Решение № 8722 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2017 г.

Решение № 8722 от 27.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3706/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при РУ на МВР - Б. срещу Решение № 52/31.01.2017 г. по адм. д. № 1018/2016 г. по описа на Административен съд С. област /АССО/. В жалбата се излагат съображения, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че в изпълнение на своите задължения полицейският орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Излага доводи, че за задържане на лицето е достатъчно да са налице само данни за извършено престъпление, а не наличието на извършено престъпление. Моли да се отмени съдебното решение и да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за задържане на лице. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Подробни доводи излага в писмена защита, като претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - В. В. С. ., чрез процесуалния си представител, моли да се остави в сила решението на АССО. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба, е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд е отменил по жалба на В. В. С. Заповед за задържане на лице рег. № 246зз-606/04.11.2016 г. издадена от В. В., на длъжност ПИ при РУ-Б.. Съдът е приел, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административно производствените правила. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Правилно е установено от страна на първоинстанционния съд, че оспорената пред него Заповед за задържане № 246зз-606/04.11.2016 г. е издадена от компетентен административен орган - полицейски орган при РУ на МВР-Б., съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР - видно от приложените заповед на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност и в предвидената от закона писмена форма. В заповедта обаче освен посочване на правното основание за задържането на лицето, липсва описание на фактическото основание за това. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. В конкретния случай, като фактическо описание за задържането е посочено -заподозрян в извършване на престъпление по чл. 115, във вр. с чл. 18 НК - ДП 66/16 по описа на ОДМВР-С.. За прилагане на посочената норма, е достатъчно наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характера на престъплението. Обсъдените по делото доказателства обаче не обосновават наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на "данни", че задържаното лице е извършило престъпление. Понятието "данни" по смисъла ЗМВР и понятието "достатъчно данни" по смисъла на по чл. чл. 207, ал. 1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано досъдебно производство по реда на НПК е необходимо да са налице достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има извършено престъпление. При налагането на ПАМ "задържане за 24 часа" по чл. 72 от ЗМВР, са необходими само данни за извършено престъпление, т. е. тези данни може да не са достатъчни за образуване на досъдебно производство, но са достатъчни да се направи извод, че задържаното лице е извършило престъпление. В хода на съдебното производство пред АССО, административният орган не е представил абсолютно никакви доказателства, които да установяват по безспорен начин наличието на данни за извършено от С. престъпление, които да обосноват необходимостта от задържането му. Единствено е представен протокол за разпит, в който Стефанов е разпитан като свидетел, с изявлението, че не знае нищо по случая. Действително, за прилагането на тази ПАМ не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастно с него, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Такива данни по отношение на С. и то уличаващи го в тежко престъпление- убийство, не са били налице, поради което изводите на АССО, че към момента на задържането полицейският орган не е бил събрал данни за извършено престъпление от лицето са обосновани и в съответствие с представените по делото писмени доказателства. Касационната инстанция намира за неоснователни изложените в касационната жалба доводи, които са изцяло бланкетни и съдържат общи постулати за правомощията на полицейските органи. Видно е, че по делото пред административния съд, а и в настоящото производство не са представени никакви доказателства, които да свързват В. С. с някакво престъпление. Дори и в случаите, когато е действал в условията на оперативна самостоятелност, полицейският орган е бил длъжен да изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не извършено в конкретния случай. Предвид изложеното, решението на Административен съд С. област, е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице касационни основания за неговата отмяна. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата 400 лева разноски за тази инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение