Решение № 11928 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор при "Център за градска мобилност" ЕАД, гр. София срещу Решение 184 от 13.01.2025 г. по адм. д. 1351/2024 г. на Административен съд Благоевград, с което е отменена принудителна административна мярка (ПАМ) принудително задържане, чрез поставяне на техническо средство, тип скоба, приложена на 17.10.2023 г. от Контрольор автомобилен транспорт, той и шофьор при "Център за градска мобилност" ЕАД по отношение лек автомобил, марка "Шевролет", модел "Каптива", ДК [рег. номер]. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречието му с материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В противоречие с указанията на Върховния административен съд (ВАС) при предходното разглеждане на делото, първоинстанционният съд оспорва приложимостта на чл. 22 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба РД-02-20-2) и приема, че в случая е приложима Наредбата за организацията на движението на територията на Столична община (НОДТСО). Първоинстанционният съд извежда неправилни изводи относно това, че ответникът не е доказал реда за приемане на представените проекти за организация на движението и че същите не били действащи, защото нямало действащ одобрен генерален план за организация на движението (ГПОД) по чл. 4 от НОДТСО. Обръща внимание, че плановете за организация на движението (ПОД) за част от територията на СО нямат ограничение на срока на действие. Противно на приетото от първоинстанционния съд, счита, че Заповед СОА18-РД-95-578 от 26.11.2021 г. на кмета на СО не следва да съдържа схеми, нито колко са местата за преференциално паркиране и изложените аргументи в тази насока са необосновани. Твърди, че съдът не е взел предвид част от представените по делото доказателства като е формирал неправилни и необосновани изводи в тази насока. От представените по делото доказателства се установява, че процесният автомобил е бил паркиран в рамките на зона за почасово платено паркиране, без да има извършено заплащане по установения ред. По делото са представени доказателства за броя места за преференциално паркиране в района на непосредствена близост, пред и около сградата на Военномедицинска академия, които представляват 12,15% спрямо общия брой и отговарят както на изискванията на чл. 22, ал.1, т. 5 НОДТСО, така и на изискванията на чл. 22, ал.1, т. 5 от Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Представен е списък на разноските. Касаторът се представлява от адв. М. Григорова Адвокатска колегия София. Ответникът Б. М. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Представя списък на разноските. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. От представените по делото писмени доказателства се установява от фактическа страна следното: На 17.10.2023 г., около 12.00 часа, след като не са били намерени свободни паркоместа, предназначени за хора с увреждания, в района около Военномедицинска академия (ВМА) - гр. София, във връзка със спешната необходимост от посещение на посоченото лечебно заведение от страна на Б., синът й, който към този момент управлявал собствения й лек автомобил марка "Шевролет", модел "Каптива", с ДК [рег. номер], го паркирал на ул. [улица], на място, обозначено като зона за платено паркиране. Около 12.45 ч., върху автомобила, било намерено закрепено върху дръжката на шофьорската врата, Съобщение В 2356678/17.10.2023 г. за прилагане на ПАМ, както и върху предна лява гума на автомобила, била поставена скоба. На същата дата (07.10.2023 г.), за премахване на скобата била заплатена сумата от 30 лв. на пристигналия на място екип. Б. Б. притежава карта за паркиране на местата, определени за превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания, тъй като е с пожизнена трайно намалена работоспособност, по силата на Експертно решение 90672 от 203 от 22.12.2022 г., издадено от ТЕЛК към "МБАЛ Благоевград" АД. Безспорно е установено, че за процесното паркиране в зелена зона, не е заплатена дължимата сума за престой, както и че в автомобила е била поставена на видно място, от вътрешната страна на предното стъкло, картата за паркиране на хора с увреждания. Съставен е протокол за блокирани автомобили от 17.10.2023 г., в който е отразено, че на МПС с peг. [рег. номер], марка "Шевролет", паркиран на ул. [улица], е поставена скоба в 12.45 ч., с посочен час на освобождаване - 13.47 ч. По делото е представен план за организация на движението, за подобект [улица] към 11.11.2021 г. Проектът предвижда създаване на места за паркиране по улица [улица], обособени в червен цвят с "Нова пътна маркировка". Приета е като доказателство по делото схема на паркоместата в район за контрол принудително задържане 3.1 и 3.2, видно от която ул. [улица] е част от Район "Скоби" 3.2. С Решение 1197 от 15.04.2024 г. по адм.д. 222/2024 г. на Административен съд Благоевград, е отменена процесната ПАМ. С Решение 10859 от 14.10.2024 г. по адм.д. 6556/2024 г. на ВАС е отменено Решение 1197 от 15.04.2024 г. по адм.д. 222/2024 г. на Административен съд Благоевград и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд приема, че оспорената ПАМ е приложена от компетентен орган. След анализ на относимата нормативна уредба и фактите по делото, съдът формира извод за материална незаконосъобразност на ПАМ, тъй като ответникът не е доказал по делото, че процесният автомобил е паркиран на място за паркиране (паркомясто), определено като такова и изпълнено в съответствие с действащия план за организация на движението за ул. [улица]. Доколкото местата за паркиране, изградени (обозначени) в обхвата на уличното пространство около ВМА, не могат да бъдат приети като паркинг към сградата, в която се помещава ВМА, то първоинстанционният съд приема, че разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 5 от Наредба РД-02-20-2/26.01.2021 г. е принципно неприложима към настоящия казус. Съдът намира, че въпреки конкретните указания, ответникът не представя схема приета (съгласувана) по реда на чл. 89, т. 4 НОДТСО, поради което приема, че такава не съществува. Липсата на такава схема се приема от съда като основание да приеме за недоказано по делото, че изискването за дължимия брой места, предназначени за паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, по смисъла на чл. 89, т. 4 НОДТСО е спазено по отношение на зоната, която е в непосредствена близост, пред и около сградата на ВМА. Решението е неправилно. От представения в настоящото производство Протокол 38 от 05.10.2021 г. на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община (ПКТОБД), т. 3 се установява, че е съгласуван проект за организация на движението на [улица], което изрично е отразено върху графичната част на проекта на л. 64 от адм.д. 10482/2023 г. Протоколът е утвърден от заместник кмета на СО. От представения в настоящото производство Протокол 36 от 25.09.2018 г. на Постоянната комисия по транспорт, организация и безопасност на движението при Столична община (ПКТОБД), т. 5 се установява, че е съгласуван проект за организация на движението в района, в който попада зоната около ВМА. Протоколът е утвърден от заместник кмета на СО. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 НОДТСО изрично предвижда, че във връзка с възникнала необходимост се допуска изработването на План за организация на движението (ПОД) за част от територията на СО - район, зона, жилищен комплекс. Необходимостта от този план се доказва от компетентните звена на общинската администрация. Той съдържа всички елементи, изискващи се за ГПОД, но специфични за частта, за която се изработва. Този план няма ограничение на срока за действие. С касационната жалба са представени доказателства за приемане на ПОД за процесния район, като в съответствие с чл. 4, ал. 8 НОДТСО, актуално копие от ГПОД и ПОД се съхранява в Дирекция "Транспортна инфраструктура" при СО. Следва изрично да се отбележи, че предмет на настоящото производство не е ПОД, а приложена ПАМ по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП и косвен съдебен контрол върху този план, в настоящото производство, е недопустим. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП (в приложимата редакция преди доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.), служби за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. В съответствие с чл. 99, ал. 3 ЗДвП, Общинският съвет определя цената за паркиране на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места, включително приема годишния инвестиционен план. Редът за издаване на Карта за паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, е уреден в чл. 99а ЗДвП. С възможността да бъде издадена карта за паркиране на лица с увреждания законодателят е избегнал поставянето им в неравностойно положение спрямо останалите лица. В продължение на защитата на техните права, в НОДТСО за зоните за почасово платено паркиране е предвидено осигуряването на определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания. В НОДТСО е уреден още и режимът на преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с увреждания. В законодателната уредба е използван изразът "паркиране на превозващо ги ППС върху специално определено и сигнализирано за тази цел място", което дава основание да се приеме, че безплатното паркиране на лица с трайни увреждания може да бъде реализирано само и единствено на определение за тях места, обозначени с пътен знак Д 21 и с пътна маркировка с изобразен международния символ за хора с трайни увреждания. Нормативите за достъпни места за паркиране на автомобили на хора с увреждания са регламентирани в Наредба РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 53, ал. 3 Закона за хората с увреждания и във връзка с чл. 112, ал. 4 и чл. 169, ал. 1, т. 4 и ал. 4 от Закона за устройство на територията. В чл. 23 от Наредба РД-02-20-2 се съдържат изискванията относно достъпните места за паркиране в урбанизираните територии, а в чл. 25 се съдържат правилата относно обозначението на местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания, а именно със знак Д21 и необходимата пътна маркировка. Действително в случая не намира приложение чл. 22 от Наредба РД-02-20-2, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че автомобилът е бил паркиран в зона за почасово платено паркиране, а не в паркинг общинска собственост. В чл. 55 НОДТСО са изрично определени границите на зелената зона на територията на Столична община. Схемата на местоположението и обхвата на зоните за почасово платено паркиране "Синя зона" и "Зелена зона" на територията на град София представлява Приложение 9 към НОДТСО. На л.12 от адм.д. 6556/2024 г. на ВАС е приложена извадка от тази схема, която съдържа броя и разположението на местата, предназначени за паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, в съответствие с изискванията на чл. 89, т. 4 НОДТСО. Съгласно чл. 86 НОДТСО, на територията на Столична община в зоните за почасово платено паркиране, се осигуряват определен брой фиксирани и обозначени места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания. В съответствие с чл. 89, т.1, б. в НОДТСО, броят, разположението и обозначаването на местата за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания по чл.86 се определя както следва: за зоните за почасово платено паркиране на територията на Столична община: най-малко 5 /пет/ на сто от местата в зоните, които са в непосредствена близост, пред и около сгради, предназначени за лечебни, социални, рехабилитационни, спортни, културни, административни и производствени дейности. В случая, процесното ППС е паркирано именно в зона, която е в непосредствена близост до лечебно заведение, в случая ВМА. От представените по делото доказателства (л. 41 49 от адм.д. 1351/2024 г.) относно общия броя на паркоместата и предвидените места за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания в зоните, които са в непосредствена близост, пред и около сградата на ВМА, се установява, че са спазени изискванията на чл. 89, т.1, б. в НОДТСО. Принудителната административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП се прилага, когато не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. В разглеждания случай фактическата предпоставка за прилагане на предвидената мярка е налице, доколкото е доказано паркиране в определена за платено паркиране зона и във време, за което е дължимо заплащане, както и че това плащане не е извършено към установения за валидността му момент. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорвания административен акт. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на Центъра за градска мобилност ЕАД юридическото лице, в чиято структура е административният орган - касатор, направените в производството разноски. Видно от представените по делото доказателства, направените разноски са в общ размер от 2540,00 лева, от които 2400,00 лева платено адвокатско възнаграждение за водене на делото пред първоинстанционния съд и двете касационни инстанции и 140,00 лева платена държавна такса за двете касационни производства. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,