Решение № 8766 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5703/2014 г.

Решение № 8766 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5703/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марина Михайлова Производството е по чл. 237 вр. чл. 239, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на М. Ж. Г. от град Плевен с искане за отмяна на влязло в сила решение № 15938/2.12.2013 г., постановено по адм. дело № 9254/2013 г. на Върховния административен съд /ВАС/, шесто отделение, с което е оставено в сила решение № 275/28.05.2013 г., постановено по адм. дело № 279/2103 г. на Административен съд град Плевен, като с последното е отхвърлена жалбата на молителя срещу решение № 22/04.03.2013 г. на директора на РУСО - град Плевен, издадено на основание чл. 110, ал. 1 от КСО. В молбата се поддържат основания за отмяна по чл. 239, т. 5 от АПК с твърдението, че за съдебно заседание на 7.11.2013 г., проведено от ВАС по адм. дело № 9254/2013 г., молителят не е бил надлежно призован и съответно не е представляван по делото. Ответникът - директорът на Териториално поделение на НОИ - град Плевен /РУСО-Плевен/, чрез процесуалния си представител оспорва молбата за отмяна и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в преклузивния срок по чл. 240, ал. 2 АПК, но разгледано по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНО, по следните съображения: Производството по адм. дело № № 9254/2013 г. на Върховния административен съд /ВАС/, шесто отделение е образувано по касационни жалби, подадени от С. К. М., Н. Т. Н. и М. Ж. Г., всички от гр. Плевен, срещу решение № 275 от 28.05.2013 г. по адм. дело № 279 по описа за 2013 г. на Административен съд - Плевен, с което са отхвърлени жалбите им срещу решение № 22/04.03.2013 г. на Директора на РУСО - Плевен. Откритото съдебно заседание на състав на шесто отделение на ВАС е било насрочено и проведено на 7.11.2013 г. За посочената дата по делото са били редовно призовани всички страни, като молителят в настоящето производство М. Ж. Г. е призован лично на 11.10.2013 г. - видно от приложената призовка по делото. Същият е бил представляван пред АС Плевен от адвокат Т., която е подала и касационната жалба пред ВАС. Адвокат Т. е била призована като пълномощник на молителя пред касационната инстанция за с. з. на 7.11.2013 г. с призовка на посочения от нея адрес, като призовката е върната със забележка на връчителя от 20.09.2013 г., че на посочения адрес няма кантора на адв. Т. С разпореждане на съдията-докладчик от 3.10.2013 г. са дадени указания призоваването на молителя да се извърши на посочения от него адрес за призоваване в гр. Плевен, което е било редовно. Както молителят, така и пълномощникът му не са се явили на проведеното с. з. на 7.11.2013 г. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение излага довод, че независимо от редовното призоваване на касатора Ж. за насроченото съдебно заседание за разглеждане на касационната му жалба на 7.11.2013 г., упълномощеният от него адвокат не бил редовно призован и поради това не е могъл да реализира защитата му пред ВАС. Съгласно чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Правното основание на чл. 239, т. 5 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение или на влязло в сила определение, което прегражда развитието на делото. В процесния случай не се касае за нито една от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК, на която се позовава молителят. Данните по делото не установяват да е налице нарушаване на процесуалните правила за връчване на призовката за касационното производство, нито ненадлежно представителство на касатора в производството по чл. 208 и сл. от АПК. По делото пред първоинстанционния съд е представено изрично пълномощно от М. Ж. Г. на адв. П. М., предоставящо й пълния обем права на процесуален представител за всички съдебни инстанции, включително и производството по отмяна, в което пълномощно е посочен адрес за призоваване на пълномощника. Адвокат М. е преупълномощила адв. Т. с пълномощно от 12.03.2013 г. да представлява Ж. както при разглеждането на делото пред АС Плевен, така и до приключването му във всички съдебни инстанции, като в това пълномощно е посочен друг адрес за призоваване на адв. Т. в град София. Същият съдебен адрес за призоваване е посочен и в касационната жалба до ВАС, на този адрес е било извършено и призоваването на пълномощника, който не е намерен на адреса. В молбата за отмяна не се оспорва обстоятелството, че молителят е бил редовно уведомен за съдебното заседание за 7.11.2013 г., но не твърди, че съдът е нарушил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ГПК, като призоваването на пълномощника е следвало да се извърши чрез поставяне на обявление на адреса. Това оплакване е неоснователно. Разпоредбата на чл. 45 от ГПК урежда начина на връчване на съобщение лично на страната. Чл. 51 от ГПК от своя страна регламентира процедурата за връчване на адвокат, който е пълномощник на страната по делото, като прилагането на начина на връчването по ал. 2 - чл. залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК, се извършва в хипотезата, когато адвокатът не е намерен на посочения от него адрес за призоваване. Нормата на чл. 51 от ГПК не изключва прилагането на разпоредбата на чл. 45 от ГПК, предвид обстоятелството, че съдът е длъжен да извърши всички процесуални действия за редовно призоваване на страната, с цел защита на нейните права и интереси в процеса. В случая съдът е изпълнил задължението си, като вместо да използва редът по чл. 51, ал. 2 от ГПК, е призовал лично страната по делото, която има интерес и задължение да положи нормално дължимата грижа за воденето на процеса, в случая - за уведомяването на упълномощения от нея адвокат. Предвид на изложеното, искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото в размер на 276 лева на основание чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, молителят следва да бъде осъден да заплати посочената сума, представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на ответника.