатора процесуални нарушения, както и че фактическият състав за дължимост на уговорената неустойка е осъществен. Поддържа, че неустойката не е нищожна, тъй като обезпечава изпълнение на задължение, което не е обезпечено с други правни способи и с нея страните са целели да гарантират изпълнение на договора за целия му срок, като предвидят санкция, съизмерима с икономическия резултат от договора за всяка от тях и съответна на очакваните към момента на сключването вреди от евентуалното му предсрочно прекратяване. Моли съда да остави в сила обжалваното решение, като присъди направените пред ВКС разноски. С определение № 226 от 13.04.2018 г. решението е допуснато до касационно обжалване на основание по въпроса: Нищожна ли е поради противоречие с добрите нрави уговорката за неустойка в полза на наемател при предсрочно прекратяване от наемодателя на договор за наем, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в тежест на "МИ-12" ООД - ищец по предявения иск по чл. 92 от ЗЗД, е да установи наличието на облигационно правоотношение и уговорена неустоечна клауза, както и възникването на фактическия състав, от който се поражда задължението за заплащане на неустойка, а в тежест на ответната страна - да установи наличието на фактите, които обуславят възражението за нищожност на неустоечната клауза. Посочил е, че страните са в облигационно правоотношение по договор за наем, поради което основното задължение на наемодателя "Експириан" ЕООД – ответник по иска, което същият е следвало да изпълни, е предаването на имота, предмет на договора, като страните са договорили краен срок за изпълнение на това задължение – 01.04.2016 г. /това, че срокът за предаване на имота е уговорен в по-късна дата от сключването на договора не означава, че страната е освободена от задълженията си по договора, а че преди изтичането на този срок длъжникът няма да е в забава на своето задължение, както и че от датата на предаване на обекта ще започне да се брои наемния срок и ще се породи задължението за заплащане на наемна цена/. Изложил е съображения, че договорът е срочен и страните дължат престациите си една към друга за целия период на договора, като всяка от тях може да го развали поради виновно неизпълнение на задълженията на другата страна, но в случая с оглед установеното по делото сключване от наемодателя на договор за наем с трето лице, е налице субективна невъзможност за изпълнение по причини изцяло зависещи от поведението на длъжника и обуславящи неговата вина, респективно за него не се е породило потестативното право да развали договора, тъй като не е налице виновно поведение на ответната страна. Възприел е, че страните са уговорили неустоечна клауза, която следва да намери приложение и в случая, тъй като в договора е предвидено, че страната, която едностранно прекрати договора преди изтичане на срока, дължи заплащане на неустойка в размер на наемната цена от прекратяването до изтичането на петата година от наемния срок, но не по-малко от наемната цена за една година. В този смисъл е достигнал до извод, че предявеният иск се явява основателен, като не е възприел възраженията на ответника за липса на яснота относно началния и крайния период на неустойката, че задължението за заплащане на неустойка възниква само ако е започнал да тече наемния срок, че не са настъпили вреди и че уговорката за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави. По отношение на последното възражение е посочил, че неустойката не е излязла извън присъщата и обезщетителна функция, тъй като в процесния случай за страните от съществено значение е облигационното правоотношение да ги обвърже за продължителен период от време, което се обуславя явно от характера на обекта - търговски обект, заведение за обществено хранене, в което вложените от страна на наемателя средства за оборудване следва да се възстановят за продължителен период от време, а за наемодателя е от значение сигурността на получавания ресурс. С договорената неустойка страните са целяли да предвидят санкция, която са съизмерили с очаквания икономически резултат, като е очевидно, че за наемодателя това е възможността да получи наемната цена, която е предвидил за срока на договора в рамките на 5 години, а за наемателя съизмеримостта на неустойката произтича от вложения инвестиционен ресурс, с оглед предназначението на обекта. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: С решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е прието, че уговорката за неустойка в полза на наемодателя при предсрочно прекратяване от наемателя на договор за наем, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. В решението е разяснено, че развалянето и прекратяването на договора за наем има действие за в бъдеще, като прекратяването на договор за наем без определен срок, може да се осъществи с едномесечно предизвестие, а когато договорът за наем е с определен срок, наемното правоотношение се прекратява с изтичане на срока, но в рамките на предоставената договорна свобода /чл. 9 от ЗЗД/ страните могат да включат клауза за едностранното прекратяване и преди изтичане на срока по волята на която и да е от страните или на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за наем, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните особености на договора за наем и вида на насрещните престации: наемодателят се задължава да предостави на наемателя ползването на една вещ срещу наемна цена, а наемателят – да я заплати, но само срещу отстъпеното му ползване. Ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за наем от наемателя, в размер на всички неплатени по договора наемни вноски до края на срока му, наемодателят по прекратения наемен договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Следователно уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател и нарушава принципа за справедливост. Възприемайки изцяло посоченото разрешение, настоящият състав намира, че при предсрочно прекратяване на договора за наем от наемодателя /с оглед наличието на клауза за едностранно прекратяване на срочен договор за наем и преди изтичане на срока, по волята на която и да е от страните или на една определена от тях/, наемателят би бил лишен от ползването на вещта, но няма да има и задължение за плащане на наемната цена, като по правило не съществува пречка да сключи заместваща сделка /договор за наем с друг наемодател за сходна по своите характеристики вещ/, която да задоволи в достатъчна степен интереса му от изпълнението на прекратения за в бъдеще договор. Преценката на съответствието с добрите нрави на уговорената в този случай неустойка в полза на наемателя, в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, следва да се извърши като се има предвид вида на дължимата от наемодателя престация, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди и другите примерно изброени критерии в ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. В разглежданата хипотеза очакваните за наемателя към момента на сключването на договора за наем вреди от предсрочното му прекратяване, биха се изразили: 1. В претърпените и очакваните загуби – напр. в безполезно направените разноски по сключване на прекратения договор, в евентуално уговорените в договора разноски за подобрения на наетата вещ за сметка на наемателя, в разноските, които същият евентуално следва да осъществи с оглед предназначението на обекта, в разликата между уговорената с наемодателя наемна цена и евентуално по-високата наемна цена, която би платил въз основа на заместваща сделка /при уговорен наем по-нисък от средния пазарен наем/, в разноските свързани с преместването на инвентар и оборудване и др. и 2. В очакваните пропуснати ползи - неосъществено увеличаване на имуществото му в резултат от невъзможността да ползва конкретната вещ, предмет на прекратения договор за наем. Изложеното води до извод, че преценката на критериите при изследването на съответствието на неустойката с добрите нрави /в частност на съотношението между размера на така уговорената неустойка и очакваните вреди/ е въпрос, който зависи от конкретиката на всеки случай, от което следва и отговора на поставения правен въпрос: Преценката за съответствие с добрите нрави на уговорена в полза на наемател, при предсрочно прекратяване на договор за наем от наемодателя, неустойка, определена в размер на наемните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, следва да се осъществява във всеки конкретен случай, съобразно критериите, посочени в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. По основателността на касационната жалба: Установява се, че на 22.12.2015 г. между страните по делото е възникнало валидно правоотношение по договор за наем, по силата на което наемодателят "Експириан" ЕООД – ответник по иска, се е задължил да предостави на ищеца "МИ-12" ООД ползването на имот, представляващ "снек бар" със застроена площ от 314. 43 кв. м. /подробно описан в договора/, за срок от шест години, като страните са договорили, че наемният срок и задължението за заплащане на наемна цена започват да текат от датата на предаване на обекта, а краен срок за изпълнение на това задължение е 01.04.2016 г. Постигнато било съгласие наемателят да заплаща наемна цена в размер на 7 евро на кв. м. до 31.03.2017 г. и 6 евро на кв. м. след 01.04.2017 г., като в негово задължение и за негова сметка било уговорено обзавеждането и оборудването на наетия обект и осигуряването на всички необходими разрешения за дейностите, които ще осъществява в него, като наемателят се задължил да не извършва подобрения, без предварително писмено съгласие на наемодателя. В договора била предвидена възможност за едностранното му прекратяване от всяка от страните преди изтичане на първите пет години от срока му, в който случай прекратилата договора страна дължи на другата неустойка в размер на наемната цена от прекратяването до изтичането на петата година от наемния срок, но не по-малко от наемната цена за една година /чл. 3. 3/. Установява се, че на 08.02.2016 г., преди предаване на наетия обект на наемателя, наемодателят е сключил друг договор за наем по отношение на процесния обект, с трето по делото лице, като с писмо, получено от "МИ-12" ООД на 15.02.2016 г., ответникът наемодател го е уведомил, че разваля договора им за наем поради обективна невъзможност за изпълнение. Настоящият състав споделя изводите на въззивния съд относно наличието на субективна /по причини изцяло зависещи от поведението на длъжника и обуславящи неговата вина/, а не обективна невъзможност за изпълнение на задължението на наемодателя, както и че за него не се е породило потестативното право да развали договора, тъй като не е налице виновно поведение на ответната страна, респективно, че договорът е бил прекратен от наемодателя с изпращане на посоченото по-горе писмо. Въззивният съд обаче не е съобразил, че са налице и условията и предпоставките, които водят до нищожност, поради нарушаване на добрите нрави, на уговорена от страните в тази хипотеза неустойка. Както бе посочено, наемателят е лишен от ползването на вещта, но няма и задължение за плащане на наемната цена, като не съществува пречка да сключи заместваща сделка, която да задоволи в достатъчна степен интереса му от изпълнението на прекратения за в бъдеще договор. От друга страна, в случая очакваните за наемателя към момента на сключване на договора вреди от неизпълнението, се изразяват в разноските по сключването на договора, по издаване на необходимите разрешения, по доставянето и преместването на необходимия инвентар, изобщо в очаквания размер на инвестиционния ресурс, който следва да бъде употребен, но този размер, съотнесен към размера на уговорената неустойка /наем от 228 034. 03 лв., за оставащия до петата година период/, води до извод, че е налице несъответствие, с което се нарушава принципът за справедливост в гражданските и търговските правоотношения и което води до неоснователно обогатяване на бившия наемател. В този смисъл и независимо от липсата на други предвидени в договора обезпечения, целта, за която е уговорена, излиза извън обезщетителната, а и санкционната функции на неустойката, поради което обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, съгласно чл. 293, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. Доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, като отмени решението и отхвърли иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. С оглед изхода на делото ответникът по касация дължи на касатора направени разноски за пред ВКС в размер на 5 000 лв., пред въззивния съд в размер на 4 000 лв. и пред първоинстанционния съд в размер на 3 150 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК