Решение № 6477 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2017 г.

Решение № 6477 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2278/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Делото е във фаза на втора касация. Производството е образувано по касационна жалба на "П." ЕАД, ЕИК *********, подадена чрез изпълнителния директор Н. С. И., срещу решение № 7827 от 9.12.2016 г. по адм. д. № 11983 по описа за 2015 г. на Административния съд С. град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2121109865/31.05.2012 г., издаден от И. А., главен инспектор по приходите при ТД на НАП - С. в частта, потвърдена с Решение № 93/18.01.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, в частта му относно установените задължения по ЗДДС заедно със съответните лихви, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 266 550,31 лв по фактури, издадени от "Д. М. Г." ООД през данъчни периоди м. 05.2007 г., м. 06.2007 г., м. 07.2007 г. и м. 08.2007 г. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Касаторът претендира разноски. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. С. при ЦУ на НАП оспорва чрез процесуалния си представител юрск. Кожухарова касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, и е допустима, а разгледана по същество - тя е частично основателна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 12978/2.12.2015 г. по адм. дело № 11842/2014 г. на ВАС, I отд. е отменено решение № 5417/11.08.2014 г. по адм. д. № 1242/2013 г. по описа на Административен съд С. - град, отменящо Ревизионен акт № 2121109865 от 31.05.2012 г., издаден от орган по приходите, в потвърдената част с Решение № 93 от 18.01.2013 г. на директора на Д "ОДОП" - С. в частта, с която е отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 04, 05, 06, 07, 08.2007 г. по фактури издадени от "Д. М. Г." ООД в общ размер на 231 539,11 лева. Съставът на ВАС е приел, че решението в тази част е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството, налагащо отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който при цялостен анализ на всички събрани доказателства и приети експертизи, а в случай на необходимост и при назначаване на допълнителна такава и изслушване на свидетелски показания, да определи безспорната фактическа установеност на количествата царевица и пшеница, включително и товароподемността на товарните автомобили, посочени в представените частни документи, мястото на натоварване и съхранение на стоките, въз основа на което да отграничи представените в ревизионното производство и допълнително представените документи, да ги съпостави, в резултат на което да бъдат изчистени съмненията за съставянето им за целите на процеса. При новото разглеждане на делото АДмС - С. град е отхвърлил жалбата на дружеството срещу процесния РА, касаещ установените задължения по ЗДДС заедно със съответните лихви, произтичащи от отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 266 550,31 лв. по фактури, издадени от "Д. М. ГРУП" ООД през данъчни периоди м. 05.2007 г., м. 06.2007 г., м. 07.2007 г. и м. 08.2007 г. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспорения РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е основното и допълнителното заключения на ССчЕ. Подробно е анализирал в мотивите си доказателствата свързани с приемо-предаването и транспортирането на стоките. Приел е, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития, поради което законосъобразно с РА е отказано право на ДК. Решението е валидно, но недопустимо за сумата в размер на 35 011,2 лева, представляваща разликата между сумата в размер на 266 550,33 лв. за която е отхвърлена жалбата при новото разглеждане на делото и сумата в размер на 231 539,13 лв., за която съставът на ВАС, I отделение е отменил първоинстанционното решение, връщайки делото на административния съд за разглеждане относно непризнатия данъчен кредит по фактурите, издадени от "Д. М. Г." ООД, ведно със съответните лихви. Производството по делото е било висящо при новото разглеждане пред АССГ именно за непризнат данъчен кредит в размер на 231 539,13 лв. касателно процесните данъчни периоди, поради което, произнасяйки се за разликата в размер на 35 011,2 лв. до 266 550,33 лв. административният съд е постановил акта си свръхпетитум, в която част ведно със съответните лихви той е недопустим, трябва да бъде обезсилен и производството в тази част - прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК за допустимостта на решението касационният съд следи и служебно. В останалата част решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Предмет на спора по нея в настоящия случай е отказ на данъчен кредит в размер на 231 539,13 лв. по фактурите, издадени от "Д. М. Г." ООД през данъчни периоди м. 05.2007 г., м. 06.2007 г., м. 07.2007 г. и м. 08.2007 г., ведно със съответните лихви и дали фактурите обективират реално осъществени доставки. Основно изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е реалност на доставката на стока или услуга, който положителен и благоприятен за дружеството-касатор факт обаче не е доказан по делото. Правилно е разрешен основния спорен въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства, при съобразяване и с указанията, дадени в отменителното решение на ВАС. П. съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на приходния орган за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът преценява жалбата като неоснователна, отбелязано е в решението, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. Н. установяване е обвързано с доказателствената тежест за лицето, твърдящо, че е възникнало субективното му право на приспадане. Понятието за доставка включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, овластяващо друго, да се разпорежда фактически с нея като собственик. Националният съд следва да определи във всеки отделен случай съобразно фактите по делото, налице ли е прехвърляне правото на разпореждане със съответната вещ като собственик, (вж. т. 33 - 34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). От една страна, лицето, претендиращо приспадане на ДДС трябва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. Националната юрисдикция, в съответствие с установените в страната й правила за доказването, следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали е налице право на приспадане, (вж. т. 37 и т. 43 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). В тази връзка първоинстанционният съд е извършил обоснована преценка на всички доказателства по делото, приемайки законосъобразно, че фактурата е частен свидетелстващ документ, доказващ количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т. т. 9 и 10 от ЗДДС. И. на вещите, за които получателят е придобил правото да се разпорежда фактически като собственик и на получените услуги, трябва да бъде извършено, обаче не само чрез посочването на вида им в данъчния документ. Посочването на фактурата в дневника за покупките на получателя е елемент от фактическия състав на упражняването правото на данъчен кредит, а не на пораждащия го фактически състав. Както правилно е посочил административният съд в никой от стадиите на производството, ревизирания субект не е удостоверил кога, къде (в коя база) и по какъв начин е отделено зърното - царевица и пшеница за предаване, съгласно фактурите, как е било измерено неговото тегло предвид данните за търгуването му в насипно състояние, как и от кои лица е натоварено в камион (и), какви документи са били съставени при тези операции и/или кои от тях са предоставени като придружаващи партидата при предаването й за превоз. Сочените от касатора като налични по делото складови разписки, приемни бележки, кантарни бележки, товарителници и други, са частни свидетелстващи документи, ползващи се единствено с формалната доказателствена сила по чл. 180 ГПК. В жалбата липсват конкретни оплаквания, свързани с оценъчната дейност на съда по тези доказателствени източници. Решаващият съд не е обвързан да приеме съдържащите се в частните документи факти /арг. чл. 180 ГПК/. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства - писмени и експертни е извършена в съответствие с нормите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. Правото на фактическо разпореждане като собственик с процесните вещи не е преминало в обсъждания казус върху касатора, което се потвърждава от неопределеността на мястото на съхраняване зърното до доставянето му впоследствие. По делото не е доказана пряката доставка за процесните фактури, поради което е без значение последващата й реализация. Ревизираното лице е трябвало да докаже нейното извършване от прекият му доставчик, а не от други лица. Обжалваното решение не е засегнато от пороците, релевирани с в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора и предвид искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото трябва да бъде уважено в размер на 10300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,