Решение № 12560 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2019 г.

Решение № 12560 от 25.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1921/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет – Кърджали срещу решение № 16/17.01.2019 г. на Административен съд Кърджали по адм. д. № 368/2018 г., с което е отменен чл. 61, ал. 1, т. 17 и т. 23 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с решение № 152/26.07.2018 г. на ОбС - Кърджали. Касаторът твърди неправилност на решението заради противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост, но оплакванията му са за несъответствие на съдебния акт с материалния закон. Според него с признаването и допускане за изпълнение на съдебно решение, друг акт на съд или акт на друг орган администрацията осъществява административна услуга. Признаването и допускането за изпълнение не всякога се обвързвало с издаването на актове за гражданско състояние. Признаването представлявало самостоятелна процедура по чл. 117 и сл. КМЧП. За предоставянето на административна услуга следвало да се заплати цена. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и отхвърляна на оспорването срещу съответната част от нормативния административен акт. Ответникът по касация - прокурор от Окръжна прокуратура Кърджали не изразява становище по жалбата. Заключението на участващия в касационното производство на основание 217, ал. 3 във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд след като прецени допустимостта на касационната жалба, наведените в нея касационни основания и извърши проверка на решението в обхвата на чл. 218 АПК, приема следното: Първоинстанционното съдебно производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура Кърджали против разпоредбите на чл. 61, ал. 1, т. 17 и т. 23 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Кърджали, приета с решение № 152/26.07.2018 г. на ОбС - Кърджали. Според първостепенния съд при приемането на Наредбата, и в частност на оспорените разпоредби от нея, в заседанието на ОбС на 26.07.2018 г. са спазени изискванията за кворум и мнозинство; съобразени са изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗНА. За да отмени оспорените разпоредби, съдът е изследвал съдържанието им и е заключил, че противоречат на нормативни актове от по-горна степен. Позовал се е на принципа на законоустановеност на таксите по чл. 60, ал. 1 КРБ. Обсъдил е легалната дефиниция за административна услуга в контекста на правото на общините по чл. 6 ЗМДТ да събират местни такси, включително такси за административни услуги. Приел е, че таксата за услуга по чл. 61, ал. 1, т. 17 от Наредбата /признаване и изпълнение на съдебно решение или друг акт на чуждестранен съд или друг орган/ не е измежду тези по чл. 110 ЗМДТ във връзка с гражданското състояние. Признаването е определил като част от производството по вписване на обстоятелства във връзка с гражданската регистрация, което представлява услуга по чл. 110 ЗМДТ. По мотивите на съдебния акт таксата по чл. 61, ал. 1, т. 23 от Наредбата за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина е установена в противоречие с нормите на чл. 40, ал. 1 ЗГР и чл. 110, ал. 2 ЗМДТ. Описан е редът за съставяне в страната на актове за гражданско състояние от длъжностни лица по гражданското състояние към общините при настъпването в чужбина на събития по гражданското състояние за български граждани. Доколкото при действието на чл. 110, ал. 2 ЗМДТ тези услуги били освободени от такси, то не се дължала такса и за признаването на чуждестранният съдебен или друг акт. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на административният съд е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на прокурора срещу подзаконовия нормативен акт е съществувало и е надлежно упражнено /вж. чл. 186, ал. 2 от АПК/, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Изцяло споделяни от касационния съдебен състав са решаващите изводи на първостепенния съд. Издателят на нормативния административен акт е описал общо услугите по чл. 61, ал. 1 от Наредбата, за които определя местна такса, като "административни услуги по гражданска регистрация и актосъставяне". Таксите по т. 17 и т. 23 са съответно за признаване и изпълнение... и за съставяне на актове... Затова и неоснователен доводът за необосновано ограничаване от съда на обхвата на проверката на основанията за таксите до съставяне на актове за гражданско състояние. В тази връзка следва да се има предвид, че по правилата на чл. 1, ал. 2 и 3 ЗГР гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението и включва съвкупност от данни за лицето, които го отличават /име, гражданство, семейно положение, постоянен адрес и др. /. Гражданската регистрация се основава на данните в актовете за гражданско състояние и на данни от други актове, посочени в закон /чл. 2, ал. 1 ЗГР/. Персоналният обхват на гражданската регистрация е определен с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗГР. Субекти на регистрацията са лицата, които са български граждани към момента на настъпване на събитието по чл. 1, ал. 2 от закона, както и за лица, които не са български граждани, но са на територията на страната към момента на настъпване на събитието. Събитията и данните по чл. 1, ал. 2 и 3 ЗГР определят гражданското състояние на лицата. Административните услуги по гражданското състояние са изчерпателно изброени в чл. 110 ЗМДТ, предвид принципа за законоустановеност на таксите, въведен с чл. 60, ал. 1 КРБ. Възмездни са услугите по чл. 110, ал. 1 ЗМДТ, а тези по ал. 2 не се таксуват. Услугата за признаване и изпълнение... не е измежду тези по чл. 110, ал. 1 ЗМДТ и създаването с чл. 61, ал. 1, т. 17 от Наредбата на първична нормативна уредба с определяне на такса за такава е в противоречие с материалния закон. Макар издателят на нормативния административен акт сам да е ограничил обективните предели на действие на нормата на чл. 61, ал. 1 до административните услуги по гражданска регистрация и актосъставяне, следва да се има предвид, че признаването и изпълнението не представляват друг вид административна услуга, за която общината да събира такса в съответствие с чл. 6, ал. 1, б. "е" ЗМДТ, доколкото е извън номенклатурата на услугите по раздел VII от гл. III на ЗМДТ. Дейността на администрацията е хипотеза на т. нар. инцидентно или непосредствено признаване по чл. 118 КМЧП и може да представлява част от административно производство, включително такова за предоставяне на услуги по гражданското състояние. Тогава би се дължала таксата за услугата по гражданско състояние /ако е възмездна/. Администрацията не дължи нарочен акт при признаването и изпълнението на чуждестранния акт, а следва да го цени като документ от чужбина в съответствие с чл. 37, ал. 2, изр. 2 ЗГР. Безвъзмездността на издаването на актове за гражданско състояние е установена с чл. 40, ал. 1 ЗГР и чл. 110, ал. 2, т. т. 1-3 ЗМДТ. Въвеждането на такса за съставяне на актове за гражданско състояние с чл. 61, ал. 1, т. 23 от Наредбата е contra legem. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение