Решение № 60238 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 989/2021 г.

Решение № 60238 от 22.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 989/2021 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 10 от 5.01.21 г. по в. гр. дело № 2509/20 г. на Софийския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение № 2299 от 21.04.20 г. по гр. дело № 16095/18 г. на Софийски градски съд в частта, с която е уважен искът с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, предявен от Ц. Й. К. против Прокуратурата на Република България, за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 7.03.18 г. до окончателното изплащане. С определение № 443 от 2.06.21 г. състав на Трето г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за критериите по чл. 52 ЗЗД, по които се определя обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е завишено и моли да бъде намалено в съответствие с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД и практиката на ВКС по аналогични случаи. Ответникът по касационната жалба Ц. К. не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че на 2.04.15 г. на ищеца Ц. Й. К. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 304 а вр. с чл. 304 НК- подкуп на длъжностни лица, за да не извършат действия по служба, по което обвинение е оправдан с влязла в сила на 6.03.18 г. присъда. По време на наказателното производство е бил задържан с прокурорско разпореждане и мярка за неотклонение "задържане под стража" за периода от 1.04.15 г. до 13.07.15 г., която впоследствие е променена в "парична гаранция". Установено е по делото, че са проведени седем съдебни заседания, на които ищецът е присъствал, както и че наказателното производство е водено не само против него, но и против друго лице. Прието е от представената справка за съдимост на ищеца, че по нохд № 8523/01 г. на СРС, на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от четири години, за което е одобрено споразумение, за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 пр. 1 и т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 пр. 2, вр. чл. 20, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК. Във връзка с повдигнатото обвинение е бил задържан за периода от 1.03.11 г. до 11.05.11 г. За установяване на твърдяните вреди от неимуществен характер са събрани гласни доказателства. Прието е от съда, че са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на РБ при условията на чл. 2, ал. 1, т. 3 пр. 1 ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението за доказаните неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че ищецът е претърпял обичайните за едно лице, подложено на наказателно преследване – притеснения и тревога от възможността да бъде осъден, засягане на достойнството, стрес, изолация, трудности в семейството. Съобразено е още, че периодът на висящност на наказателното производство не е бил неразумно дълъг – 3 години. За обосноваване по-висок размер на обезщетението е посочено, че ищецът е бил задържан за продължителен период от време – 3 месеца и 13 дни, както и това, че през това време не е могъл да бъде в помощ при отглеждане на двете си малки деца и е загубил частично възможността да упражнява своята търговска дейност и да гарантира прехрана на своето семейство. За репариране на претърпените неимуществени вреди въззивният съд е приел, че сумата от 12 000 лв е справедлив размер на обезщетението. В разглеждания случай съдът е приложил неправилно материалния закон към установените по делото факти, което е довело до необоснован и незаконосъобразен извод относно размера, необходим за репариране на понесените от ищеца морални вреди, който е завишен. Настоящият съдебен състав намира, че за покриване на вредите на ищеца – претърпяни болки и страдания от незаконното наказателно производство, по справедливост следва да се определи обезщетение в размер на 6 000 лв. Този размер е съобразен, както с изпитаните от ищеца негативни преживявания от наказателното преследване, така и с обстоятелствата, че производството е приключило в разумен срок, има данни за осъждането му по друго наказателно дело преди процесното, по което е бил задържан, което налага извод, че претърпените вреди са с по-нисък интензитет отколкото тези, които би търпяло лице, срещу което за първи път е образувано наказателно производство, както и че не е претърпял такива над обичайните за такива случаи. По изложените съображения решението в частта, с която искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е уважен за разликата над 6 000 лв до 12 000 лв следва да се отмени и иска за сумата от 6 000 лв следва да се отхвърли, както и в частта за разноските. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. В останалата отхвърлителна част решението е влязло в сила. С оглед уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата 123 лв разноски за трите инстанции. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІІ г. о.