Решение № 7659 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5072/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "ДИМС-92„ ЕООД, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №9417 от 10.03.2026 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело №10980/2025 г.

С решението съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Решение №РС-137/1/18.08.2025 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което е оставено без уважение Искане, вх. № 173438/5/22.10.2024 г. за заличаване на регистрацията на марка с рег. № 173438 SILVER FLAME, словна.

Касационният жалбоподател – "ДИМС-92“ ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в противоречие на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че "ДИМС-92“ ЕООД е притежател на нерегистрирана марка SILVER FLAME (словна), заявена на 05.09.2024 г., за стоки и услуги в класове 8, 25 и 35 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), като в хода на административното производство са представени доказателства, че тази марка е действително използвана в търговската дейност на дружеството на територията на Република България. Неправилно съдът и административният орган са приели, че представените доказателства не доказват използване на нерегистрирания знак. Счита, че неправилно съдът е тълкувал понятието “използване в търговската дейност“ по смисъла на чл. 12, ал. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО).

Твърди, че неправилно АССГ е приел, че вносът на 7832 броя кожени колани и 1200 броя кожени гайки не доказва „пускане на пазара на стоки, носещи процесния знак. На следващо място счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като е назначил експертиза със задачи, които представляват правна преценка. Заключението на вещото лице съдържа и правни изводи, което е недопустимо. Неправилно съдът е приел, че представените фактури са вътрешнофирмени разписки. Счита решението за необосновано и вътрешно противоречиво.

Прави искане съдебното решение и административния акт да бъдат отменени. Претендира разноски.

Касаторът се представлява от адвокат В. Драмов от Софийска адвокатска колегия.

Ответникът – председателят на Патентно ведомство на Република България, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът се представлява от юрисконсулт М. Петкова.

Ответникът – "Арт-93“ ООД, не изразява становище по касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от страна, участвала в първоинстанционното производство и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна следното:

„АРТ-93“ ООД притежава марка, с рег. № 173438 SILVER FLAME, словна, за стоки от клас 25 на МКСУ: „палта; сака; панталони; ризи; шлифери от непромокаема гумирана материя (макинтош); зимни якета; дълги якета; блузи; поли; рокли; тениски; шорти; бельо; пуловери; спортни анцузи; кожени обувки; ежедневни обувки; официални обувки; работни обувки; спортни обувки; туристически обувки; стелки за обувки; каишки за обувки; шапки; ръкавици; колани за кръста; колани-портмонета; вратовръзки; тиранти (жартиери) за дрехи; шалове (шалчета за врата); ръкавели“, заявена за регистрация на 26.04.2024 г., регистрирана на 21.08.2024 г. и със срок на действие до 26.04.2034 г.

„ДИМС-92“ ЕООД е подал Заявка вх. № 174810 от 05.09.2024 г. за регистрация на нерегистрираната марка SILVER FLAME, словна, за стоки от класове 8, 25 и 35 на МКСУ, а именно:

• клас 8,

• клас 25: палта; сака; панталони; ризи; шлифери от непромокаема гумирана материя (макинтош); зимни якета; дълги якета; блузи; поли; рокли; тениски; шорти; бельо; пуловери; спортни анцузи; кожени обувки; ежедневни обувки; официални обувки; работни обувки; спортни обувки; туристически обувки; стелки за обувки; каишки за обувки; шапки; ръкавици; колани за кръста; колани-портмонета; вратовръзки; тиранти жартиери за дрехи; шалове шалчета за врата; ръкавели;

• клас 35.

С Искане с вх. № 173438-(5)/22.10.2024 г. „ДИМС-92“ ЕООД е поискал от ПВ на Република България да заличи регистрацията на марка с рег. № 173438 SILVER FLAME, словна. Искането за заличаване е подадено на основание чл. 36, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 12, ал. 4 ЗМГО за всички стоки от клас 25 на МКСУ. Искането е мотивирано с твърдението, че искателят е действителният притежател на по-ранна нерегистрирана марка SILVER FLAME, за която същият е подал заявка с вх. № 174810/05.09.2024 г. и за която твърди, че е напълно идентична с атакувания знак. За идентични смята и стоките на марките. Мотивирано е и действително използване на нерегистрираната марка на територията на Република България преди датата на заявяване на процесната марка за изделия от кожа, включително и портфейли (портмонета) за облекло.

В административното производство, към искането за заличаване на марката, „ДИМС-92“ ЕООД е представил доказателства за реално използване на знака SILVER FLAME (фактури, митнически декларации, справки за продажби и други търговски книжа).

Със Заповед № З-723-(1)/23.10.2024 г. председателят на ПВ е назначил състав за разглеждане на искането за заличаване, който да изготви становище за вземане на решение по искането.

На основание чл. 76, ал. 1 ЗМГО искането и приложените към него доказателства са изпратени на притежателя на атакуваната марка. В рамките на предоставения срок за „Арт-93“ ООД е представил възражение, препис от което е изпратен на другата страна. Във възражението е посочено, че сравнението на марките е некоректно, тъй като то следва да включва съпоставяне на процесната марка не със заявената нерегистрирана марка, а със самия нерегистриран знак. По отношение на използването е посочено, че такова не е доказано, тъй като представените с искането материали не показват продължителност на употребата. Наведени са доводи и, че използването не е действително, тъй като присъствието на по-ранната марка в ограничен брой счетоводни документи не е достатъчно да покрие изискването на чл. 12, ал. 4 ЗМГО за реално присъствие на съответния пазар. Изтъкнато е и обстоятелството, че по-ранният нерегистриран знак е използван за стоките „кожени колани“, които спадат към клас 18 от МКСУ. На основание гореизложените аргументи се иска отхвърляне на подаденото искане.

Възражението е изпратено на искателя за становище.

Със Заповед № З-482-(1)/17.07.2025 г. на председателя на ПВ е назначен нов състав за разглеждане на искането за заличаване, който да изготви становище за вземане на решение по искането и е отменена Заповед № З-723-(1)/23.10.2024 г.

Решението на състава по спорове е обективирано в становище, в съответствие с изискването на чл. 76, ал. 7 ЗМГО, с което е прието, че искането е неоснователно за всички стоки от клас 25 на МКСУ и следва да се остави без уважение, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 4 ЗМГО.

С Решение № РС-137-(1)/18.08.2025 г., на основание чл. 76, ал. 8 и чл. 76, ал. 7, т. 1 ЗМГО, председателят на ПВ е оставил без уважение искането за заличаване регистрацията на марка с рег. № 173438 SILVER FLAME, словна.

В мотивите на решението административният орган изцяло е възприел изводите на състава по спорове, като е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 12, ал. 4 ЗМГО. Приел е, че за целите на чл. 12, ал. 4 ЗМГО използването в търговската дейност трябва да се интерпретира като използване в процеса на търговия, което не е от частен характер, а води до реализиране на икономическа изгода. В тази връзка е посочил, че приложените по спора доказателства – два бр. фактури от м. декември 2021 г. и м. април 2022 г., три бр. фактури от м. януари, м. август и м. октомври 2023 г. за доставка на запалки, портфейли, колани, химикалки, стъклени играчки, ключодържатели, коледни играчки, чаши и др., част от които (колани, портфейли и запалки) са идентифицирани като SILVER FLAME, фактура от 30.04.2023 г. и митническа декларация за осъществен внос на кожени колани и кожени гайки за колани, обективирани чрез изображения на артикулите, без други ясно различими знаци по номенклатурата на счетоводния документ, както и справка за продажби в периода 2021 – 2023 г. на колани SILVER FLAME, сочат осъществяването на изолирани продажби на колани, портфейли и запалки с марка SILVER FLAME. Приел е, че посочените доказателства показват пласмент в отделни български градове, в незначителни количества и в лимитиран период от време, което не е достатъчно да оправдае непрекъснато действително използване, водещо до достигането и запазването на сериозни пазарни позиции и продължаващо до момента на подаване на искането за заличаване, основаващо се на по-ранен нерегистриран знак.

По делото е изслушана и приета съдебно – маркова експертиза.

При така установеното съдът е приел, че решението на председателя на ПВ е постановено от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Съдът е изложил, че представените доказателства показват използване на нерегистрирания знак в обем, регулярност и интензивност, които поначало не са достатъчни, за да обосноват извод за действително търговско използване по смисъла на закона. Обсъдил е и представените пред него фактури като е изложил, че последните не съдържат всички задължителни реквизити, регламентирани в чл. 114, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с оглед на което не могат да се приемат като доказателство за използване на процесната марка.

По тези съображения, съдът е приел, че липсва първият елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 4 ЗМГО, поради което искането за заличаване на регистрирана марка е неоснователно.

Като краен резултат съдът е обосновал извод за неоснователност на подадената жалба и я е отхвърлил.

Решението е правилно.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от мотивите на съдебното решение съдът е обсъдил и анализирал всички доказателства по делото (не само заключението на вещото лице), изложил свои собствени правни изводи и съображения относно действителното използване на нерегистрирания знак, а не се е позовал на заключението на вещото лице в тази част. С оглед на което актът е постановен в съответствие с разпоредбата на чл. 172а и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

По съответствието на съдебното решение с материалния закон и неговата обоснованост:

Съгласно чл. 36, ал. 3, т. 1 ЗМГО, регистрацията на марка се заличава и когато марката е регистрирана в нарушение на чл. 12.

В съответствие с чл. 12, ал. 4 ЗМГО, при опозиция, подадена от действителния притежател на нерегистрирана марка, която се използва в търговската дейност на територията на Република България, не се регистрира марка, когато тя е идентична или сходна на нерегистрираната марка и е предназначена за стоки или услуги, които са идентични или сходни на тези, за които нерегистрираната марка се използва, и във връзка с които за нея е подадена заявка за регистрация, при условие че нерегистрираната марка е действително използвана преди датата на подаване на заявката за регистрация или датата на приоритета на по-късната марка и това използване продължава до подаването на опозицията.

Законодателят влага различен смисъл в употребените понятия "използване в търговската дейност" по смисъла на чл.12, ал. 4 ЗМГО и по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО. И това е логично, защото "използване в търговската дейност" по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗМГО е елемент на забраната за използване на марка, но на регистрирана марка, т.е. тази, притежателят на която по силата на придобитото чрез регистрацията право може да забрани посочените в чл. 13, ал. 2 ЗМГО форми на използване на марката. Това право не принадлежи на притежателя на нерегистрираната марка. Той първо трябва да докаже наличието на предпоставките за регистрация на марката и тогава, въз основа на придобитото право, да упражни правото на забрана в посоченото в чл. 13, ал. 2 ЗМГО съдържание.

В Методическите указания за прилагане на чл. 11 и чл. 12 ЗМГО изрично е посочено, че по своята същност нерегистрираната марка е знак, който бива поставян върху стоките или използван във връзка с услугите в качеството му на идентификатор на търговския им произход. Това е знак, който функционира като марка, но с тази разлика, че притежанието му по своята същност се изразява в неговото фактическо използване, а не в резултат на право, възникнало с регистрацията му. Под използване в търговската дейност по смисъла на чл. 12, ал. 4 ЗМГО се има предвид използването на нерегистрираната марка в процеса на търговията с цел придобиване на икономическо предимство, което използване е открито и публично.

Доколкото притежанието върху нерегистрирана марка по своята същност се изразява в нейното фактическо използване, а не в резултат на право, възникнало с регистрацията му, то от доказателствата трябва да се установи пряка връзка между използването на марката и лицето, което претендира, че е неин действителен притежател.

При преценката на доказателствата за използване в търговската дейност на територията на Република България на нерегистрирана марка се вземат предвид обстоятелствата, посочени в чл. 22, ал. 24 от Наредбата за разглеждане на спорове по Закона за марките и географските означения (НРСЗМГО): 1) географски обхват; 2) продължителност; 3) степен на използване; 4) публично представяне; и 5) релевантен кръг потребители.

Следователно, за да бъде една нерегистрирана марка преценена като способна да идентифицира търговския произход на стоките или услугите, необходимо е да се отчете значимостта на използването от гледна точка на територията и постигнатия икономически ефект (продължителност, публично представяне, релевантен сектор). Горните принципи са изведени и в практиката на Съда на Европейския съюз и на Общия съд на Европейския съюз относно доказване на използване на нерегистрирани знаци - решения по дело Т- 318/06 и дело Т-321/06, „General Optica“, § 36-37 на Общия Съд на Европейския съюз. Съдът е приел следното: „що се отнася до тълкуването на условието относно обхвата на въпросния знак, според което този знак трябва да има по-голям обхват от местния, първо, следва да се подчертае, че ratio lexis на тази разпоредба се състои в ограничаване на конфликтите между знаци, като се препятства възможността въз основа на по-ранен знак, който не е достатъчно важен или изразителен, да бъде оспорвана регистрацията или действителността на марка на Общността. Освен това следва да се уточни, че обхватът на знак, използван за идентифициране на дадена търговска дейност, трябва да бъде определен във връзка с функцията му за идентифициране. Това съображение изисква, на първо място, да се отчете географското измерение на обхвата на знака, т.е. територията, на която се използва, за идентифициране на търговската дейност на неговия притежател, както следва от буквалното тълкуване на член 8, параграф 4 от Регламент № 40/94. На второ място, следва да се вземе предвид икономическото измерение на обхвата на знака, което се оценява с оглед на периода, през който този знак е осъществявал функцията си в процеса на търговия, и интензивността на използването му предвид кръга адресати, сред които въпросният знак е станал познат като отличителен елемент, а именно потребителите, конкурентите, дори доставчиците, или още с оглед на разпространението на знака, например чрез реклама или по Интернет“.

При доказване на действително използване не може да се приеме за достатъчно минималното, нерегулярно използване на един нерегистриран знак, вносът и държането на склад на стоки с този знак. Цитираните от касатора принципи и съдебна практика се отнасят за доказване на реалното използване на една регистрирана марка. Законодателят е уредил изрично в чл. 13, ал. 2 ЗМГО какво означава реално използване на регистрирана марка, с цел да се защити правото на притежателя й. Не всички форми на използване, посочени в чл. 13, ал. 2 ЗМГО, следва да се приемат също като форми на използване на нерегистрираните знаци. При нерегистрирания знак е от съществено значение с използването да е постигнат икономически ефект на съответната територия, за да може да се достигне до заключението, че една марка е била използвана в търговската дейност от определено лице преди заявяването й за регистрация от друго лице. Това използване следва да е достатъчно в обем, за да е основателно искането за защита на правата на действителния притежател на знак срещу нелоялни практики от страна на други лица във връзка с идентични или сходни стоки/услуги. Нерегистрираната марка не е защитена като обект на права на индустриална собственост съгласно разпоредбите на ЗМГО и използващия нерегистриран знак не може да се позовава на правата на притежателя на регистрирана марка съгласно чл. 13 ЗМГО. Съгласно разпоредбите на ЗМГО единствено се предоставя процесуалната възможност да се атакува регистрирана марка на основание доказано действително използване на нерегистриран знак (чл. 12, ал. 4, съответно чл. 36, ал. 3, т. 1 вр. с чл. 12, ал. 4 ЗМГО). Това действително използване следва да е упражнявано фактически от едно и също лице, да не е прекъсвано и да е в достатъчен обем (икономически ефект - продължителност, публично представяне, релевантен сектор) за да бъде основателно отказването на регистрация или заличаването на вече регистрирана марка. В противен случай би могло да се отказват регистрации и заличават регистрирани марки на почти формални основания, без доказани опозиции и искания. Горното би било в пълно противоречие с целта на ЗМГО, която е да защитава регистрираните марки и техните притежатели. Неслучайно едно от изискванията на ЗМГО при упражняване на процесуалното право на опозиция или искане за заличаване въз основа на нерегистрирана марка е за същата да се подаде заявка за регистрация.

В настоящия случай видно от представените доказателства по административната преписка и в съдебното производство, не може да се направи заключение, че противопоставената с Искане с вх. № 173438-5/22.10.2024 г. нерегистрирана марка SILVER FLAME, словна, е била действително използвана от „ДИМС-92“ ЕООД без прекъсване и в достатъчен обем (икономически ефект) на територията на България преди датата на заявяване на марка с peг. № 173438 SILVER FLAME, словна, от „Арт-93“ ООД.

От представените доказателства не се установява широко предлагане и голям обем от продажби на стоки, означени с нерегистрираната марка, на потребители от релевантния пазарен сектор от дружеството „Димс-92“ЕООД, което претендира да е действителен притежател. Не се установява, че „Димс-92“ ЕООД е продавач по представените по делото фактури за продажби. Фактът, че представените фактури не съдържат всички задължителни реквизити, регламентирани в чл. 114, ал. 1 ЗДДС, на практика означава, че същите не съдържат данни за купувач и продавач, нито за място на продажба/доставка. На практика с тези фактури не могат да се обвържат продажбите на стоки с марката SILVER FLAME на сайта „Leather Land“ (фигуриращ на „фактурите“) с касатора „ДИМС-92“ ЕООД. Тук следва отново да се отбележи, че при нерегистрираната марка фактическото използване на знака следва да се осъществява безспорно само от лицето, което претендира, че е действителен притежател. В случая това не се установява чрез тези фактури. От митническата декларация от 07.07.2023 г., се установява, че дружеството „ДИМС-92“ ЕООД е осъществило внос на 10 модела кожени колани - 7832 броя, и 1200 бр. кожени гайки - допълнения за колани, с износител китайското дружество Z. L. L. Co. Не се установява, обаче реализиране на тези стоки на територията на България от същото дружество. Установените от вещото лице данни за продажби на стоки за периода 2021-2024 г. в счетоводството на касатора не показват в никакъв момент използване на марката SILVER FLAME и може да се отнасят за продажба на артикули със съвсем друга марка.

По административната преписка има данни за продажби на колани, портфейли и запалки, марка SILVER FLAME, в единични бройки в 2 бр. фактури (с №№ 537043/28.08.2023 г. и 537218/10.10.2023). Приложени са и 4 бр. фактури (с №№ 62795500/15.12.2021 г., 6070157462Ж04.2022 г., 8301719655/31.01.2023 г. и LSF23002/30.04.2023 г.) които не съдържат данни за вида и обема на доставените изделия, в т.ч. по начин, които може да ги свърже с останалите документи по спора, или стоките са описани само чрез наименованието или изображението на естеството им, но не и чрез други отличаващи ги знаци или символи. В митническата декларация от 07.07.2023 г. и справката за продажби за 2021 - 2023 г. присъства названието SILVER FLAME. Но справката за продажби за 2021 - 2023 г. е декларативен документ, произхождащ от касатора и неподкрепен с други доказателства. А данните за внос на стоки в митническия документ също не са подкрепени с доказателства за реализиране на тези стоки на територията на България, както беше посочено по-горе. Доколкото е необходимо да се изследва постигнатия икономически ефект, липсата на първични счетоводни документи (фактури) или поне банкови извлечения и оборотни ведомости с данни за регулярни продажби на стоки с марката SILVER FLAME през периода 2021-2024 г. от „ДИМС-92“ ЕООД, води до извода за недоказано от касатора действително използване на знака в търговската дейност на територията на България.

Горното потвърждава извода на административния орган и на първоинстанционния съд за недоказано използване на нерегистрирания знак.

Изложеното обосновава извод, че липсва първият елемент от фактическия състав на чл. 12, ал. 4 ЗМГО, поради което е безпредметно разглеждането на останалите елементи от него, тъй като изискванията са кумулативни.

В заключение касационната инстанция приема, че първоинстанционният съд е обосновал правилен извод за законосъобразност на оспорвания административния акт. Решението не страда от релевираните с касационната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на председателя Патентно ведомство искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ведомството сумата от 102,26 евро, превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, и представляващи евровата равностойност на 200 лева - представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение