Решение № 4375 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2013 г.

Решение № 4375 от 31.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11975/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Петя Ангелова, против решение № 3970/13.06.2013 г., постановено по адм. дело № 8232/2012 г. на Административен съд София - град. С него е отменено Уведомително писмо изх. № 02-120-6500/2020 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция /ДФЗ-РА/., с което е отказано финансово подпомагане на Павлин Владимиров Антонов за кампания 2011 г. по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) в общ размер 91406.29 лв. и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 62142.45 лв, като преписката е изпратена на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - РА за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Павлин Владимиров Антонов от гр. Монтана, чрез пълномощника си адвокат Евгения Йончева, с писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Павлин Владимиров Антонов против уведомително изх. № 02-120-6500/2020 от 21.07.2012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ-РА, с което по подадено от касационния ответник искане за подпомагане по мярка 214 АЕП от програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 за кампания 2011 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", е отказано финансово подпомагане по код АП 13 в общ размер 91406.29 лв. и му е наложена санкция за бъдещ период в размер на 62142.45 лв. Оспорващият възразил, че оспореният административен акт по същество не съдържа мотиви, тъй като за нито един от посочените като недопустими за подпомагане парцели не е посочена конкретната причина за недопустимостта, като по този начин е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4, което препятствало осъществяването на проверка за законосъобразността на административния акт. Посочил е също, че в процесното писмо е посочено несъответстващо с действителната фактическа обстановка правно основание за отказ от финансиране, което е нарушило правото му на защита. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя Заявление за регистрация 2011 от 31.05.2011 г. с УРН 403325 по схема за единно плащане на площ /СЕПП/, плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони/НР1/, схема за национални доплащания за говеда и/или биволи, необвързана с производството/НДЖ1/ и мярка 214 "Агроекологични плащания"/АЕП/, код АП 13, за описани в заявлението по приложена таблица общо 11 БЗС в землищата на с. Бракьовци и с. Гинци с обща площ от 309.51 ха., като заявителят е подписал декларации, че в заявлението му са описани всички земеделски площи, които ползва през текущата стопанска година. На 11.08.2011 г. с вх. № 02-121-6500/626 в Областна дирекция - Монтана, земеделският стопанин е подал заявление относно спазването на сроковете за коситба по мярка 214, код АП 13, като е декларирал, че до 15.08.2013 г. няма да успее да завърши коситбата, поради неблагоприятните климатични условия/проливни дъждове/ и че това ще бъде изпълнено вероятно след средата на месец септември. По така подаденото заявление за подпомагане са извършени 2 проверки на място. При проверката, извършена през месец август са направени констатации по три от мерките- СЕПП, НР1 и АЕП, а извършената на 13.09.2011 г., във връзка с АЕП проверка е била само на документално ниво. При извършената по молба на земеделския стопанин втора проверка на място в периода 14.12.2011 г. ч 16.12.2011 г. са проверени само четири от заявените единадесет БЗС и са измерени окосените части в тях. Като фактическо основание за отказа за оторизиране на субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. в оспореното уведомително писмо е посочена разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи които не стопанисва, което според съда не отговаря на фактическата обстановка по делото, тъй като при проверката на място е констатирано, че са окосени част от парцелите, а по другите то продължава. Неприключването на коситбата до 15.08 на стопанската година е следвало да се квалифицира от административния орган като основание по чл. 43, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП, а именно че за тези площи не са спазени Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние. В конкретният случай се касае за отказ за подпомагане по мярка 214 АЕП, поради което конкретните условия и изисквания за стопанисване на земи във връзка с посочената мярка са разписани в Наредба № 11 от 6.04.2009 г., като в процесното писмо няма позоваване на нито един текст от последната наредба, за да бъде установено какво изискване не е спазил кандидатът за подпомагане. Посоченото невярно правно основание за отказ от финансиране съдът е приравнил на липсата на такова, тъй като в същата степен нарушава правото на защита. отделно от това, съдът е констатирал, че административният акт е издаден и в нарушение на Методиката за намаляване и отказване на АЕП. В уведомителното писмо, в пояснението към колона 7 от таблицата на стр. 2 органът се е позовал на т. 4 от Методиката, като в писмото не е посочено конкретното базово изискване, което не е спазено, а в т. 4.2.1 от Методиката за намаляване и отказване на АЕП, одобрена от министъра на земеделието и храните със заповед № 09-487/21.06.2011 г. е посочено, че размера на полагаемата помощ се санкционира с 2% при неизвършена коситба в срок до 15.08. Съдът е преценил, че органа с оглед на всички относими факти е следвало да прецени тежестта, степента и системността на нарушението, както и наличието на пречки, вследствие на непреодолима сила или извънредни обстоятелства за извършване на коситбата в посочения период, дали се касае за небрежност или за умишлено неспазване на разпоредбите и да достигне до изводи, различни от направените в процесното писмо. Приел е, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно прилагане на материалния закон, поради което го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че в оспорения административен акт е посочено невярно правно основание, което е равносилно на липсата на правно основание, тъй като в същата степен е нарушило правото на защита на земеделския стопанин. Административният акт следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, за да може адресатът на акта да се защити срещу него и да се осъществи съдебен контрол относно наличие на предпоставките за отказ или намаляване на финансирането по предвидените в ЗПЗП хипотези. В случая в колона 7 от таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо става ясно, че е отказано финансово подпомагане на касационния ответник, поради "неспазване на базови изисквания за направлението". За нито един от тях обаче не е посочено кои базови изисквания не са спазени нито като фактически, нито като правни основания. Вместо това в поясненията към колона 7 на таблицата е посочено: т. 4 "намаления при неспазване на базовите изисквания за съответните направления на мярка АЕП" от Методика за намаляване и отказване на агроекологичните плащания, утвърдена със Заповед № РД-09-87/9.02.2010 г., изменена със Заповед № РД-09-487/21.06.2011 г. на министъра на земеделието и храните. Отново липсват фактически основания относно кои са неспазените базови изисквания. В т. 4 на методиката се съдържат различни изисквания, но не е ясно кое/и от тях не е спазено. Волята на административния орган не е ясна и от документацията, предхождаща и съпътстваща издаването на процесното уведомително писмо, която документация е приложена към административната преписка. В тази връзка следва да се посочени, че в приложените протоколи за извършени проверки на място липсват констатации за неспазени изисквания. Правилни са изводите на административния съд и относно наличието на пречка, вследствие на непреодолима сила и извънредни обстоятелства/ проливни валежи/, които са попречили на извършването на коситбата в срок до 15.08. и които административния орган е следвало да вземе предвид. От представената по делото справка от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН е установено, че в релевантния период 15.07- 15.08 е имало валежи с различна интензивност. Предвид надморската височина над 1500 метра на процесните имоти и спецификата на ландшафта, то климатичните условия в голяма степен влияят пряко върху възможността за извършване на агроекологична дейност, което е отчетено при определяне на Условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, чрез определяне на национални стандарти и в частност национален стандарт 3.1 от страна на Министъра на земеделието и храните. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане в писмената защита и в съдебно заседание на пълномощника на ответника Павлин Владимиров Антонов, ще следва да му се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв., съобразно приложения договор за правна защита и съдействие № 22 от 22.02.2014 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение