Решение № 4232 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2013 г.

ВАСIII отделение26.03.2014 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3244 от 14.05.2013 г. по адм. дело № 1379 по описа за 2013 г. на Административния съд - София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 4232 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9092/2013 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Халед Мохамед Тамер - гражданин на Ирак, против решение № 3244 от 14.05.2013 г. по адм. дело № 1379 по описа за 2013 г. на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 840 от 20.12.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че по делото липсват данни относно актуалната обществено-политическа ситуация в Ирак, което е от съществено значение за преценката относно наличието на обстоятелствата по чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, съобразено с тълкуването на разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението от 17.09.2009 г. по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз. Изтъква, че в Ирак продължава да съществува заплаха за сигурността на отделните граждани и информационните източници свидетелстват, че обстановката в страната е напрегната. Изразява страх за живота и сигурността си, поради това че представителите на официалната власт не могат да се справят със ситуацията, гарантирайки законността в страната. Ответникът по жалбата - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, редовно призован, не се представлява и не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Заявява, че търсещият закрила не е навел каквито и да било доводи в смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, поради което правилно съдът е приел, че спрямо него не е налице преследване по отношение на неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, жалбата му в частта относно отказа за предоставяне статут на бежанец е неоснователна, и правилно я е отхвърлил. Предвид данните, съдържащи се в интервютата на молителя, липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, поради което правилно съдът е приел, че не са налице и материалните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Халед Мохамед Тамер - гражданин на Ирак, против решение № 840 от 20.12.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход на чужденеца и е достигнал до правилния извод, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразил е и задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С-465/07, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна, поради самия факт на присъствието си на територията на държавата се излага на реална опасност от посочените заплахи. Първоинстанционният съд е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че това условие не е налице по отношение на обстановката в страната по произход на чужденеца. Въз основа на приложената справка за положението в Ирак съдът се е мотивирал, че към момента обстановката не може да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административния съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на обжалваното решение. Напротив, в него съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя, относно предпоставките по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и е намерил за обоснован извода на административния орган за липса на основателен страх у чужденеца от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Изводът за сигурния характер на страната по произход е направен от първоинстанционния съд предвид представената официална справка на Държавната агенция за бежанците с вх. № 01-4551/4.09.2012 г. за обстановката в Ирак. Същата е актуална, поради което и информацията, съдържаща се в нея, като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. Представените с касационната жалба факти относно обществено-политическата ситуация в Ирак не водят до различни правни изводи. Извършването на самоубийствени атентати по никакъв начин не може да обоснове наличие на въоръжен конфликт в страната. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че в Ирак той е подложен на тежки посегателства. В интервю с рег. № УП97/26.06.2012 г. заявява, че във връзка с бомбен атентат е арестуван от иракските власти, а през май 2012 г. е освободен поради липса на доказателства. В следващо интервю, проведено на 12.09.2012 г., твърди, че е освободен от затвора, след като баща му заплатил определена сума, а месец по-късно намерил заплашително писмо върху автомобила си. В интервю от 26.06.2007 г. заявява, че е роден в гр. Насирия, Ирак, а в следващо интервю твърди, че е роден в Кувейт и е живял там до 1991 г. Противоречия има и в твърденията му относно мястото на работа, поради което правилно административният орган е счел, че бежанската история е недостоверна и измислена с цел получаване на закрила по ЗУБ. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него, в какъвто смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. Според нормите на международното право Ирак не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Южен Ирак, гр. Насирия, откъдето идва Халед Мохамед Тамер, сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящата съдебна инстанция, при така установените факти, след като прецени доводите на страните и съобрази представените пред касационната инстанция доказателства, намира, че по отношение на Халед Мохамед Тамер не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,

Цитирани разпоредби

1