Решение № 1054 от 10.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8332/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Е. П., жив. в гр. Свети Влас, в качеството си на законен представител на малолетния А. Т. А., чрез процесуален представител, срещу решение 4370/10.06.2024 г., постановено по адм. дело 2466/2023 г. на Административен съд /АС/ - Бургас, с което е отхвърлена жалбата ѝ против заповед РД - 06 - 348/14.12.2023 г. на директора на основно училище [заличен текст] град Свети Влас. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно. Иска отмяната му, както и отмяна на оспорената заповед. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - директорът на [заличен текст] град Свети Влас, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена, а оспореното съдебно решение - оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. С оспорената пред АС - Бургас заповед на А. А., за неизпълнение на задълженията му по чл. 172 ал. 1 т. 3 и т. 9-10 от Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/ и на чл. 98 ал. 1 т. 3 т. 24 и т. 31от Правилника за дейността на Училището, изразяващо се в системна употреба на обидни думи, квалификации и ругатни срещу съучениците му, засягащи тяхната чест и достойнство, обидни думи срещу родителите на съучениците му, системни подигравки и различни прояви на агресия (включващи ритане, удряне, скубане и блъскане), е наложена санкция предупреждение за преместване в друго училище . За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа необходимите реквизити, при издаването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административно - процесуалните норми, както и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Така постановеното решението е правилно. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за това, че административният съд неправилно е приел за несъществен порок липсата на описани дати на извършените нарушения, както и обстоятелствата, при които те са извършени. При издаването на оспорения административен акт, органът достатъчно ясно е описал извършените нарушения от ученика и обстоятелствата свързани с тях. В тази връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд досежно периодът на извършване на описаните нарушения, а именно същият е между 25.10.2023 г. - датата, на която е наложено първото наказание забележка за лоша дисциплина, констатирана с пет забележки на конкретни дати от различни преподаватели и 07.12.2023 година, когато е установена физическата агресия срещу К. К. и са събрани писмените обяснения от другите пострадали деца. Правилно АС Бургас е приел, че макар не определен изрично, периодът е определяем с оглед предходното и същото не представлява нарушение от категорията на съществените. Нещо повече обосновано решаващият съд е посочил, че само проявата, описана с конкретна дата налагането с изкуствена трева по главата и гърба на К. К. е достатъчна да обоснове материалноправно санкцията по оспорения акт, с оглед предходното поведение на А. А.. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неизпълнение на разпоредбите на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО и чл. 68, ал. 2 от Наредба за приобщаващото образование. Двете разпоредби са идентични по смисъл и цел, като съгласно същите предвидените в закона санкции се налагат след изчерпването на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците. В конкретния случай не се споделя изложеното от касатора, че липсват посочени предприето мерки, предхождащи издаването на оспорената заповед. В последната изрично е посочено като част от основанията за издаването ѝ мотивираното писмено предложение на Е. Р. класния ръководител на [заличен текст] клас с вх. РД-13-757/08.12.2023 г., в което са описани предприетите мерки, а именно разговори и срещи с майката на ученика, регистрирани в дневника на класа, предходно наложеното наказание забележка , както и проведени разговори с психолог. Последните са част от видовете и съдържанието на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение, регламентирани с разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗПУО и безспорно изпълняват регламентацията на чл. 199, ал. 1 от ЗПУО и чл. 68, ал. 2 от Наредба за приобщаващото образование, противно на касационните оплаквания. Настоящият състав счита за неоснователни и твърденията на касатора за издаване на оспорената заповед въз основа на недопустими по АПК доказателства, като за такива са посочени писмените показания на малолетните деца, спрямо които е упражнен процесния тормоз. Такава недопустимост няма, съответно не е налице и такава забрана в Административнопроцесуалния кодекс, поради което това твърдение безспорно е неоснователно. В заключение следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно и твърденето за погазване от страна на АС Бургас на чл. 2, ал. 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на ООН, в сила за Република България от 03.07.1991 г. /Конвенцията/ Съгласно посочената норма и както е посочил самият касатор, държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, като съгласно чл. 3, ал. 1 от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Именно в изпълнение на горното и след безспорно установено и доказано поведение на ученика, налагащо издаването на оспорената пред АС Бургас заповед, административният орган е издал последната в съответствие със закона и неговата цел и при наличието на всички предпоставки за това. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените и доказани за настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева - договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.08.2024 г. и платежно нареждане от 13.08.2024 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение