Решение № 8244 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2018 г.

Решение № 8244 от 3.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3232/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Иванов, чрез адв. Попова като процесуален представител, против решение № 25 от 05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 1766/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Прави искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорения отказ. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – комисията по чл. 40, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) при община Пловдив, чрез пълномощника си юрк. Димитрова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив отхвърля жалбата на Е. Иванов против решение по точка 11, взето по протокол № 5 от 19.05.2017 г. на комисията по чл. 40, ал. 2 НРПУРОИ, с което е отказано да бъде удовлетворено заявление на жалбоподателя с вх. № 14 П-12367(4)/02.06.2016 г. за закупуване на общинско жилище, находящо се в [населено място], [жилищен адрес] предвид принадлежността му към фонд "Резервен" на община Пловдив. Прието е, че съгласно чл. 48, ал. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл. 49 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП) жилището не подлежи на продажба. Обжалваното решение е правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма. Законосъобразно е прието, че при постановяване на решението на комисията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства е установено, че жалбоподателят е настанен под наем в жилище, общинска собственост със заповед от 16.01.1995 г. Настанителната заповед е издадена на основание чл. 12, ал. 4 от Закона за наемните отношения (отм.); във вр. с чл. 5, ал. 2 от Наредбата за настаняване в общински жилища (отм.); , съгласно която разпоредба в резервните жилища могат да бъдат настанявани временно семейства и домакинства, които са осъдени да освободят заеманите от тях жилища и когато са налице остри социални или здравословни проблеми. На 01.12.1995 г. е сключен договор за наем. Искане за закупуване на жилището е направено от жалбоподателя на 02.06.2016 г. с доводи, че го обитава от 21 години и в настанителната заповед не е уточнен произхода на фонда. С решения № 231/16.12.1994 г. и № 390/19.12.1996 г. на общински съвет - Пловдив е извършено разпределение на свободния общински жилищен фонд, като във фонд "Резервен" са включени съответно 22% и 8% от жилищата. С решения № 199/12.07.2000 г., № 327/05.10.2001 г. и № 457/17.01.2004 г. на общински съвет Пловдив са извършени последващи разпределения на свободните жилища по фондове, като в приложенията към тях във фонд "Резервен" фигурира апартаментът, заявен за закупуване от жалбоподателя. Доказателства за изключването му от този фонд не са представени по делото. При тези данни изводът на първоинстанционния съд, че решението на комисията по чл. 40, ал. 2 НРПУРОИ е прието в съответствие с относимата материалноправна разпоредба е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. В случая е налице забраната по чл. 48, ал. 1 ЗОС, съгласно която резервните общински жилища не могат да се продават. В този смисъл е и нормата на чл. 49 НУРУЖННОЖП. От проведената кореспонденция между администрацията на община Пловдив и жалбоподателя по повод прекратяване на договора за наем и исканията му да продължи да обитава жилището и да бъде издадена временна настанителна заповед е видно, че същият е уведомен относно включването на общинския имот във фонд "Резервен", независимо от факта, че в настанителната заповед и в договора за наем не е посочен срок за това. Правилен е изводът на съда, че жилището, в което е настанен Е. Иванов не може да бъде продавано. Включването му във фонд "Резервен" е достатъчно основание да се приеме, че по отношение на него съществува законова забрана да бъде предмет на разпоредителна сделка. Обстоятелството дали същото променя предназначението си от такова за настаняване под наем в резервно след издаване на настанителната заповед е без правно значение за случая. По делото не са ангажирани доказателства жилището да е определено за продажба по предвидения за това в закона ред. Според чл. 42, ал. 1 ЗОС по своето предназначение общинските жилища са: 1. за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди; 2. за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди; 3. ведомствени и 4. резервни. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба жилищата по ал. 1 се определят от общинския съвет по предложение на кмета на общината и могат да се променят съобразно потребностите в общината. Косвен съдебен контрол спрямо решенията на общински съвет – Пловдив, с които е извършено разпределение на общинските жилища по фондове, вкл. по отношение включването на процесния апартамент във фонд "Резервен", е недопустим в настоящото производство. Доказателства за оспорването им по съдебен ред от жалбоподателя не са ангажирани. Общинските жилища могат да бъдат продавани на лицата по чл. 47, ал. 1, т. 3 ЗОС (други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински жилища, определени в наредбата по чл. 45а, ал. 1 ЗОС), ако преди това тяхното предназначение от жилища за настаняване под наем на граждани с установени жилищни нужди, ведомствени или резервни бъде променено с решение на общинския съвет в жилища за продажба, съобразно потребностите в общината. Доказателства, че процесното жилище е с променено предназначение от резервно в такова за продажба по делото липсват. Ето защо, като прави извод за материална законосъобразност на оспорения отказ, първоинстанционният съд постановява решението си в съответствие с материалния закон. Доводите в касационната жалба относно връчването на оспорения отказ са неоснователни. Съобщаването на акта е неотносимо към неговата законосъобразност, а е от значение за срочността на подадената жалба. В случая правото на оспорване е упражнено своевременно и жалбоподателят е разполагал с възможността да се запознае с административната преписка и да направи всички свои възражения в хода на съдебното дирене. Правото на участие на заявителя в административното производство не е нарушено. Оспореният акт е постановен, след като с влязло в сила решение по адм. дело № 1676/2016 г. на същия съд е отменен предходен отказ поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дадените от съда указания след връщане на преписката за ново произнасяне са изпълнени от административния орган, като е проведена предвидената в цитираните подзаконови нормативни актове процедура. Обстоятелството, че е постановен последващ отказ не обуславя извод за незаконосъобразност на същия. В отменителното решение на съда липсват указания за издаване на положителен акт по направеното искане. В случая отказът е мотивиран с принадлежността на жилището към фонд "Резервен", поради което правилно съдът не обсъжда доводите на жалбоподателя относно наличието или липсата на наемно правоотношение между него и община Пловдив. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,