Решение № 7181 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11133/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. М. А., гражданин на Ливан, срещу решение 5800/04.10.2023г. постановено по адм. дело 6836/2023г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 10058/14.06.2023 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. Касаторът, чрез процесуалния си представител, излага доводи за неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материални закон и необоснованост, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излага, че съдът неправилно е приел за недостоверна бежанската му история и че чужденецът не е преследван от групировката Хизбулла . Твърди, че решението е издадено в нарушение на чл. 9 от ЗУБ. Претендира отмяна на решението. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), в представени писмени бележки оспорва касационната жалба и изразява становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира касационната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е решение 10058/14.06.2023 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на А. М. А., гражданин на Ливан е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Счел е, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че за чуждият гражданин не може да се направи извод, че е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция по чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ,както и че не са налице предпоставките по л.9 ал.1 т.2 и т.3 от ЗУБ з признаване на хуманитарен статут. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Противно на твърденията на касатора, решаващият съд е изложил подробни и ясни мотиви по правнорелевантните факти, фактическата обстановка е пълно установена и подведена под вярната правна квалификация като формираните от съда изводи се основата и подкрепят от събраните по делото доказателства. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е сметнал, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не членува в политически партии и организации, няма проблеми поради религиозна или етническа принадлежност, не излага конкретни достоверни данни за отправени лично към него заплахи или оказано насилие, а изложените такива правилно и обосновано са приети от административния орган като несвързани с основанията за закрила по ЗУБ, вкл. по причините в чл.8, ал.1 от ЗУБ. Данните от бежанската история на А. М. А. не навеждат на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, нито представляват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл.8, ал.5 ЗУБ. В тази връзка следва да се отчете и фактът, че организацията Хизбулла контролира отделни райони в Ливан, в които действително действа извън контрола на държавата, т.е. може да се определи като субект, извършващ преследване, по смисъла на чл.8, ал.З, т.2 от ЗУБ. Въпреки това, кандидатът за закрила не доказва действия на преследване, вкл. основани на неговата религиозна принадлежност като [заличен текст], поради което за кандидата съществува реална възможност да се засели в друга част на страната, до която може сигурно и спокойно да пътува, да получи достъп до нея и да се установи там - така, както е сторило семейството и роднините му. Изложеното обосновава правилния извод на съда за липса на условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 ЗУБ. Законосъобразни се явяват изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведените с него интервюта налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му. В допълнение следва да се отбележи, че не са налице доказателства за това, че ситуацията в Ливан достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи, респективно правилно решаващият съд е приел, че не са налице и предпоставките на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ и чл.15 б в от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и Съвета от 13.12.2011г. При тези данни, верни са изводите на първостепенния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение