Решение № 474 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 475/2010 г.

Решение № 474 от 19.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 475/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от осъдения З. С. за възобновяване на НОХД № 135/08 г. и отмяна на постановената по него присъда № 157 от 16.04.10 г. на Козлодуйския районен съд, потвърдена с решение № 60 от 21.06.10 г. по ВНОХД № 753/09 г. на Врачанския окръжен съд. Визира се основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК - нарушение на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. След възобновяването алтернативно се иска да се отменят решението на въззивната инстанция и присъдата на районния съд и делото да се върне за ново разглеждане или да се оправдае осъденият по повдигнатото му обвинение. Искането се поддържа в съдебно заседание. Прокурорът пледира за неоснователност на искането, поради което същото следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид соченото основание, изложените доводи и становището на страните, намира следното: С цитираната присъда С. е признат за виновен в това, че на 01.09.01 г. в с. Хърлец, обл. Враца, в условията на повторност в немаловажен случай е отнел от владението на М. М. от същото село, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, движими вещи на обща стойност 899.00 лв., поради което и на осн. чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ЕДНА година лишаване от свобода. На осн. чл. 61, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наложеното му с присъда № 132/17.02.99 г. по НОХД № 243/97 г. на РС - гр. Видин наказание лишаване от свобода за срок от една година. Съдът се е произнесъл по режима и разноските по делото. Въззивният съд е потвърдил присъдата. Не се споделя доводът, свързан с допуснато на досъдебното производство съществено нарушение на процесуалните правила. Защитата акцентира, че осъденият е неграмотен, поради което не е бил в състояние да се запознае с протоколите за разпит, които не са му прочетени по съответния ред. Твърдението не намира опора в материалите по делото. С постановление от 19.02.03 г. прокурорът по делото изрично е върнал дознанието за допълнително разследване именно поради тази причина. Осъденият е упълномощил адвокат Б. Н., който е взел участие във всички процесуални действия, касаещи С. - привличането му в качеството на обвиняем и разпита му в това му качество. В по-късен момент са назначени като служебни защитници адв. К. С. и адв. Райко К., които са участвали във всички останали процесуални действия, свързани с осъдения до приключване на досъдебното производство и внасянето на обвинителния акт в съда. Участието на посочените защитници е гаранция за защита правата на С.. Останалите доводи, залегнали в жалбата, са извън основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Следва да се отбележи, че инстанциите по фактите са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК и са изложили убедителни мотиви във връзка с авторството на деянието, анализирайки обективно, всестранно и пълно доказателствения материал. На базата на безспорно установените фактически обстоятелства, решаващите инстанции са достигнали до законосъобразния извод, че от обективна и субективна страна осъденият е извършил кражба при условията на повторност. Наложеното на С. наказание е справедливо и е съобразено с целите по чл. 36 НК. При тези съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,