Решение № 6867 от 24.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3888/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците срещу Решение 5720 от 19.02.2025 г. по адм. дело 135/2025 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) в частта, с която по жалба на А. Ш. Х., гражданин на Сирия, е отменено Решение 12657 от 03.12.2024 г., издадено от касационния жалбоподател, в частта, с която на Х. е отказано предоставянето на хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и преписката е върната на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне съгласно указанията на съда. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се изводът на съда, че административният орган неправилно е преценил ситуацията в областта Дейр ал Зор като безопасна за цивилни лица. Позовава се на актуалните данни за състоянието на държавата по произход на чужденеца. Моли касационната инстанция да отмени съдебния акт в обжалваната част и да постанови друг с отхвърляне на жалбата на чужденеца срещу административния акт в съответната му част. Ответната страна А. Ш. Х., чрез адв. Костова, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на съдебния акт в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в настоящото касационно производство е решението на първоинстанционния съд в частта, в която по жалба на А. Ш. Х., гражданин на Сирия, е отменено Решение 12657 от 03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС в частта, в която на лицето е отказано предоставянето на хуманитарен статут и преписката е върната в тази част на административния орган за произнасяне съобразно дадените от съда указания. За да отмени административния акт в посочената част, първоинстанционният съд е приел, че след издаването му, в страната по произход на кандидата за закрила е настъпила съществена промяна в обществено-политическата обстановка. За този извод съдът се позовал на представената справка за ситуацията в Сирийската арабска република с вх. МД-02-113 от 03.12.2025 г. Въз основа на установените по справката данни, съдът е мотивирал извод, че безогледното насилие в региона е достигнало толкова високо ниво, че съществували сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха по смисъла на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС относно стандартите за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (Директива 2011/95/ЕС). Съдът е съобразил и решение по дело С-406/22 на СЕС и даденото с него тълкуване на член 37 от Директива 2013/32, като е постановил, че дори в процесния случай да се приеме, че някои части от Сирия са сигурни, връщането на търсещи закрила в тях не може да бъде осъществено, защото в други части на страната съществуват заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите военни конфликти. Според съда преценката на административния орган е необоснована, тъй като не кореспондира с актуалните данни и случващото се в Сирия, което налага отмяна на акта в съответната част и връщане на делото като преписка на органа за ново произнасяне. Решението в обжалваната му част е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е изводът на административния съд, че спрямо А. Ш. Х. са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Нововъзникналите обстоятелства по отношение на ситуацията в Сирийската арабска република след постановяване на процесното решение на председателя на ДАБ по същество не представляват юридически факти, годни да обусловят необходимостта от извършване на нова преценка на молбата за закрила в частта й относно предоставяне на хуманитарен статут. От представените по делото справки на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ при МС не може да се направи извод, че ситуацията в страната по произход на молителя е претърпяла съществено негативно развитие, което следва да бъде взето предвид при формиране на волята на административния орган. От съвкупните данни, които се съдържат в информационните източници, се формира заключение, че макар да е имало краткосрочна ескалация на военните действия, в резултат на която бившият президент Башар Асад е бил свален от власт, след падането на режима, ситуацията в Сирия всъщност е започнала да се нормализира. В представената пред касационната инстанция справка МД-02-200 от 08.04.2025 г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е цитиран бюлетин на ВКБООН, според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г. до 27.03.2025 г. 371 900 сирийски граждани са се завърнали обратно в Сирия от съседни страни, а считано от 27 ноември 2024 г. 926 000 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си. От справката става ясно, че е сформирано ново правителство с поставен акцент върху единството за възстановяване на държавата и са обявени основни приоритети в работата на новата власт. Налице са данни за посегателства на 08.03.2025 г. и 09.03.2025 г. върху цивилни лица от алауитското религиозно малцинство, към което молителят не се числи, но същевременно в публични изявления новият лидер на Сирия е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняването на цивилните, като е сформирана и комисия, която да разследва деянията. Следователно, от наличните по делото писмени данни към произнасянето на настоящия съдебен състав следва да се приеме, че макар ситуацията в страната по произход на чужденеца да остава усложнена, към момента не са налице такива данни за съществуването на безогледно насилие в резултат от въоръжен конфликт в Сирийската арабска република, което да създава опасност за настъпването на тежки заплахи срещу живота или личността на намиращите се там цивилни лица, единствено поради факта на присъствието им на тази територия. Налице е информация за посегателства към цивилното алауитско малцинство, като е видно, че молителят не се числи към него, а и официалната власт се е ангажирала да накаже тези прояви. Съобразно горното не може да се приеме наличие на предпоставките за прилагане на основанието по чл. 15, б. в) от Директива 2011/95/ЕС, транспонирано в текста на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, така както са тълкувани от Съда на Европейския съюз в неговото решение по дело С-465/2007 г. В допълнение по делото не се установяват елементи от личното положение на кандидата за закрила, както е приел административният орган. Не са налице данни да е бил обект на преследване по какъвто и да било признак преди да напусне Сирия, доколкото се установява, че родителите му са останали в държавата по произход, където се намират и негови братя и сестри. Действително лицето твърди, че къщата им е разрушена, но този факт сам по себе си не обосновава предоставяне на хуманитарен статут по реда на ЗУБ. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо А. Ш. Х. не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Този извод не е в противоречие с тълкуването на член 37 от Директива 2013/32, постановено с решението на СЕС по дело С-406/22, на което се е позовал АССГ, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материалноправните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени с националното законодателство. Именно защото всеки отделен случай изисква индивидуална преценка, неотносима е и информацията относно осигурен хуманитарен статут на други лица, на която се е позовал съдът. Правилно е прието от административния орган, че не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за наличие на други причини от хуманитарен характер с оглед предоставяне на лицето на хуманитарен статут. На следващо място, от данните по преписката се установява, че по отношение на лицето са спазени всички гаранции за отчитане на висшия интерес на детето, доколкото към момента на постановяване на административния акт чужденецът е бил непълнолетен. С подаването на молбата за закрила същият е бил подробно уведомен на език, който владее за вида на производството, за решенията, които се взимат и възможността да ги обжалва, както и за предвидените в закона права и задължения на непридружен непълнолетен. Назначен е представител от НПББ, както и представител на социалните служби. Видно от мотивите на решението на председателя на ДАБ са обсъдени всички факти и обстоятелства от личната история на кандидата и при преценката на най-добрия интерес на детето е извършена преценка на състоянието на неговите близки, доколкото е отчетено, че неговите роднини продължават да живеят в родното [населено място] в област Дейр Алзор. Въз основа на изложеното, като е приел решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет в частта относно отказания на кандидата за закрила хуманитарен статут за незаконосъобразно и е върнал преписката за ново произнасяне на административния орган, административният съд е постановил неправилно решение в посочената част и същото следва да се отмени, като се постанови друго с отхвърляне на жалбата на А. Ш. Х. срещу акта в съответната част. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл.222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение