Решение № 12956 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6871/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на Медицински център Рехахелп-Полски Тръмбеш ЕООД с адрес в гр.Полски Тръмбеш, чрез адв.В. Кирилова против Решение 1225 от 14.04.2025 г., постановено по административно дело 708/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново. Наведените в жалбата пороци досежно необоснованост на първоинстационния съдебен акт и неправилно приложение на материалноправните норми, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу заповедта за частично прекратяване на договора. Ответникът директорът на РЗОК Ловеч, редовно призован не се явява,като се представлява от юрисконсулт Стоянов и моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл.220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е Заповед за налагане на санкция РД-01-403/19.08.2024 г., издадена от директора на РЗОК Ловеч, с която при съобразяване с разпоредбите на чл. 76, ал.2, вр.ал. 1, от ЗЗО, и чл. 103 ал.2 вр.чл.462 ал. 1 б.а, от НРД за МД 2023-2025 г. вр. чл.59 ал.11 т.1 б.а и ал. 13 ЗЗО на Медицински център Рехахелп-Полски Тръмбеш ЕООД поради отчетена дейност, която не е извършена през месец април 2024г- първичен амбулаторен преглед и физиопроцедурна карта на лицето К. Х. в периода 13-18.04.2024г , е наложена санкция частично Прекратяване на договор 110912/09.10.2023 г., сключен между НЗОК и Медицински център -Рехахелп- Полски Тръмбеш ЕООД частично, по отношение на дейността на д-р А. Н. А.. След анализ на съвкупния доказателствен материал, административният съд приема, че изпълнителят на дейност д-р А. А. по отношение на здравно осигуреното лице К. Х. е отчел дейност, която не е извършена първичен амбулаторен преглед и физиопроцедурна карта на лицето К. Х. в периода 13-18.04.2024г,отчетена с АЛ 241047012927/13.04.2024г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, разписана в нормата на и чл. 103 ал.2 вр.чл.462 ал. 1 б.а от Националния рамков договор за медицински дейности за 2023-2025г. (НРД за ДД за 2023-2025г.) и чл. 59, ал. 11, т. 1, б. а от ЗЗО, първоинстанционният съд обосновава извод за законосъобразното налагане на санкция прекратяване на договора частично, по отношение на д-р А. А.. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Велико Търново, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Страните както в първоинстанционното производство,така и в касационното не оспорват фактическата обстановка,възприета от състава на АС-Велико Търново.Медицински център Рехахелп-Полски тръмбеш ЕООД има договор ,сключен с НЗОК с 110912/09.10.2023г,като на 18.04.2023г е отчетен преглед на здравно осигуреното лице К. Х. от страна на д-р А. А. ,като се установява от свидетелските показания на свид.Х.,потвърждавайки заявеното от нея в анкетната карта при извършената проверка,че отразеният в амбулаторните листове 241047012927/13.04.2024г и 24109С000С28/18.04.2024г факт за проведено физикално и рехабилитационно лечение на ЗОЛ К. Х. не отговаря на действителността.Свид.Х. не се е лекувала в медицинския център,не знае къде се намира той,а единствено е получила обаждане от д-р А.,комуто отговорила,че не е в състояние да пътува за лечение до Полски Тръмбеш. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и правилното прилагане на нормите на чл. 462, ал. 1 б.А от НРД за МД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б.а от ЗЗО.При безспорно удостоверено невярно документиране на преглед с амбулаторен лист на дата 13.04.2024г,докато пациентът е бил в друго населено място,то правилно е установено,че е отчетена дейност,която не е извършена от д-р А..Тези факти напълно се покриват от нормите на чл. 462, ал. 1 б.А от НРД за МД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 59, ал. 11 б.а от ЗЗО и от чл.72 ал.2 т.1 от договора между НЗОК и медицинския център под 110912/07.02.2023г.Ето защо и правилно съставът на АС-Велико Търново е приел,че оспореният административен акт отговоря на изискванията за законосъобразност.С оглед на фактите по спора- отчетена,но неизвършена медицинска дейност спрямо пациент,който по същото време се е намирал в друго лечебно заведение, не би могло да обуслови маловажност на случая. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в съответствие с разписаното правило на чл.59 ал.11 т.1 б. а ЗЗО правилно договорът е прекратен частично само по отношение на лекаря, който е отчел дейността, която не е извършена, а не по отношение на лечебното заведение.Неоснователни са доводите на касатора за липса на мотиви в оспорения съдебен акт.Напротив,проверката на първоинстанционното съдебно решение показва задълбочена оценъчна дейност по отделно и в съвкупност на събраните писмени и гласни доказателствени средства и обосноваване на правилен правен извод за извършено нарушение по чл.59 ал.11 б.а ЗЗО,като същевременно е извършена проверка по чл.59 ал.2 т.4 АПК и по отношение на оспорения в първоинстанционното производство административен акт. С оглед на изложеното настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че решението съотвества на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация не е претендирал разноски,поради което и същите не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,