Решение № 12896 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2012 г.

Решение № 12896 от 17.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8625/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Красимир Симеонов Тодоров, живущ в гр. Благоевград, ул. "Стефан Стамболов" № 29, срещу решение № 6298 от 7.05.2012 г., постановено по адм. д. № 13988/2011 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва по касационната жалба по съображения, подробно изложени в представени на 27.09.2012 г. писмени бележки. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Красимир Симеонов Тодоров срещу решение рег. № I-26637/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, в частта, съставляваща отказ да бъде предоставена информация за незаетите щатни бройки в посочените основни структури - главни дирекции на МВР за всяка категория държавни служители поотделно, съгласно заявление вх. № ЗДОИ - 83/12.09.2011 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед представените доказателства за наличната информация, задълженият субект не е създал и не съхранява поисканата в заявлението информация. Материалноправната разпоредба на чл. 3 ЗДОИ и целта на закона не предвижда задължените субекти да извършат специални дейности с цел създаване на конкретни отчети. При положение, че задълженият субект не съхранява и не създава поисканата в заявлението информация, то той не може да бъде задължен да я предостави, поради което оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на ЗДОИ. Решението съответства на закона. По несъмнен начин по делото е установено, че касаторът е поискал информация, обхващаща незаетите щатни бройки за всяка категория поотделно в следните основни структурни звена на МВР към 31.12.2008 г: Академията на МВР, ГДГП, ГДППООРП, ГДЖ, ГДПБС, Дирекция Инспекторат, дирекция "Правно-нормативна дейност", НИКК, като е поискал информацията на хартиен носител. С решение № I-26637/20.09.2011 г. административният орган е предоставил поисканата информация, като към решението е приложена справка за незаетите бройки в посочените структури към 31.12.2008 г. Видно от данните по делото предоставената справка е единствената информация, която се съхранява в МВР за минали периоди, поради обстоятелството, че незаетите щатни бройки за всяка категория поотделно се съхраняват само са текущия месец и друга информация за тях не съществува в архива на ведомството. Предоставената справка към 31.12.2008 г. е относима за структурите на МВР преди измененията на ЗМВР, като исканата информация не съществува в обобщен вид. За да е налице задължение за предоставяне на обществена информация, то същата следва да е налична. Искането на Красимир Симеонов Тодоров се отнася за предоставяне на информация за период отпреди повече от 3 години, която не съществува във вида, в който се иска, а следва да се създаде, като ответникът поддържа, че това е и обективно невъзможно. В обяснителната записка към Препоръка (2002)2 на Комитета на министрите към държавите-членки относно достъпа до обществена информация в § III, т. 15 императивно е посочено, че правото на достъп до официални документи се ограничава до съществуващите документи. Държавните органи нямат задължение да създават нови документи, за да удовлетворят заявления за достъп. В случая със заявлението се иска именно създаването на нов документ, съдържащ информация за незаетите щатни бройки към 31.12.2008 г. за всяка категория поотделно в посочените структури на МВР. Такова задължение на субектите по чл. 3 ЗДОИ законът не възлага. Ето защо, като е направил извод за съответствие на оспорения административен акт с материалноправните норми на ЗДОИ, тричленният състав на Върховния административен съд е постановил правилно решение. Доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. За да се уважи доказателственото му искане и се разпореди изготвянето на служебна справка относно търсената информация, последната трябва да е налична, а не да се възлага на задължения субект да я създава, за да я предостави в искания вид. Още повече, че подобно процедиране би обезсмислило спора относно дължимостта на търсената информация. При постановяване на решението тричленният състав на Върховния административен съд е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно е проверил валидността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, вр. чл. 168 АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводи, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона. На тази база е изведено заключение и за правилно прилагане на материалноправните норми на ЗДОИ. С оглед на изложеното, не са налице релевираните с касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. с чл. 228 АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 150 (сто и петдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,