Решение № 5235 от 25.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9371/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аркус АД със седалище и адрес на управление гр. Лясковец, чрез процесуалния представител адв. Д. Цветанова, против Решение 207/03.08.2023 г. по адм. дело 235/2023 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се присъдят разноски в негова полза. Ответникът Дирекция Инспекция по труда Велико Търново в законоустановения срок изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение 207/03.08.2023 г. по адм. дело 235/2023 г., Административен съд Велико Търново е отхвърлил жалбата, подадена от Аркус АД против Задължително предписание 1, дадено с Протокол за извършена проверка ПР2305440/06.03.2023 г., потвърдено с Решение 23017158/20.03.2023 г. на директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда (ИА ГИТ) и е присъдил разноски. За да достигне до така посочения резултат, административният съд е осъществил контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и е приел, че същият е издаден при липса на основанията за оспорване по смисъла на чл. 146 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че съгласно Заповед 3771/24.11.2022г. за месец декември 2022 г. работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време на всички поделения на дружеството с календарен период на отчитане от един месец. При извършване на проверката са били представени Присъствена форма 76 - Дати" и Присъствена форма 76 - Категории на служителите" за същия месец, които отразяват реално отработеното по дни и часове от работниците и служителите. От тях става ясно, че през месец декември 2022 г. част от работниците и служителите са полагали извънреден труд, в т.ч. М. Семчев, назначен на длъжност ръководител ПП/ЗАМ/-1200". Лицето е положило извънреден труд в размер на 26 часа (отработени 17 смени х 8 часа - 136 ч. и отработени 7 смени х 6 часа = 42 часа или общо изработени 178 часа, при норма за месеца от 152 часа). Този извънреден труд е следвало да бъде заплатен с увеличение, изчислено на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор. Констатирано е, че съгласно платежна ведомост за заплати в "Аркус" АД за месец декември 2022 г. работодателят е изплатил на М. Семчев за положения от него извънреден труд през месец декември. 2022 г., допълнително трудово възнаграждение в общ размер от 431,29 лева и допълнително възнаграждение за съгласие за извънреден труд в размер на 155 лева. Административният орган е приел, че работодателят е изплатил на Семчев за положения от него извънреден труд през месец декември 2022 г. по-малко, тъй като изплатените суми по код 11- изв. труд -60% е изчислен на база основната заплата и процент доплащане за прослужени години код 37, а код 50 - заработка изв. труд е изчислена само на база основна заплата. В резултат от извършената проверка и събраните доказателства с предписание 1 от Протокол за извършена проверка изх. ПР2305440, работодателят е задължен да начисли и изплати на М. Семчев разликата до дължимия пълен размер допълнително трудово възнаграждение за положения извънреден труд през месец декември 2022 г., изчислен по реда на Наредбата за структура и организация на работната заплата (НСОРЗ), съгласно чл. 150 от Кодекса на труда (КТ), във връзка с чл. 7 от НСОРЗ. Недоволен от постановения акт, Аркус АД е упражнил правото си на жалба до горестоящия административен орган. Предписанието е било потвърдено с Решение изх. 23017158/20.3.2023г. на основание чл. 97, ал.1 от АПК. Не се спори между страните, че служителят М. Семчев е изпълнявал длъжността заложена в трудовия си договор и е положил извънреден труд за спорния период. Единственият спорен въпрос между е дали дружеството е предоставило подходящо и адекватно по размер възнаграждение за времето, когато служителят е полагал извънреден труд. В разпоредбата на чл. 404. ал. 1, т. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. 1-12, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл.242 от КТ). Съгласно разпоредбата на чл.244, ал.1 от КТ Министерски съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година, както и видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс. По силата на чл.6, ал.1 от Наредба за структура и организация на работната заплата (Наредбата) - допълнителните трудови възнаграждения са: 1. определените с наредбата или с друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително (например за положен извънреден труд по чл.7 от НСОРЗ); 2. договорените с индивидуален и/или с колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия. Текстът на чл.13 от Наредбата гласи, че с колективен трудов договор, с вътрешните правила за работна заплата и/или с индивидуалният трудов договор могат да се определят и други допълнителни трудови възнаграждения за постигнати резултати; промени в условията на труд с временен характер, които водят до допълнително нервно-психически натоварване и в други условия. От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза и допълнителното такова се установява, че макар и на Семчев да е заплатено възнаграждение в увеличен размер, то същото не е съответно на предвидения от чл.262 КТ, вр. чл.7 НСОРЗ и чл.45, ал.3, т.1 от КТ такъв, доколкото увеличението не е изчислено от работодателя на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника и служителя по индивидуалния трудов договор. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, с които настоящият съдебен състав се съгласен и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. В оспорения административен акт е посочено правното основание за издаването му, предписанието е постановено от компетентен орган, след извършена проверка и изясняване на фактите и обстоятелствата, при спазване на чл. 35 - 36 от АПК. Спазена е предписаната от закона форма, не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразени са относимите материалноправни разпоредби и издаденото задължително предписание е съобразено с целта на закона. Като го е потвърдил, Административен съд Велико Търново е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в размер на 100 (сто) лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 Закон за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,