Решение № 14039 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2009 г.

Решение № 14039 от 23.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11079/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Вест ТВ" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Витоша ВЕЦ Симеоново" 999 срещу решение № 556 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е издадено, без да са спазени предварително обявените критерии за избор на кандидати за ефирни честоти. Не са оценени правилно предварително обявените критерии "техническа обезпеченост" и "приходи от реклами от телевизионна дейност". Моли съда да отмени оспорвания акт. Ответникът по жалба счита същата за недопустима. Жалбоподателят не е адресат на оспорвания административен акт, той не черпи права и задължения от него. Жалбоподателят има правен интерес да оспорва единствено мълчаливия отказ по подаденото от него заявление. Алтернативно моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Оспорваният акт е законосъобразен, постановен в съответствие с материалните и процесуални разпоредби. Заинтересованата страна - "М. САТ ТВ" ЕООД, счита жалбата за недопустима, тъй като жалбоподателят не е адресат на оспорвания акт. Алтернативно поддържа искане за неоснователност на жалбата. Административният акт е постановен в съответствие с приетите от органа правила. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. По делото е безспорно, че решение № 556 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията е индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред. "Вест ТВ" ЕАД е надлежна страна, защото има пряк, личен правен интерес от оспорване на решение № 556/26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. С това решение регулаторният орган е предоставил ползването на индивидуално определен ограничен ресурс, за който заявление е подал и жалбоподателят, на друг правен субект. С оглед на това породените от административния акт правни последици са рефлектирали пряко върху правната сфера на жалбоподателя и са го увредили. В резултат на акта не са се породили искани от жалбоподателя субективни права, т. е. налице е негов правен интерес. Този интерес е пряк, защото последиците от акта го засягат непосредствено, и личен, защото се засяга неговата правна сфера - не той ще бъде ползвател на искания ресурс. Неоснователно е твърдението на ответника, че жалбоподателят има право на жалба само срещу мълчаливия отказ по подаденото от него заявление. Безспорно е, че със заявление вх. № 08-01-588/07.05.2009 г. жалбоподателят е поискал от регулаторния орган издаването на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за територията на гр. Велико Търново на телевизионен канал 52 и 57. Не се спори, че в установения срок административният орган не е отговорил, поради което за жалбоподателя е налице правната възможност да оспори мълчаливия отказ в предвидените срокове. Тази правна възможност обаче не изключва правото му да оспори и акта, с който на друг правен субект са предоставени същите тези искани от него права. Двата правни способа за защита не са в отношение на алтернативност. И чрез двата жалбоподателят може да постигне защита на застрашеното, според него, негово субективно право и правен интерес. Въпрос на негова преценка е дали ще използва и двата или само единия способ. В подкрепа на изложеното е и задължителното за съда, на основание чл. 234 от Договора за създаване на Европейската общност, тълкуване, дадено от Съда на Европейската общност. С решение по дело С-426/05 от 21.02.2008 г., по преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 4 и 16 от директива 2002/21 /ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 07.03.2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, Съдът на Европейската общност дава задължително тълкуване на въпроса кои предприятия са засегнати по смисъла на чл. 4, §. 1 и чл. 16, §. 3. Съгласно решението понятията "засегнат" потребител или предприятие трябва да се тълкуват не само до предприятие, което е обект и адресат на решение на националния регулаторен орган, но и до потребителите и конкурентните предприятия на това предприятие, които сами по себе си не са адресати на това решение, но чиито права то засяга по неблагоприятен начин. С оглед на изложеното жалбоподателят има правен интерес да оспори решение № 556 от 26.05.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. Налице са необходимите материалноправна предпоставка за наличието на административноправен спор и процесуална предпоставка за сезиране на съда с решаването на този спор. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. От фактическа страна по делото е безспорно, че административното производство е по реда на § 5 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за електронните съобщения. Не се спори, че жалбоподателят и заинтересованата страна са подали заявление до регулаторния орган за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали за територията на гр. Велико Търново на телевизионен канал 52 и 57. Безспорно е също така, че този радиочестотен спектър не е предоставен по реда на § 9а от преходните и заключителните разпоредби на Закона за радиото и телевизията. Не се спори, че и жалбоподателят, и заинтересованата страна са регистрирани лица по Закона за радиото и телевизията и не притежават разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронна съобщителна мрежа за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали с национално покритие или за населеното място, за което кандидатстват. Безспорно е, че и за двамата е получено положително становище от Съвета за електронни медии. Следователно по отношение и на двете дружества са налице предпоставките по чл. 5 от Правилата за реда за издаване на разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения чрез електронни съобщителни мрежи за наземно аналогово радиоразпръскване на телевизионни сигнали (Правилата), приети от Комисията за регулиране на съобщенията на основание § 5, ал. 3 от Закона за електронните съобщения. Не се спори по делото, че административният орган законосъобразно е назначил работна група, която е провела процедура по преглед на подадените заявления и приложените към тях документи за съответствие с изискванията на Правилата и е извършила отразяване на резултатите в табличен вид. Жалбоподателят не оспорва фактите, отразени в доклада на работната група. Комисията за регулиране на съобщенията е приела доклада на работната група с решение по т. Б8 от протокол № 30 от 26.05.2009 г. и въз основа на констатациите в него е издала оспорваното разрешение При така установената фактическа обстановка твърденията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила се отнасят до липсата на мотиви на оспорвания акт и до нарушение на предварително обявените критерии за избор на кандидати за ефирни честоти. В чл. 6, ал. 2 на Правилата са посочени лимитативно документите, въз основа на които Комисията за регулиране на съобщенията, след получаване на становище от Съвета за електронните медии, издава разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. В чл. 10, ал. 1 на Правилата е посочено, че когато броят на лицата, които отговарят на изискванията за издаване на разрешение, е по-голям от наличния свободен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за съответното населено място, комисията издава разрешение на лицето, което притежава регистрация по чл. 2 с общ (политематичен) профил и е с по-добри показатели по чл. 6, ал. 2, т. 6 и 8. В случая е безспорно, че всички кандидати за процесния ресурс притежават регистрацията по чл. 2 от Правилата. Поради това разпределението на наличния ресурс е извършено при отчитане на показателите по чл. 6, ал. 2, т. 6 и 8 от Правилата. Точка 6 визира приходите от реклама от телевизионна дейност за последната една година. Точка 8 - доказателства за покупка и/или наемане на техниката по т. 7. Показателят по т. 8 не може да се сравнява, тъй като касае факт, който изключва възможността за сравнение - притежанието или не на съответните годни доказателства. Доказателствата за собственост или за наемане обективно не могат да бъдат сравнявани. Тях или ги имаш, или ги нямаш. Поради това и след като всички кандидати притежават такива доказателства, безспорно единствен показател, по който може да се извърши сравнение е този по точка 6 - приходите от реклама. Доколко целесъобразно е така взетото нормативно решение е ирелевантно за законосъобразността на оспорвания акт. За да се извърши исканото от жалбоподателя сравнение по качеството на техниката, с която отделните кандидати биха обслужвали съответния регион трябваше разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Правилата да изисква сравнението за по-добри показатели да се извършва не по т. 8, а по т. 7 на чл. 6. Не това обаче е приела Комисията за регулиране на съобщенията в Правилата. Изхождайки от задължението си на регулатор в областта на електронните съобщения, тя, с цел защита правата на потребителите на телевизионни услуги, е въвела минимален стандарт за техническо оборудване, който е задължителен и който обезпечава изискуемото качество на предоставяната услуга. С оглед на това всякакви сравнения на технически възможности над определения стандарт е приела, че биха били лишени от обективност. Целесъобразността на така приетото решение не е предмет на съдебен контрол. Съобразно изложеното твърдението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорвания акт поради нарушение на критериите за провеждане на процедурата е неоснователно. Неоснователно е и твърдението, че оспорваният акт не е мотивиран. Мотивите на административния акт, т. е. фактическите и правни основания за издаването му, са елемент на установената от закона форма на акта. Видно от оспорвания акт в същия са посочени и правните, и фактическите основания за издаването му. Наред с това що се отнася до фактическите основания оспорваният акт е издаден въз основа на доклад на работна група, назначена със заповед на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията. Работната група е мотивирала подробно доклада си и е направила класиране на кандидатите при отчитане на всички показатели, включително по приходи от реклама. От тях е безспорно, че заинтересованата страна - "М. САТ ТВ" ЕООД има повече приходи от реклама от жалбоподателя. Като е издал оспорвания акт на базата на доклада на работната група, приемайки изцяло установената от него фактическа обстановка, административният орган е приел мотивите на подготвящия акт за свои, т. е. те са станали мотиви и на оспорвания акт. Видно от изложеното жалбата е неоснователна. При извършена служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за електронните съобщения, поради което оспорването на "Вест ТВ" ЕАД следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд