Решение № 12895 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2011 г.

Решение № 12895 от 11.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6196/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и след от Административно- процесуалния кодекс. Образувано е по молба на Живка Славова Раева от гр. София за отмяна на влязлото в законна сила решение № 13356 на Върховния административен съд, пето отделение, от 9.11.2010 г., постановено по адм. д. № 887/10 г., с което е оставено в сила решение № 78 от 29.10.2009 г. на Административен съд-гр. София град постановено по адм. д. № 6178/07 г. Тъй като първоначално подаденото искане е означено като "жалба", същото е оставено без движение, като с допълнителна молба от 14.04.2011 г. е уточнено, че се касае до искане за отмяна. От изложеното в молбата може да бъде направен извод, че се правят твърдение, че по отношение на посоченото решение на Върховния административен съд е налице основание за отмяна съгласно разпоредбата на 239, т. 4 от АПК. . Моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени влязлото в законна сила решение и да върне делото за нова разглеждане от друг състав. Тъй като ответната страна Национална ветеринарно-медицинска служба е закрита и неин правоприемник е Агенцията по безопасност на храните, с определение от 16.06.2011 г. като страна е конституирана последната. Чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на молбата. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да бъде прието, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е не основателна. Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна иска. В конкретния случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 от АПК, тъй като соченото решение № 1118 от 28.01.2010 г. на ВАС, пето отделение, по адм. д. № 5953/09 г. не е постановено между същите страните, а хипотезата изисква пълно обективно и субективно тъждество между делата. Останалите наведени доводи в молбата по своето естество представляват оплаквания срещу решението на ВАС, поради което не следва да бъдат обсъждани. Последното е постановено в касационно производство, а съгласно чл. 131 от АПК съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, поради което същото е окончателно и не подлежи на обжалване. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че направеното искане за отмяна по реда на чл. 239, т. 4 5 от АПК на влязлото в законна сила решение на тричленния състав на Върховния административен съд се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на осн. чл. 239, т. 4 от същия кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,