Решение № 307 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 426/2012 г.

Решение № 307 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 426/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на С. Н. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 715/19.12.2008 г. по гр. д. № 189/2008 г. по описа на Плевенски окръжен съд, г. о., с което е оставено в сила решение № 13/19.11.2007 г. по гр. д. № 23/2007 г. по описа на Никополския районен съд, с което са отхвърлени предявените от нея, Н. Й. Н. и Стана Й. С. субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД - за присъждане имуществени вреди в размер на 363 лева. Молителката твърди, че е налице ново обстоятелство (решения на общо събрание на кооперация "И. - М", [населено място] бряг, проведено на 12.09.2011 г.) и ново писмено доказателство (протокол от същата дата, обективиращ това решение), които са от съществено значение за изхода от спора. Според решенията на общото събрание, ответникът М. Ц. е съставил на 12.08.2000 г. протокол с невярно съдържание и е участвал в съставяне на незаконосъобразни протоколи за избор на чл. на управителния съвет и на В. председател на кооперацията и за отдаване на земеделска земя под аренда. Според молителката решенията, взети на събранието от 12.09.2011 г., имат значение за основателността на исковете й поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато на окръжния съд за ново разглеждане. Ответниците по молбата за отмяна М. Ц. П., Н. Й. Н. и С. Й. С., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна, представеното с нея писмено доказателство и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, т. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са налице тогава, когато те са съществували при предявяване на иска и разглеждането на делото, но не са били известни на страната, респективно не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за спора. Новооткрито доказателство е налице и тогава, когато някое обстоятелство е било известно, страната го е твърдяла пред съда, но не е могла да го удостовери по надлежния ред по причина, която е извън процесуалното й поведение. Освен това новооткритите факти трябва да са от съществено значение за спора. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителката се позовава на нововъзникнали факти и доказателства за тях, тъй като решението на общото събрание на кооперация "И. - М" от 12.9.2011 г. е факт, който се е осъществил след влизане в сила на атакуваното въззивно решение. В случай, че молителката смята, че този факт поражда права за нея, тя може да упражни тези свои права чрез предявяване на нов иск, тъй като фактът на който се позовава не е съществувал към момента на постановяване на влязлото в сила решение и не се обхваща от силата на пресъденото нещо. Ето защо представеното с молбата за отмяна доказателство не дава основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, поради което тя следва да се остави без уважение. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,