Решение № 5998 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2015 г.

Решение № 5998 от 18.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8288/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на К. А. И., представен от адв. Красимира Кънчева, срещу решение № 1236/29.05.2015 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 3881 по описа за 2014 г. в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 031401637/04.08.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна. Касаторът заявява общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретни са доводи му са за опущения на съда в процеса на доказване заради отказа му да цени писмени и гласни доказателствени средства, установяващи връщането на заеми като основание за получаване на парични средства по банковите му сметки в ревизираните периоди, което изключва полученото като доход. Към установените със заключението на ССЕ факти отнася разполагаемостта на предоставените в заем суми. Сочи източника на средствата за предоставяне на заемите. Отрича предпоставките за провеждане на ревизията пореда на чл. 122-124 ДОПК. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Варна отрича основателността на касационна жалба. Иска присъждане деловодни разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Варна ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124 от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ДОПК, в тежест на Кемран Ибрямов са установени задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010, 2011 и 2012 г. в размери съответно 14 594.44 лева, 36 643.58 лева и 3 102 лева. При общо данъчно задължение 54 340.02 лева са начислени закъснителни лихви в общ размер 13 739.36 лева. Административният съд е отменил РА в частта за установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2010 г. за разликата над 14 582.44 лева и съответната лихва. Отменителната част на решението не е предмет на касационно оспорване. Според приходната администрация в отчетни периоди 2010, 2011 и 2012 г. данъчният субект е получавал парични преводи по банковите си сметки от различни физически лица и е теглил суми от банковите сметки на "Нелина Стил 82" ЕООД. Полученото е квалифицирано като доходи от категорията на тези по чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, за които не е подадена декларация по чл. 50 ЗДДФЛ. Прието е, че доходите са укрити и не са представени документите необходими за определяне на основата за облагане с данъци /основанията по чл. 122, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ДОПК/. Манифестирано е определянето на ДО по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като в нея е включено полученото по банковите сметки: за 2010 г. 145 824.40 лева; за 2011 г. - 366 435.80 лева и за 2012 г. - 31 020 лева. С обсъждане на обясненията от насрещните проверки на лицата внесли сумите и посочените основания за плащане /в повечето случаи захранване на сметка/ е разколебана тезата на РЛ за полученото като вноски по предоставени заеми. За да отхвърли оспорването, първостепенният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган при съобразяване на административнопроизводствените правила. Според него не са доказани основанията на чл. 122, ал. 1 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122-124 от ДОПК, което не засяга крайният извод за законосъобразност на РА, доколкото данъчната основа е определена по правилата на материалния закон и при липса на спор за размера на получените суми по банковата сметка на жалбоподателя. В обхвата на установяванията по първоинстанционното решение е кръгът на лицата нареждали плащанията по банков път по данъчни периоди и с разпределяне по групи на информационните източници и сочените в тях основания за имущественото разместване. Към първата група са отнесени лицата, които са дали обяснения за плащанията като връщане на предоставен от Ибрямов заем. Втората група включва лицата извършили плащания по възлагане от трето лице - най-често работодател. Трета група лица отричат да са получавали заеми и да имат основание за плащане. Някои лица не са намерени или не са потвърдили получаването на заеми. Пета група формират лицата, за които жалбоподателят не сочи основание за плащане и не са дали обяснения. Към процесуалните тежести на жалбоподателя съдът е разпределил установяването на твърдяното съществуване на заемно правоотношение като основание за имущественото разместване, което да изключи полученото от облагаемите доходи по чл. 12 ЗДДФЛ. Приел е, че липсват убедителни писмени доказателствени средства за възникването на заемно правоотношение. Дори част от потвърдилите в писмени обяснения това основание лица не били посочили дата получаване и размер на заема. Не това основание било посочено и от извършилите преводи за чужда сметка лица. С движението по банковата сметка на жалбоподателя и посоченото основание захранване на сметка е разколебано твърдението за плащането по банков път като начин на удостоверяване на връщането на заеми. Решението е правилно. Не кореспондира на съдържанието на първоинстанционното решение оплакването за противоречащ на материалния закон пропуск на съда да възприеме отсъствието на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждането на ревизията по реда на чл. 122-124 от кодекса. Съдът е отрекъл съществуването на тези предпоставки, но и значението на отсъствието им за законосъобразността на РА. Макар да са заявили намерения за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък по критериите на чл. 122, ал. 2 ДОПК, органите по приходите са следвали правилата на раздел IV от гл. V на ЗДДФЛ. Облагаемият доход е формиран като брутна сума на получените по банковата сметка преводи /вж. чл. 35 ЗДДФЛ/. Не се твърди и установява основание за преобразуването по чл. 36 ЗДДФЛ с дължими здравноосигурителни вноски. От разпоредбите на чл. 2, 3 и 10 ЗДДФЛ следва разбирането за дохода като положително изменение в имуществото на физическото лице. Възстановяването в имуществото на ДЗЛ на предходното му намаляване не представлява облагаем доход, включително при обезщетяване на вреди във формата на претърпени загуби - чл. 13, ал. 1, т. 13 ЗДДФЛ. Доход е лихвата по предоставения заем, но не и върнатата главница - арг. от чл. 35, т. 3 ЗДДФЛ. С паричните преводи по сметките на касатора и изтеглените суми от сметката на "Нелина стил 82" ЕООД е увеличено имуществото на И. и това увеличение представлява доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ. Изтеглените от сметката на дружеството суми превишават приходите от продажби и липсва осчетоводяване на получаването и връщането на заем. Броят и честотата на плащанията и посочените в платежните нареждания основания са в несъвместими с тезата на ДЗЛ за плащането като изпълнение на задължението на длъжника по договор за заем. Недоказано е предаването на парите на заемополучателите, което предвид реалния характер на договора за заем е елемент от пораждащия правоотношението фактически състав. Дори лицата потвърдили в обясненията си съществуването на заемно правоотношение са наредили плащане на друго основание. Правомерно с РА е установено задължение за данък върху доходите от други източници и правилно с първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу утежняващия административен акт. Дължимо е оставянето в сила на оспореното решение. При този изход на спора на приходната администрация се следват деловодни разноски в размер 1 928.95 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във вр. с чл. 8, т. 4 и чл. 9, ал. 1 и § 2 от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение