Решение № 13140 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2015 г.

Решение № 13140 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5117/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП - София против решение № 458/13.03.2015 г. по адм. д. № 707/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, Стамен Димитров Митев в писмен отговор и защита поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение следва да бъде изменено и обжалвания ревизионен акт отменен като незаконосъобразен. Позовава се на ТР № 5/22.06.2015 г. на ОСС от Върховния административен съд . Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е ревизионен акт № 261203495/29.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД - Пловдив, ИРМ - Хасково на НАП в потвърдената с решение № 65/23.01.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив част, с която на оспорващия Стамен Димитров Митев са определени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗОДФЛ/, отм. и по чл. 48 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е обявил обжалвания ревизионен акт за нищожен. Този извод е възприет при обсъждане доказателствата по преписката в съвкупност с доводите на страните с акцент върху установяването, че съставения в хода на ревизията ревизионен доклад № 1103153/7.11.2010 г. е представен в два екземпляра, съдържащи различни констатации на ревизиращия екип. В мотивите на решението е извършена съпоставка на съдържанието на двата екземпляра на ревизионния доклад, при което са установени различни стойности на установените от ревизията допълнителни данъчни задължения, изложени са доводи, че същите не съставляват очевидни фактически грешки, посочени са и такива грешки. Възприет е решаващ извод относно липсата на валидно издаден по реда на чл. 117 ДОПК ревизионен доклад, предвид което и с оглед липсата на самостоятелни мотиви в обжалвания ревизионен акт е обявил този акт за нищожен. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Императивната разпоредба на чл. 117 ДОПК поставя изисквания към съдържанието на ревизионния доклад в т.ч изложение относно извършените процесуални действия, установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях, на фактическите и правни изводи и основанията за тях, предложение за установяване на задълженията и пр. Съставянето на ревизионен доклад е задължителен етап от данъчната ревизия с право на възражение за ревизираното лице. Този доклад е предпоставка за издаване на ревизионния акт, прилага се и представлява, съгласно чл. 120, ал. 2 ДОПК, неразделна негова част. При издаване на ревизионния акт органът по приходите е длъжен да обсъди направените възражения срещу ревизионния доклад и евентуално представените доказателства. Чл. 120, ал. 1, т. 1 - 8 ДОПК визира реквизитите на ревизионния акт, вкл. изискването за излагане на мотиви. Оспореният в производството ревизионен акт не съдържа мотиви, а изцяло се позовава на констатациите в ревизионния доклад, по отношение на който са установени конкретно отбелязаните в обжалваното решение недостатъци - различия в стойностите на определените данъчни задължения в двата екземпляра на доклада, приложени по делото. Тези противоречия биха били преодоляни единствено чрез излагане на мотиви в ревизионния акт, тъй като именно с него се определят данъчните задължения на ревизираното лице. Така констатираните нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на ревизионния доклад и на обжалвания ревизионен акт са съществени и обуславят порочност на последния до степен нищожност. Касационните доводи за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни. Касационният жалбоподател излага своя трактовка на установяванията по делото, която не може да бъде възприета, предвид безспорните нарушения по чл. 117, ал. 2 и чл. 120, ал. 1 и 2 ДОПК. Със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива, предвид което изложеното в мотивите разбиране относно правната квалификация на ревизионния доклад като преправен документ по смисъла на НК не опорочава съдебния акт. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура, мотивирано с ТР № 5/22.06.2015, т. на ОСС на Върховния административен съд, е неоснователно, тъй като разглеждания казус е извън предмета на тълкуване в посоченото тълкувателно решение. Предвид горното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Независимо от този резултат разноски на ответника по касационната жалба не се следват, тъй като липсват писмени доказателства, че такива страната е направила в касационната инстанция.