Решение № 1085 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2016 г.

Решение № 1085 от 26.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12118/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК/. Образувано е по жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Стоев срещу решение № 9031 от 19.07.2016 г. по адм. д. № 1208/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. О. А. И., чрез адв . Стойчев, в писмен отговор по жалбата, оспорва нейната основателност и моли за потвърждаване на решението като законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като обосновано, постановено при изяснена фактическа обстановка и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отменена т. 2 от заповед № 8121К-2859/03.12.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР И. временно е отстранен от длъжност "началник на отдел "Криминална полиция" в дирекция "Противодействие на криминалната престъпност" при Главна дирекция "Криминална полиция"- МВР, поради образувано срещу него дисциплинарно производство по чл. 207 и препястване възможността за използване на служебно положение при разкриването на обективната истина . Прието е, че при извършена проверка от нарочна комисия по постъпили данни за неправомерни действия от ръководни служители на МВР, свързани с планирането, подготовката и провеждането на специална операция по задържането на П. П. от гр. Л., са установени данни за извършени нарушения на служебната дисциплина от И., за което със заповед № 8121К-2859/03.12.2014 г. на министъра е образувано дисциплинарно производство. От приложените по преписката материали и документи е установено, че дисциплинарното производство е за това, че И. в качеството му на началник на отдел "Криминална полиция" при Главна дирекция "Национална полиция" е представил полученото от Института по психология - МВР "работно мнение" за П. С. П. от гр. Л., като "психологическо портретиране" и е въвел в заблуждение главния секретар на МВР, с оглед провеждане на специализирана полицейска операция за неутрализиране и задържане на П. П.. Заповедта за временно отстраняване, предмет на съдебния контрол за законосъобразност е мотивирана с "необходимостта в хода на разследването да бъдат взети сведения от служители, които са в йерархическа връзка с А. И. и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина". Решаващият правен извод на тричленният съдебен състав за незаконосъобразност на този заповед се базира на липсата на съответност между вида на дисциплинарното нарушение и отстраняването от длъжност, тъй като нарушението визира друг вид йерархическа зависимост, а именно: нагоре по вертикала, а евентуалното препястване изясняването на обективната истика е свързано с въздействие в обратна зависимост-по отношение на подчинени на И. служители. Освен това е установено, че към момента на издаване на заповедта са събрани в голяма степен сведения от тези служители. Прието е, че заповедта страда и от съществен порок-липса на конкретни мотиви за възможно препястване на вътрешното разследване. Отчетен е и безспорният факт на отмяна на последващата заповед за дисциплинарно уволнение на И. с влязло в сила съдебно решение. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно. Изяснената по делото фактическа обстановка сочи безспорно на липса на основанието по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за отсранямане от длъжност, тъй като не е налице втората комулативно изискуема предпоставка, а именно: служебното положение на И. да би затруднило разкриване на обективната истина в дисциплинарното производство. Освен, че липсва изрична мотивировка в тази насока в процесната заповед, сочеща на конкретика досежно възможността И. да препяства вътрешното разследване, то дисциплинарното нарушение е свързано с въвеждане в заблуждение на главния секретар на МВР, т. е. с нарушение нагоре по вертикала. В тази насока не е изрично обосновано от административният орган по какъв начин с оглед заеманата от И. длъжност, той би попречил за изясняването наличиено на соченото дисциплинарно нарушение. Презумцията, че само факта на заемане на длъжността би попречил на разкриване на обективната истина не съставлява мотив за отстраняването от длъжност. Липсата на мотиви не може да бъде преодоляна и с допълването им в съдебната фаза на производството, тъй като се касае за съществен порок при издаване на административния акт, който води до неговата незаконосъобразност само на това основание. С оглед на горното, обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, петчленен състав