Решение № 8426 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2018 г.

Решение № 8426 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на М. С. С., от гр. П., Затвора 5 - та група, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, на влязлото в сила Решение № 484/12.01.2018 г., постановено по адм. дело 4203/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отменено Решение № 890/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 9293/2015 г., по описа на Административен съд С. - град и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на М. С. С. против Заповед № Л - 4862/05.08.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието. Ответникът - Главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав намира молбата за отмяна за процесуално допустима, като подадена от страна, участвала в производството по постановяване на оспореното решение и в срока по чл. 240 от АПК. След като обсъди направените искания, във връзка с основанията по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК, петчленният състав намира молбата за неоснователна, по следните съображения: С Решение № 484/12.01.2018 г., постановено по адм. дело 4203/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, е отменено Решение № 890/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 9293/2015 г., по описа на Административен съд С. - град и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. С. С. против Заповед № Л - 4862/05.08.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Нови доказателства са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са съществували при разглеждането на спора, но не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяна. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Доказателства в тази насока към молбата за отмяна не са ангажирани. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Доказателства в тази насока по делото не са представени. С определение от 06.11.2017 г. адв. К. Х. С. е назначен за процесуален представител на М. С. С. по адм. дело № 4203/2016 г. на Върховния административен съд, съгласно уведомително писмо № 23647/2017 г. на Висшия адвокатски съвет. А. С. е представлявал М. С. както в съдебно заседание, така и с представена подробна писмена защита. Личното явяване на Събев в съдебно заседание не е задължително. Същият е надлежно уведомен, представляван е, имал е възможност да ангажира доказателства и изложи съображения по спора в писмен вид. По изложените съображения, Върховният административен съд, петчленен състав намира, че искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК на влязлото в сила Решение № 484/12.01.2018 г., постановено по адм. дело 4203/2016 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отменено Решение № 890/16.02.2016 г., постановено по адм. дело № 9293/2015 г., по описа на Административен съд С. - град и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлена жалбата на М. С. С. против Заповед № Л-4862/05.08.2015 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. При този краен извод в полза на Министерство на правосъдието следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия