Решение № 16849 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2013 г.

Решение № 16849 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, вр. чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Интертрейд 2003" ЕООД, гр. София, представлявано от Ерол Рафетов Онбашиев, за отмяна на влязло в сила Решение № 6083/02.05.2012 г., постановено по адм. дело № 9455/2011 г. по описа на ВАС, първо отделение. В искането за отмяна се твърди, че решението на Върховния административен съд, противоречи на влязлото в сила Решение на ВАС № 9808/05.07.2012 г., постановено по адм. дело № 7968/2011 г. от състав на първо отделение, на което първото решение противоречало. Излагат се подробни съображения, обуславящи основанието на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП - оспорват молбата за отмяна по подробно изложени съображения и претендират нейното отхвърляне, както и присъждане на направените по делото разноски. Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: В настоящото производство, на основание чл. 239, т. 4 от АПК, се иска отмяна на така постановеното Решение № 6083/02.05.2012 г., постановено по адм. дело № 9455/2011 г. по описа на ВАС, първо отделение. В искането се поддържа, че решението на Върховния административен съд, първо отделение, е постановено в противоречие с Решение на ВАС № 9808/05.07.2012 г., постановено по адм. дело № 7968/2011 г. от състав на първо отделение. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В разглеждания случай визираните в разпоредбата предпоставки не са налице. За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решенията. Смисълът на разпоредбата е да се препятства съществуването в правния мир на две съдебни решения с различно съдържание по съдебен спор, който вече е решен от съда със силата на присъдено нещо. Това е така, защото на отмяна подлежат само съдебни актове, които се ползват от силата на присъдено нещо. Тези съдебни актове са задължителни за страните и техните правоприемници и по тях спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. За да се приеме, че такова противоречие е налице, е необходимо наличие на пълна идентичност между делата, по които решенията са постановени и то с оглед белезите, които индивидуализират спорното право - правопораждащ факт, съдържание и субекти, основание и времеви обхват. По двете противопоставими дела не се спори, че предмет на съдебен контрол по двете съдебни решения за които се твърди, че са противоречиви, са различни административни актове - РА № 1000294/12.04.2010 г. на ТД на НАП Пловдив и РА № 1000033/19.04.2010 г. на ТД на НАП Пловдив, съответно обхващат и различни времеви периоди. При обжалване на различни административни актове, макар и постановени по идентични случаи и еднакви страни, не е налице пълно тъждество, както изисква законът, за да са налице основанията по чл. 239, т. 4 от АПК за да се отмени влязло в сила решение. В този смисъл е и ТР № 6/25.112010 г. по дело № 4/2010 г. на Общото събрание на ВАС, с което е прието, че разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение по искане за отмяна на противоречиви влезли в сила съдебни решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Съобразно гореизложеното, следва да бъде прието, че искането на "Интертрейд 2003" ЕООД, гр. София, представлявано от Ерол Рафетов Онбашиев, за отмяна на влязло в сила Решение № 6083/02.05.2012 г., постановено по адм. дело № 9455/2011 г. по описа на ВАС, първо отделение, се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. Предвид изхода от спора и направените претенции от страна на ответнка за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, следва да се присъди такова в размер на 250 лв. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на Първа колегия,