Решение № 16706 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2019 г.

Решение № 16706 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3294/2019 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат К. Руев-пълномощник на Г. Кенов от [населено място], [община], Кюстендилска област, срещу решение № 8 от 10.01.2019 г., постановено по адм. д. № 421/2018 г. от Административен съд-Кюстендил. С него съдът е отхвърлил жалбата на касатора в настоящото производство срещу решение № 10/06/3/0.0.3332/2/01/04/01 от 30.07.2018 г. на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" (ОД на ДФЗ)-Благоевград, с което на Г. Кенов е наложена финансова корекция в размер на 19 558 лв., представляваща първо плащане по сключен договор. В касационната жалба се сдържа оплакване за неправилност на решението като се навеждат доводи за трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът не е изложил мотиви относно наличието на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), което е посочено като допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди освен това, че съдът не бил обсъдил и представените медицински документи, с които се доказвало наличието на извънредни обстоятелства за Г. Кенов, попречили му да подаде в срок заявлението за второ плащане. По изложените съображения в касационната жалба и представените писмени бележки моли съда, да отмени обжалваното първоинстанционно решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Алтернативно касаторът прави искане след отмяна на решението касационната инстанция да реши спора по същество, като обяви нищожността на решението на административния орган или да го отмени. Прави искане за присъждане на разноските. Ответната страна по касация-директорът на ОД на ДФЗ-Благоевград, редовно призован не се явява и не е взел становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът излага подробни мотиви за правилност на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Административният съд-Кюстендил е бил сезиран с жалба, подадена от Г. Кенов срещу решение № 10/06/3/0.0.3332/2/01/04/01 с изх. № 01-013-6500/462 от 30.07.2018 г. на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград. С него на посочените правни и фактически основания е прекратен договор № 10/06/3.0.3332 от 9.08.2017 г. на основание чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия, поради виновно неизпълнение на задължението на Г. Кенов да подаде в срок заявката за второ плащане до 15.05.2018 г. и му е наложена финансова корекция в размер на 29 337 лв., представляваща пълния размер на одобрената финансова помощ по посочения договор. С раздел II от същото решение на Г. Кенов е определена финансова корекция в размер на 29 337 лв. и му е определена сума за възстановяване от 19 558 лв. В жалбата си Г. Кенов е твърдял нищожност на обжалваното решение и алтернативно – незаконосъобразност. Административният съд е приел жалбата за допустима, а по същество - за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да постанови този резултат съдът е установил фактите по спора относно подаденото заявление за подпомагане от Г. Кенов на 11.08.2016 г. по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия", приложения бизнес план, сключения договор № 10/06/3/0.0.3332 от 9.08.2017 г. между ДФЗ-наричан само "фондът" и Г. Кенов, наричан "ползвател", относимите клаузи от него относно фактите свързани с издаденото решение, полученото първо плащане по сключения договор в размер на 19 558 лв., представените писмени доказателства и мотивите на административния орган. От правна страна първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение е било издадено от компетентен орган, чрез посочените заповеди за делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФЗ, с които са му делегирани права, без да е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и съответно на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно като краен правен резултат, но се налага излагането на коригиращи мотиви. Между страните не е имало спор по фактите относно подаденото заявление за подпомагане по посочената мярка, полученото първо плащане, както и че вписаната в чл. 3, ал. 3 от договора дата за подаване на заявката за второ плащане е 15.05.2018 г. Не е имало спор и относно това, че в определения в договора срок по чл. 3, ал. 3 Г. Кенов не е подал заявка за второто плащане. Подпомагането по посочената мярка се извършва по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 10". От мотивите в обжалваното решение се установява, че Г. Кенов не е подал заявката за второ плащане в срока по чл. 3, ал. 3 от сключения договор - 15.05.2018 г., като това е било установено при извършена административна проверка. Не е имало спор и относно това, че на ползвателя е било изпратено уведомително писмо с указания да представи писмени доказателства, удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до обективна невъзможност за подаване на заявката за второ плащане. В срока определен в уведомителното писмо Г. Кенов е изпратил обяснение, в което е посочил, че е отбелязал за крайна дата на подаване на заявката за второ плащане 31.07.2018 г., с приложени към него експертно решение, епикриза и амбулаторен лист. Така представените медицински документи са подробно обсъдени от административния орган в обжалваното решение, като е прието, че не са налице предпоставките по чл. 19 от сключения договор, в който е направено препращане към непреодолима сила/извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17.12.2013 г. Поради това и на основание чл. 33, ал. 1 и 4, чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 44, т. 6 от Наредба № 10 му е наложена финансова корекция на основание чл. 70, ал. 1, т. 10, чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ. От обстоятелствената част – мотивите на обжалваното решение на административния орган и посочените в него правни основания следва правният извод, че финансовата корекция е наложена по реда на Наредба № 10. Административният орган неправилно се е позовал на ЗУСЕСИФ, защото въпросът за връщане на първото плащане е уреден в Наредба № 10. Съдът в мотивите си също е изложил съображения и правни изводи по посочените разпоредби от ЗУСЕСИФ. Той неправилно не е се е позовал на разпоредбите на Наредба № 10, защото не е взел предвид обстоятелството, че посочената подмярка, по която е подадено заявлението за подпомагане, попада в кръга на изброените в чл. 9а, т. 3, съответно чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗПЗП (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките по ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за периода 2014-2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане периода на мониторинг. Безспорно е, че производство за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ се провежда по реда на Наредба № 10. Тя е издадена преди влизане в сила на § 12 ПЗР на ЗИД ЗПЗП. Производството по Наредба № 10 не е приключило, защото не е изтекъл периода на мониторинг – периода, през който ползвателя Г. Кенов е длъжен да спазва и изпълнява всички нормативни и договорни задължения, който е 5 години от подписването на договора от 29.08.2017 г. – чл. 6, ал. 4 от договора. От това следва, че за процесния договор не е приложим редът за спазване на ЗУСЕСИФ. В този смисъл е и параграф 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ (ДВ, бр. 2 от 2018 г.) "Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 (Програмата за развитие на селските райони) се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО)1290/2005 и (Е0) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Или ЗУСЕСИФ е приложим само когато не е предвиден друг ред по смисъла на изброените в текста регламенти, ЗПЗП и наредбите по прилагането му. С оглед на гореизложеното в случая не е следвало да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ. От изложеното в обстоятелствената част на обжалваното решение на административния орган и безспорно установеното обстоятелство, че до 15.05.2018 г. ползвателят не е подал заявление за второ плащане, ведно с необходимите документи по Приложение № 11 от Наредба № 10, правилно административният орган е приложил чл. 33, ал. 1 и 4, чл. 37, ал. 1, т. 1. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че обжалваното решение, издадено от директор на ОД на ДФЗ-Благоевград, е нищожно. На лист 68 от делото е приложена заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г., с която изпълнителният директор на ДФЗ на основание чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 ЗПЗП е делегирал права на областните директори на областните дирекции на ДФЗ, в съответствие с териториалната им компетентност по Наредба № 10, включително ги е упълномощил с правата по т. 1 от раздел II от същата заповед. От това следва, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган по материя, територия и степен. Неоснователни са и твърденията, че представените медицински документи доказвали наличието на извънредни обстоятелства. От изброените обстоятелства, визирани в чл. 2, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. касаторът се позовава на б. "б" – дългосрочна професионална нетрудоспособност. Представеното Експертно решение е с дата 18.08.2015 г. или преди датата на подаване на заявлението за подпомагане – 11.08.2016 г. Така определената намалена работоспособност не е попречила на ползвателя да подаде заявление за подпомагане и сключи договор с ДФЗ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ. В представената епикриза е посочено, че Г. Кенов е постъпил за лечение на 26.11.2017 г. и е изписан на следващия ден. В представения амбулаторен лист от 14.05.2018 г. в раздел "Терапия" е записано, че пациентът е отказал хоспитализация, поради което е оставен на домашно лечение. Всичките тези документи не сочат за настъпване на събитието по посочената буква от съответния параграф, поради което правилно административният орган е приел, че Г. Кенов не е бил в обективна невъзможност да подаде в срок заявката за второ плащане, още повече, че за подаването й може да се използва пълномощник. От изложеното следва, че обжалваното решение на директора на ОД на ДФЗ-Благоевград е правилно и законосъобразно, така както правилно е приел и Административният съд-Кюстендил. Възраженията в касационната жалба, направени въз основа на посочените правни основания от ЗУСЕСИФ са неотносими и съответно неоснователни. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на направените разноски следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение