Решение № 9555 от 10.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6115/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Г. Д. гражданин на Сирия, чрез адв. А. Христова, против решение 12940/14.04.2025 г., постановено по адм. дело 2395/2025 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена неговата жалба против решение 1538/12.02.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. Релевирани са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт, необоснованост и противоречие с материалния закон, по които се претендира отмяна на съдебното решение ведно със законните последици от това. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/, чрез юрк. Хичовски взима становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, тъй като не са налице предпоставки за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, въз основа на което моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение 12940/14.04.2025 г., постановено по адм. дело 2395/2025 г. на Административен съд - София-град е отхвърлена жалбата на А. Г. Д., гражданин на Сирия, срещу решение 1538/12.02.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема за установени фактите, изложени в оспорения административен акт и прави изводи, че той е издаден от компетентен орган, при спазване на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а актът е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Съдът счита, че административния орган е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства и е констатирал липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец. Прави извод, че от страна на жалбоподателя не са заявени и установени конкретни обстоятелства, които да обосновават наличието на преследване или на основателен страх от преследване поради расата, религията, националността, политическото мнение или принадлежността му към определена социална група. Поради това съдът приема за правилна преценката на административния орган, че изложените от чужденеца мотиви за напускане на страната по произход не са правно значими за търсената защита. След обсъждането на доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, съдът приема, че не са налице и основанията по чл. 9 от ЗУБ. Първостепенният съд счита, че не са налице и хипотезите на чл. 8, ал. 9 от ЗУБ и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Постановеното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват касационни отменителни основания. Обжалваното съдебно решение е постановено при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, а фактическите установявания са правилно подведени под относимите разпоредби на закона. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Действително изложената бежанска история не установява наличието на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Изцяло в съответствие с данните по делото, в това число и свободно разказаната от чужденеца история при провеждане на двете интервюта на 12.07.2024г. и 13.11.2024 г., първоинстанционният съд правилно приема, че А. Г. Д. не е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Молбата за закрила чужденецът мотивира с обстановката в страната му на произход. По време на първото си интервю, пред интервюиращия орган жалбоподателят заявил, че напуснал Сирия нелегално заедно със съпругата си и децата си. Стигнали до Турция, след което директно се отправили към Република България. Споделил, че имали два-три неуспешни опита за преминаване на границата с Република България, след което съпругата и децата им се върнали в гр. Сакария. В Република Турция останал общо шест дни. Успял да премине границата на Турция с Република България на 25.06.2025г. Заявява, че не е служил в армията и не е получавал призовки, защото бил студент от 2011г. до 2017г. Молителят посочил, че спрял да учи през 2017г. според него в област Идлиб, която не е под контрола на Башар Асад и на редовната армия, не могат да му дадат призовка. Допълва, че ако бил останал в университета в гр. Латакия, щял да получи призовка, защото е под контрола на Башар Асад. Мотивирал молбата си с желанието за по-добър живот. Молителят е заявил, че не желае да се завърне в Сирия, тъй като ще трябва да се предаде и да служа в редовната армия. Неговите родители, братя и сестри и към момента живеят в [населено място], област Идлиб. В хода на проведеното второ интервю на 13.11.2024г., чужденецът заявил, че родното му село е Нахлия, на един километър от гр. Ариха, област Идлиб. Посочил, че селото се намирало между воюващите сили на режима, който е подкрепян от Иран и различните въоръжени групировки като "Ашлам", "Освобождаване на Шам". В селото му почти всеки ден имало сражения, които понякога продължавали и около един месец, но молителят заявил, че лично не е виждал воюващи помежду си военни групировки. Бил свидетел как военни самолети бомбардират [населено място] и гр. Ариха. Заявил, че не може да живее в друго населено място в държавата си по произход, поради това, че е сунит и ако излезе от област Идлиб има вероятност да бъде задържан в затвора от режима, респективно да бъде взет като войник, за да се сражава. Споделил, че лично към него и семейството му няма отправяни заплахи. По негови данни към датата на проведеното второ интервю, съпругата и децата им се намират в гр. Нахлия, общ. Ариха при неговите родители. Заявил, че не е осъждан, нямал проблеми заради принадлежността си към етническа група или проблеми заради религията, която изповядва, не бил арестуван в страната си по произход. Посочил, че не членува в политическа партия и/или организация, не е имало заплахи, отправени лично към него или семейството му, не му е оказвано насилие. При тези данни касационната инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че в твърденията на А. Г. Д. пред интервюиращия орган не се съдържа конкретна информация за контрол или натиск върху него от друга група или групировка по причини на етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група. Същите са и противоречиви. Поради това не се налице и предпоставките на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУБ "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че причината, поради която жалбоподателя е напуснал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което законосъобразно е отхвърлена молбата за предоставяне на бежански статут. Правилни са и изводите на съда, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ на жалбоподателя. Данните, съдържащи се в проведените с него интервюта, налагат извод за липса на доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Първоинстанционният съд е изследвал обстановката в Сирия, съпоставена с личната бежанска история на А. Г. Д.. Правилно Административен съд - София-град е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Именно в тази връзка са и основните възражения, направени от касатора, които с оглед бежанска история и актуална информация относно Сирия, се преценят за неоснователни. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Пред настоящата инстанция също са представени справки от 21.07.2025 г. и 10.09.2025 относно актуална обществена политическа обстановка и особеностите на военната служба при новото правителство. В настоящия случай следва да бъде отчетено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Напротив - изрично е посочил, че не бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него и семейството му. Представените от пълномощника на касатора статии от интернет не могат да променят тези изводи, доколкото представляват медийни публикации, а не информация от официални източници. Неоснователно е и твърдението на касатора, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Въпреки приетите твърдения и доказателства, посочените от А. Г. Д. лични мотиви- желанието му да живее по - добър живот, не попадат в обхвата на ЗУБ. Съгласно цитираната разпоредба хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в Глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1, въз основа на които да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. В конкретния случай такива не се доказват, поради което липсват основания за предоставяне на международна закрила на основание чл. 9, ал. 8 ЗУБ. С оглед изложеното, изводите на първостепенния съд се споделят от настоящият съдебен състав, че в процесния случай не намират приложение основанията визирани чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, тъй като не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение